П роучване на „Телеграф“ разбра от българските звезди за детските им мечти. Актрисите Марта Вачкова и Дария Симеонова като малки момиченца искали да бъдат балерини, а шеф Светлана Илиева да е полицай на кон. ТВ водещите Иван и Андрей мечтаели за съвсем различни неща, Иван да бъде футболист, а Андрей – диригент.
Палци
Актрисата Марта Вачкова като дете мечтаела, подобно на много момиченца, да бъде балерина. „Толкова много исках да бъда балерина, че баща ми беше взел от операта палци – балетни пантофки. Бях най-щастливото дете, когато ми ги подари. Те са много твърди на върха, но аз ги носех по цял ден вкъщи и само тропках по пода. Мислех, че това е пътят на една балерина – да ги носи постоянно, дори исках и навън като излизам, да обувам тях, бях влюбена в тези палци“, разказва с усмивка Вачкова пред „Телеграф“. Макар и голямото й желание е да танцува, тя не продължава с тренировки, а за жалост или не тази й мечта приключва само с балетните обувки вкъщи.
Дария Симеонова също не успяла да сбъдне мечтата си да е балерина, но пък днес е щастлива от факта, че е актриса. Като малка тя обединила двете си желания в едно - балет и любовта си към бездомни животинки.
„Исках да стана много известна балерина, да бъда богата и да създам верига от приюти за бездомни животни. Нищо от това не се случи (смее се)“, разказва Дария и допълва: „На децата, които искат да станат актьори и актриси, бих казала да се заредят с много сила, дързост и смелост, защото пътят не е лек, но е най-хубавото нещо, което ми се е случвало“.
Нейната колежка Албена Михова разкри, че като малка мечтаела да бъде детска учителка. „Винаги съм искала да се занимавам с деца и за щастие успях да сбъдна тази си мечта“, споделя русокосата звезда. В моментите, когато не е на сцената, Албена създава едно следващо поколение творци. Актьорската школа изгражда среда, в която младите таланти могат да се развиват. Една от ключовите характеристики на обучението в тази школа е акцентът върху театралната практика. Актьорите правят представления и участват в театрални конкурси, които им предоставят възможността да приложат наученото.
Чистота
За изненада на мнозина един от най- актуалните ни актьори днес и звезда на NOVA - Дарин Ангелов, хич не си е мечтал да е театрал. „Исках да работя чистач на боклук не за друго, а за да се возя отзад на камиона, който събира боклука. Контейнерите за боклук бяха точно отстрани на блока и нерядко вечер, като си играехме, чакахме да дойде боклукджийският камион и тичахме след него, ако може и ние да се захванем на стъпенките“, спомня си с усмивка днес един от най-талантливите представители на трупата на Народен театър „Иван Вазов“. Любовта му към актьорството се заражда доста по-късно, когато е в казармата. „Желанието ми да бъда актьор дойде, както се казва, отнемайкъде (смее се). Чудех се накъде да хвана и какво да правя с живота си. В казармата реших, че ще ставам актьор, тъй като това бе най-близко до мен, тъй като съм израснал по театрите заради баща ми. Никога не съм го мислил и не ми е било детска мечта“, споделя още пред „Телеграф“ Ангелов.
С камионите за боклук е била свързана и една от детските мечти на Ники Илиев. Той обаче искал да кара камиона. „Като бях дете, имах две мечти - едната да правя филми, това, което правя днес, а другата беше да съм шофьор на камион за боклук. Просто имах едно камионче много готино и оттам се зароди, но тази ми мечта бързо си и отиде“, разказва Илиев. На децата, които искат да се занимават с кино, той казва: „Нека добре помислят защо искат и коя част от правенето на филм им е най-интересна - дали актьорството, дали сюжетът или картинката, за да разберат какви точно искат да станат и след това да следват мечтите си“.
Телевизия
Двама от най-известните телевизионери - Иван и Андрей, също са имали различни детски мечти от това да се занимават с телевизия. „Докъм 10-годишна възраст исках да бъда диригент като баща ми. След като навърших 11-12 години, винаги съм искал да работя това, което правя в момента - да се занимавам с телевизия“, казва Андрей. Той е категоричен, че днес с всичките социални мрежи е много по-лесно да направиш първите си стъпки и репортажи, но да станеш истински разпознаваем и да те запомнят хората е още по-трудно, отколкото е било преди 20 години. „На всички деца, които мечтаят да бъдат телевизионни водещи, бих дал съвет да бъдат себе си. Може би в това се дължи успехът на мен и Иван. Ние много не се различаваме в поведението си, когато камерата работи и когато не. Ако не могат да те харесат такъв, какъвто си, няма смисъл“, категоричен е Арнаудов. Иван пък е искал да е звезда на футболния терен, но това така и не се е осъществило. „Когато бях дете, най-голямата ми мечта беше да съм футболист. За съжаление тя не можа да се сбъдне. В душата си все още съм дете, като се погледна в огледалото, за жалост виждам, че вече не съм (смее се)“. Футболът винаги е бил част от живота и на двамата, защото и направиха филма „Гунди - легенда за любовта“, който се очаква да излезе по кината тази есен.
Шеф Светлана Илиева, която всички познаваме от ефира на NOVA и предаванията „Хелс Китчън“ и „На кафе“, искала да е полицайка, и то на кон. „Мечтаех да съм полицай на кон. Купувах си от всички събори само кончета, пушки и пистолети. Когато бях 7-8 клас, се зароди любовта ми към готварството и така до днес“, каза пред „Телеграф“ шеф Светлето, която е всеизвестна с кулинарните си умения.
Прехрана
Българският джазмен Боби Вълчев се върна назад във времето и си спомни как е знаел от малък, че неговото призвание е музиката. „В София, където съм отраснал, в нашия квартал все още нямаше блокове, а само къщи с дворове. И правехме концерти в двора на леля Тони, нейният мъж имаше една жигула, която беше обърната и служеше за декор на нашата импровизирана сцена. Правехме светлини, общо взето, беше голяма концертна дейност. Аз съм бил на 5 или 6 години. Свирех на акордеон. Не помня много, но са ми разказвали, че съм го приемал много сериозно. Като малък бях ангажиран за няколко седмици напред. Във вторник примерно съм при леля Ани, в сряда при някой друг. Те пък готвеха любимото ми ястие - пушено пиле с картофи. От малък си изкарвам прехраната (смее се)“, спомня си той носталгично. „Свирил съм по 7-8 часа на ден. Като започнах да свиря на тромпет, какво ли не съм правел. Ставах в 5 часа сутринта, за да свиря, преди да започна училище. После отивах на училище и всяко междучасие отново свирех с тромпета в едно коридорче. И цялата сграда слушаше как Боби свири всеки ден. Много сериозно посвещаване. Но никога не съм имал съмнения“, допълва певецът.
*Автори: Елизабет Методиева и Лидия Драгомирова
