З наете ли кой е най-свежият столетник в света? На бас, че никога няма да му дадете годините. На 14 октомври Мечо Пух навъртя 100. И вероятно е бил извънредно щастлив да преброи толкова свещички на тортата за рождения си ден. Или пък сто буренца с мед.
Той е роден на 14 октомври 1926 г., когато излиза първата книжка с неговите приключения от английския писател Алън Александър Милн. Според някои обаче би трябвало да празнува рожден ден точно на Бъдни вечер. Първата поява на героя е на 24 декември 1925 г. в статията „Грешният вид пчели“ на английския вестник London Evening News.
А. А. Милн
Едуард
Историята на най-обичания и най-лаком мечок в света започва тривиално – от най-обикновена плюшена играчка, която Алън Александър Милн подарява на сина си Кристофър Робин Милн за първия му рожден ден. Първоначално мечето е кръстено Едуард. По-късно става Мечо Пух (на английски: Winnie-the-Pooh), като името е комбинация от две реални животни. Едното е Уини (Winnie) - канадска черна мечка в Лондонската зоологическа градина, спасена от канадски лейтенант по време на Първата световна война и станала любимка на децата. Кристофър Робин толкова я обожавал, че преименувал своето плюшено мече на нея. Пух (Pooh) пък било името на лебед, който Кристофър Робин хранел по време на почивките си извън града.
Кристофър Робин с Едуард
Компанията на Мечо Пух също е вдъхновена от реални играчки от детската стая на Кристофър Робин - Прасчо, Йори, Кенга, Ру, Тигър. Единствено Бухъл и Заю са измислени изцяло от писателя за нуждите на приказката.
Заслуга за визията на Мечо Пух, такъв какъвто го познаваме и до днес, има английският художник Ърнест Х. Шепърд, известен с илюстрациите си на книгите „Мечо Пух“ от А. А. Милн и „Шумът на върбите“ от Кенет Греъм. През Първата световна война (1915) Шепърд получава назначение в Кралската гарнизонна артилерия, подразделение на британската Кралска артилерия. Към 1916 г. започва да работи към отдел „Разузнаване“, предоставяйки скици на бойното поле от позицията на своята батарея. През 1917 г., след като е произведен в чин втори лейтенант и капитан, Шепърд е награден с „Военен кръст“ за вярна служба в Битката при Пашендейле. Към края на войната е произведен в чин майор. През цялата война Ърнест Шепърд сътрудничи на списание „Пънч“. През 1921 г. е назначен там като редовен щатен карикатурист, а през 1945 г. става главен карикатурист в списанието.
Препоръка
През 1923 г. един от другите сътрудници в „Пънч“, хумористът и драматург Едуард Лукас, препоръчва Шепърд на писателя А. А. Милн. В началото Милн е резервиран. Той смята, че стилът на един политически карикатурист е твърде груб и неподходящ за нежния и вълшебен свят на детската поезия.
За да го убеди, издателят моли Шепърд да направи няколко примерни скици по книгата му с детски стихове „Когато бяхме много малки“, публикувана през 1924 г. Когато писателят вижда рисунките, той остава очарован от таланта на Шепърд и го кани да илюстрира и „Мечо Пух“. Осъзнал приноса на художника към цялостния успех на книгата, Милн договаря Шепърд да получи част от неговите авторски хонорари за книгата.
Сътрудничеството им се оказва гениално, въпреки че в личния живот двамата поддържат дистанция и никога не стават близки приятели. По-късно Шепърд споделя, че отношенията им били типично „крачка напред, две назад“. Милн имал труден характер и при всяка среща трябвало „да започват отношенията си отначало“.
Неприязън
Ърнест Шепърд
Рисунките му на Мечо Пух и останалите герои от книгата са толкова известни, че през 1969 г., когато Шепърд е на 90 години, над 300 от тях са изложени в музея „Виктория и Албърт“. С времето обаче Шепърд развива синдром на отхвърляне и омраза към „тази стара глупава мечка“, чувствайки, че илюстрациите за „Мечо Пух“ засенчват останалата част от творчеството му, в което се включват илюстрациите на над 50 книги, като сред тях са „Коледни стихотворения“, „Мама Гъска“ и „Неохотният дракон“ от Кенет Греъм, „Тайната градина“ от Франсис Ходжсън Бърнет, „Старогръцки легенди“ и мн. др. През 1972 г. той предоставя архива с личната си колекция от записки и илюстрации на Университета в Съри. Същата година е удостоен с Ордена на Британската империя в рамките на честванията на рождения ден на кралица Елизабет II. Шепърд доживява до 96.
Гроулър
Всъщност Шепърд променя визията на Мечо Пух, като създава образа на любимия герой не по подобие на играчката на Кристофър Робин, а по плюшеното мече на собствения си син Греъм. Гроулър бил класическо немско мече от марката Steiff, което издавало ръмжащи звуци при обръщане (оттам и името му – от английското growl/ръмжа). За разлика от мечето на Кристофър Робин, което днес е защитено зад бронирано стъкло в Ню Йорк, съдбата на истинския визуален първообраз на Мечо Пух е трагична. Синът на Шепърд израства, става навигатор в Кралския флот и за съжаление загива по време на Втората световна война през 1943 г., когато корабът му е торпилиран. Неговата съпруга наследява мечето Гроулър и го предава на техните съседи в Канада. Години по-късно мечето е оставено за кратко на пода в една стая и бива разкъсано на парчета от домашното куче на семейството. Така физическото мече Гроулър изчезва завинаги, но благодарение на гениалните рисунки на Ърнест Шепърд неговият силует остава безсмъртен в сърцата на милиони читатели по света.
Разграничение
Още един човек недолюбва Мечо Пух. По ирония на съдбата това е именно собственикът на Едуард – Кристофър Робин. Като дете той е непрестанно обект на подигравки сред връстниците си заради инфантилния образ, който баща му е създал. В по-късен етап Кристофър Робин обвинява баща си, че е „откраднал“ неговото детство, за да го продаде на света, оставяйки реалния му живот празен. В автобиографията си той пише: „Струваше ми се, че баща ми беше стигнал там, където беше, като се покатери на моите невръстни рамене, че ми беше отнел доброто име и ме беше оставил без нищо, освен с празната слава да бъда негов син“. Той даже обвинява баща си, че обича книжния Кристофър Робин повече от собствения си син.
Проблемите продължават и след като завършва университет и се опитва да си намери работа – много хора свързват името му единствено с „малкото момченце от приказката за Мечо Пух“.
През по-голямата част от зрелия си живот Кристофър Робин страни от всичко, свързано с Мечо Пух. Той отказва да дава интервюта по темата, не приема пари от авторските права на книгите и дори предава оригиналните си плюшени играчки на издателя си и именно така те се озовават чак в Ню Йорк.
Едва към края на живота си, когато вече е възрастен и има своя дъщеря, той успява да се помири с миналото си и приема факта, че Мечо Пух е донесъл щастие на милиони деца въпреки цената, която самият той е трябвало да плати.
Кристофър Робин
Любопитни факти
* Първата и емблематична илюстрация към книгата „Мечо Пух“ от А. А. Милн е дело на британския художник и илюстратор Ърнест Шепърд.
* Вълшебното място, където живеят Пух и приятелите му, съществува в реалния свят. То е вдъхновено от гората Ашдаун (Ashdown Forest) в Източен Съсекс, Англия. Семейство Милн купува къща в този район през 1925 г. Много от местата в книгата съвпадат с реални локации в гората, включително с прочутия мост, на който героите играят на „клечки“ (Poohsticks). Мостът съществува и днес и е популярна туристическа атракция.
* Екранизациите и анимациите за Мечо Пух са десетки, като франчайзът се разделя главно на две големи вселени – тази на Уолт Дисни (която притежава официалните права и има най-много продукции) и легендарната съветска адаптация. Дисни има общо 5 официални пълнометражни анимационни филма, пуснати по кината. Те са:
- „Многото приключения на Мечо Пух“ (1977). Анимационна класика-антология, обединяваща първите късометражни филми от 60-те и 70-те години.
- „Тигър“ (The Tigger Movie, 2000). Фокусиран главно върху търсенето на семейството на Тигър.
- „Голямото филмче за Прасчо“ (Piglet's Big Movie, 2003).
- „Слонбалон“ (Pooh's Heffalump Movie, 2005).
- „Мечо Пух“ (2011). Последната класическа, изцяло ръчно рисувана 2D анимация на студиото.
* През годините са създадени няколко основни сериала:
- „Новите приключения на Мечо Пух“ (1988-1991). Емблематичният класически анимационен сериал с 82 епизода.
• „Книгата на Пух“ (The Book of Pooh, 2001-2003). Куклено шоу с компютърна анимация за най-малките.
• „Моите приятели Тигър и Пух“ (My Friends Tigger&Pooh, 2007-2010). 3D компютърна анимация.
• Свежи модерни поредици за деца: Playdate with Winnie the Pooh (2023) и Me&Winnie the Pooh (2023).
* В периода 1969-1972 г. съветското студио „Союзмультфильм“ създава 3 късометражни анимационни филма, режисирани от Фьодор Хитрук. Тази версия с култов статут в Източна Европа се отличава с много по-различен визуален стил и характер на мечето (по-философски и нахален), като в нея изобщо не присъства героят Кристофър Робин.
Уинипег живее 20 години
Лейтенант Хари Коулбърн с мечето Уинипег и една от статуите на Уини,
Лейтенантът, спасил и купил мечето, послужило за първообраз на Мечо Пух, се казва Хари Коулбърн.
През август 1914 г., по време на Първата световна война, канадският ветеринарен лекар и военен пътува с влак от родния си град Уинипег до Квебек, където възнамерява да се присъедини към канадската армия. Влакът спира на малка гара в Онтарио. Лейтенантът се навежда през прозореца и вижда мъж, седнал на пейка с малко женско мече. След кратък разговор става ясно, че мъжът е ловец, и е застрелял майката на мечето и не знае какво да прави с него. Хари като всеки ветеринарен лекар обичал животните и купил малкото същество за 20 канадски долара. Той кръщава мечето Уинипег (накратко Уини) на името на своя роден канадски град.
По-късно, когато Коулбърн е изпратен на фронта във Франция, той оставя мечето на грижите на Лондонския зоопарк. Именно там малкият Кристофър Робин (синът на писателя А. А. Милн) се влюбва в Уини и преименува своето собствено плюшено мече на Мечо Пух, което вдъхновява баща му да напише емблематичната книга.
Истинската мечка Уини остава да живее в Лондонския зоопарк до края на дните си, където се превръща в истинска сензация и любимка на поколения деца. След края на Първата световна война през 1918 г. Хари Коулбърн се завръща в Лондон, за да вземе Уини обратно със себе си в Канада. Когато обаче отива в зоопарка, той вижда колко силно е привързана мечката към посетителите и колко много я обичат децата. Уини била изключително питомна, кротка и дружелюбна – децата дори влизали в клетката ѝ, за да я хранят от ръка. Виждайки това, Коулбърн взема благородното решение да я дари официално на Лондонския зоопарк, за да може тя да продължи да носи радост. Той се завръща сам в родината си, където продължава успешната си кариера като ветеринарен лекар. Уини живее щастливо в зоопарка още дълги години и доживява завидните за мечка 20-годишна възраст. Тя умира на 12 май 1934 г. Днес в нейна памет (и в памет на лейтенант Коулбърн) има издигнати бронзови статуи както в зоопарка в Лондон, така и в парк „Асинибойн“ в Уинипег, Канада, които напомнят за красивата история зад създаването на Мечо Пух.
Любимци в музея
Мечо Пух
Днес оригиналните плюшени играчки на Кристофър Робин се пазят и могат да бъдат видени зад витрина в Нюйоркската обществена библиотека. А защо там?
През 1947 г. американският издател на Милн Елиът Макрей посещава Англия и получава разрешение да отнесе играчките в САЩ за рекламно турне. Те стават толкова популярни там, че остават в Америка. През 1987 г. са официално дарени на библиотеката в Ню Йорк.
През 1998 г. британският депутат Гуин Джайлс се опитва да организира кампания за връщането на играчките обратно в родината им, заявявайки, че мястото им е в Англия. Американците обаче категорично отказват с аргумента, че играчките са обичани от деца от цял свят и са на сигурно място.
В колекцията липсва само кенгурчето Ру. През 20-те години на миналия век Кристофър Робин губи играчката в една ябълкова градина и тя никога повече не е намерена.
Луда надпревара за оригинали
Мечо Пух
Оригиналните илюстрации и карти на Ърнест Шепърд към книгите за „Мечо Пух“ от Алън Милн постигат рекордни сума на търгове в аукционната къща Sotheby's в Лондон:
Картата на Стоакровата гора на 10 юли 2018 г. е продадена за рекордните 430 000 британски лири (около 570 000 долара). Това е най-високата цена, платена някога за книжна илюстрация на търг. Картата не е била показвана публично в продължение на почти 50 години. На същия търг общо пет творби на Шепърд носят печалба от 917 500 лири.
Илюстрацията на играта с клечки е продадена на 9 декември 2014 г. за 314 500 британски лири. Тя изобразява Мечо Пух, Кристофър Робин и Прасчо на моста, докато играят любимата си игра. Към онзи момент тя също поставя световен рекорд за книжна илюстрация.
Пощенска марка с любимия герой
Кристи Петрова
