С лед като по собствено желание напусна къщата на „Биг брадър“, Михаела Василева признава, че решението ѝ е било напълно осъзнато и не съжалява нито за миг.
Изминала е почти седмица, откакто е извън риалити формата, но емоциите около нея не стихват. Хората я спират по улиците, питат я защо е напуснала и я уверяват, че е трябвало да бъде сред финалистите. „Определено хората не ме искат извън къщата. Спират ме, викат ми ‘Ти си луда, как можа да излезеш!’, ‘Щеше да си в топ 5!’. Само с такива емоции се сблъсквам“, разказва за „Телеграф“ Михаела.
Къщата
Тя вече е изгледала всички епизоди и признава, че решението ѝ е било правилно. „Гледах вчерашния епизод и след него изобщо не съжалявам, че напуснах. Цвети и Калин щe се изложат сами. Направо вече им се чуха гласовете. Овцата излезе и чакалите започнаха да пируват. И мишките започнаха да излизат от дупките“, казва с усмивка.
Една от целите ѝ, с които е излязла, е именно да покаже истинските лица на част от съквартирантите. „Абсолютно. Както се казва, овцата излезе, но някои започнаха да говорят повече.
Цвети е много по-шумна сега, след като ме няма“, казва Михаела с характерния си прям тон.
Извън къщата тя успя да се види и с първия изгонен – Мути. „Имам чувството, че Мути някой го е подвел. Той е добър човек, но според мен някой му е дал лош съвет – да влезе в къщата и да прави скандали, за да бъде интересен. А той не е такъв човек. Просто му е било внушено. Истински голяма душа е“, разказва тя.
Когато я питаме дали се е почувствала обидена от коментарите по свой адрес, Михаела категорично отрича. „В никакъв случай не ми стана обидно от никого. Да, имаше един господин коментатор с бяла коса – не му помня името, някакъв, който се занимава с коли. Но той имаше двойни стандарти – за едни можеше, за други не можеше. Много ярко защитаваше Мина и Калин. А според мен коментаторите трябваше да бъдат безпристрастни, не защитници. Но пак казвам – всеки има право на гледна точка. От 168 часа в къщата зрителите виждат само един час, най-важното от деня. Няма как да добият пълна представа“, коментира тя спокойно.
Честност
Зрителите вече познават Михаела като темпераментна, директна и безкомпромисна. Самата тя признава, че емоциите в къщата са я завладели напълно. „Навън мога да избегна провокацията, мога просто да не говоря с някого. Но вътре емоциите са по десет. И това не е оправдание. Не мисля, че с крещенето и виковете дадох много добър пример на моето поколение, но исках да покажа, че трябва да си отстояваш позицията. Дори най-големият ти враг, ако е прав – трябва да кажеш, че е прав. Не можеш да си изкривиш призмата. Това е нещо, което исках хората да разберат – че най-важното е да си честен човек“, казва тя.
По думите ѝ в живота си е прекратявала дълги приятелства заради лъжа. „Не си говоря с част от роднините си заради обида, лъжа, предателство. Не говоря за майтапи или дребни кавги, а за тежки обиди. Това са неща, които не мога да простя“, признава Михаела.
В любовта обаче може да бъде по-гъвкава. „Може би съм склонна на компромиси. Но не съм склонна да пренебрегвам себе си, целите си и мечтите си. Трябва да има баланс“, казва тя.
Урокът
След престоя си в къщата Михаела вярва, че е излязла по-мъдра. „Със сигурност урокът ми е да не съм толкова емоционална. И може би малко повече женственост – в изказа, в поведението. Да има поне нотка от нея в мен“, признава с усмивка.
А какъв трябва да е мъжът до такава силна жена като нея? „Силен мъж“, отговаря кратко. „Надявам се, че ги има още. Да не са умрели на Шипка последните такива мъже?! (Смее се.) Трябва да е човек, който ще разбере какво се крие под това мое държание. И може би той ще ми даде възможността да бъда малко повече жена.“
След всички прожектори, емоции и скандали Михаела мечтае за нещо просто и истинско. „Единственото, за което мечтая, е здраво семейство. Да са здрави родителите ми, близките ми и аз самата. Това е най-важното. Всичко друго е преходно“, завършва тя.
Бях лудо, но добро дете
Когато разговорът се насочи към детството ѝ, Михаела се връща години назад с усмивка. „Много щура бях от дете. В пети клас бях в детска педагогическа стая, извикаха майка ми в районното. Бях лудо дете, но никога не съм правила нещо лошо – не съм пила, не съм взимала наркотици, не съм се напивала. Просто бях дива. После лудостта ми прерасна в нещо друго, не в незаконно, а просто в силна енергия“, разказва тя „Никога не са ме били. Родителите ми винаги са подхождали дипломатично. Нищо не са ми забранявали, но аз съм си знаела границите – къде трябва да спра“, добавя Михаела с уважение към семейството си.
Елизабет Методиева
