Няма човек в България, който да не е изговарял при даден неуспех: „Ех, какъв съм Марко Тотев“ или пък, „Зарежи го тоя е Марко Тотев!“. Но малцина са се замисляли дали зад това име, станало символ на липсата на късмет, на каръка, на кутсуза, стои действителна личност.
Карък
Да, Марко Тотев е не само действителна личност, но и гордост за Велико Търново. В Историческия музей на старата столица са запазени документи и спомени за живота, както и лични вещи на безупречния адвокат от края на XIX и началото на XX век Марко Тотев Петков.
Роден е през декември 1857 година във Велико Търново, но родът му е от Трявна. Той е единствен син в богатото и уважавано семейство на Тотьо и Кръстина Петкови. Баща му притежавал хан, намиращ се зад днешния Паметник на обесените в старата столица. Лошият късмeт му е потомствен, защото вечерта, когато Батенберг е избран за княз на България, фойерверк от празничната заря подпалва и изгаря бащиния му хан. За беда под руините остава и скътаното сандъче със златни наполеони, които майка му Кръстина навремето донесла като чеиз.
Пoкер
От младини Марко Тотев обичал хaзaрта и играта на пoкер, но винаги страдал от липса на късмет. Името му тръгва от единственият случай, в който му провървява в покера – стиска в ръката си кeнт флoш роял, масата се огъвала под тежестта на зaлoжените пари, но в този момент от улицата се чува траурна духова музика. Приятелите му наскачат и се залепват за прозореца на емблематичното кафене „Дарданели“, любопитни да видят кой е знатният търновец, когото погребват, а Марко остава на мястото си с ликуващо предчувствие. Да, ама то се оказва измамно – когато показва печелившата комбинация, приятелите му не я признават, обвинявайки го, че си е подредил кaртитe, докато те са наблюдавали погребението. Отчаян, той изговаря крилатата си фраза: „Кога ли му е вървяло на Марко Тотев, та и сега?!“.
Сред най-големите му загуби на пoкер е прoиграването на семейната воденица край Търново.
Начало
Докторът на историческите науки от Историческия музей във Велико Търново д-р Иван Църов разказва: „Марко Тотев е български общественик, който има блестяща кариера като юрист още преди Освобождението. Той учи право в Европа и след Учредителното събрание, когато е сформирана Българската адвокатура, той е вписан в търновския адвокатски регистър под №1. Безброй са делата, спечелени от Марко Тотев.“
При идването на руснаците в града през 1878 г. начетеният и честен младеж е назначен за началник на канцеларията на руския губернатор в Търново, след това е съдия в родния си град. Инспектор е към Министерството на правосъдието, депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. и окръжен управител на Бургас през 1900 г.
Марко Тотев подарява книгите от личната си библиотека на търновското читалище „Надежда“, което е основано още през 1871 г. След Освобождението тъкмо архивът на читалището е послужил за основаването на Историческия музей в Търново, споделя историкът.
През 1913 г. Марко Тотев се премества със семейството си в София, където също прави забележителна кариера.
Дела
Владее френски език, чете свободно френска юридическа и художествена литература. Блестящ адвокат по граждански дела, Марко Тотев няма нито едно загубено дело. Неговите пледоарии дълги години са еталон за безупречна защита за студентите от Юридическия факултет на Софийския университет. Той дори осъжда тогавашното Народно събрание заради буквата „й“ в Закона за обезщетяване на учителите – не била изписана правилно и това променяло смисъла.
Заради изключителната си компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите й в България.
Към клиентите си е винаги добронамерен, към колегите си – пословично честен. Разбрали за широкото му сърце, при него идват бедняци от села, паланки и колиби. В три известни дела селяните му се отблагодаряват с хиляди декари общинска земя в селата Розовец, Пловдивско, и Долно Чочовене, Сливенско. В тогавашните села Рахмандаре и Драгойново събраните пари за хонорар не достигали и селяните кръщават главната улица на негово име.
Марко Тотев добива популярност и със своето бохемство, шеги и самоирония. Обичал да казва: „Като изляза от къщи – и парите сами тръгват след мен!“. В Търново и днес е останал паметният лаф: „Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя“, защото в единия файтон пътувал той, а в другия чантата, бастунът и шапката му. Винаги ходел с фрак и цилиндър.
Пледоариите си винаги пише и ги дава предварително на съдиите: „Тия старци дремят, не слушат внимателно какво говори адвокатът, а така, като дам писменото слово, те – щат не щат – трябва да се запознаят детайлно с него.“
Семейство
През 1884 г. Марко Тотев се венчава за Поликсения Кабакчиева, дъщеря на заможния търновски кожухар Георги Кабакчиев. Кум им е Васил Друмев. Марко и Поликсения Тотеви се радват на двама синове – Георги и Никола, и дъщеря Кръстинка. Големият син, Георги Марков, е произведен в чин генерал-лейтенант на 6 май 1939 г. Другият син, Никола Марков, също достига до звание генерал-лейтенант през 1940 г. Съпруг на дъщеря им Кръстинка е генерал-майор Рашко Атанасов, който през 1935 г. се издига до министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Андрей Тошев. Той е и председател на спортно дружество „Юнак“, както и председател на Българския олимпийски комитет през 1941-1944 година. След 9 септември 1944 г. е осъден от Втори състав на Народния съд и разстрелян. Ген. Никола Марков е въдворен в Белене за няколко години.
Като младши офицери и тримата се сражават по фронтовете във войните за национално обединение на България.
Днес имената на ген. Георги Марков, ген. Никола Марков и ген. Рашко Атанасов са изписани в тържествено откритата паметна арка на търновските генерали на парадния вход на бившето Военно училище.
Късмет
Един-единствен път Марко Тотев изважда късмет, и то след смъртта си на 26 юли 1936 г., разказват търновци. На погребението му вали проливен дъжд и стотиците в траурното шествие са измокрени до кости. Единствен Марко Тотев е на сухо... под капака на ковчега.
Няколко години след смъртта му обаче каръкът отново го спохожда – завеян погребален агент настанява в гроба му починалата съпруга на известен професор. Роднините на Марко Тотев завеждат дело, проточило се дълги години. Накрая все пак правдата възтържествува и легендарният адвокат е оставен на спокойствие сам във вечното си жилище. Произнасяйки решението, съдията проронва: „Ех, бай Марко, бай Марко, все на тебе така ще ти се случи!“.
Чене
Пословични са десетките случки, с които Марко Тотев е популярен в цяла България. Адвокатът на ответната страна е неподготвен и на делото се чуди как да отложи заседанието. Започва да фъфли пред съдията, че си е забравил изкуственото чене и не може да изнесе пледоарията си. Марко Тотев става, изважда своите изкуствени зъби, слага ги пред съдията и обявява: „Е, сега сме при еднакви условия. Няма проблем делото да продължи.“
Румен Жерев
