П алавият мустак на попфолка Милко Калайджиев има (бели) кахъри – къщата му за гости в село Мезек си има нов стопанин, след като НАП успя да я продаде за малко, но от сърце. Милко, чието истинско име е Михаил, не си слага такива неща на сърце. Здраве да е – къщи се купуват и продават. Но Мустак №1 на държавата е един.
На 72, той младее. ЕГН-то на певеца далеч не му личи, а причината е една - въздържание. Той не употребява алкохол и тютюневи изделия. Звездният откривател на Преслава, Галена, Джена, Анелия, Мира, Димана, Теди Александрова и други се поддържа в отлична форма и бяга от ядове. Обича да ходи пеша и да кара колело.
Депресия
„Аз съм един много позитивен човек и рядко мога да изпадна в такива състояния като депресия. Дори не знам какво може да ме накара да си разваля настроението, защото спазвам съветите на моята баба, която живя до 103 и ме научи, че от ядовете идват болестите. Затова си имам изграден режим - ставам към 7-8 часа, когато не съм на участие, пия кафе и си правя плана за деня. Любимото ми нещо е да ходя до язовира в Мезек и да храня патиците, да кося тревата. Аз обичам лично да ги върша тези неща, защото ми доставят удоволствие. На язовира имам водно колело и често си го карам, имам и лодка“, казва усмихнатият певец, разбрал рецептата на дълголетието.
Той е роден на 23 септември 1951 г. в Свиленград и както вече стана дума, на галено са му казвали Мишо. Кариерата му в цифри включва 11 студийни албума, две компилации, музикалните му видеоклипове са към 90, има и куп хитове като „Къде си, батко“, „За да те забравя“ и „Хей, малката“. Той си е спечелил и прозвището Христофор Колумб на лекия жанр заради откривателския си нюх за таланти.
Пътят на Милко в музикалните среди започва през 90-те години на миналия век, когато стартира дейността и на музикална компания „Пайнер“.
Касети
"Навремето тръгнахме като хора, записващи музика на касети и ги предлагахме на клиенти. Аз се занимавах с това, същото важеше за “Пайнер” и за много други фирми, които не съществуват вече. Купувах касета, да кажем от оркестър “Ямбол” с народна музика и от тази касета правех 50 или 100 копия. И това беше всъщност началото, така започнахме с “Пайнер” по едно и също време. Имах един приятел от София, който всеки ден пътуваше в Западна Европа и всяка седмица го чаках да донесе новите неща от чужбина - на Pink Floyd новия албум, на AC/DC, албуми по 45 минути. Купувам касетката, правя й копия и я разпространявам. Печелеше се добре от тази работа, бях доволен”, призна преди време той. Милко разказва, че всъщност се е занимавал много кратко време с разпространението на касети, защото е бил действащ музикант и в един момент е трябвало да спре с тази дейност. "На 15 август 1994 г. излезе първият ми албум “Има ли Господ”. С г-н Димитров се познавахме много преди това. Предложих му този албум и той каза: “Добре, да пробваме, да видим какво ще стане”. Половината музика в този проект беше сръбска и гръцка, а другата българска... Тогава, нямайки телевизия зад гърба си, да отидеш на пазара или на някой събор и да си видиш наредени албумите, беше невероятно усещане, една радост, едно топло чувство отвътре. Тогава се каляваше стоманата”, спомня си още той.
Наследници
Феновете искрено се радват на външността на Милко, чиято детска мечта е била да стане тираджия и да обиколи света. Под всеки негов пост в социалните мрежи валят закачки и комплименти: „Страшен си!“, „Неуморим“, „Ей, мустак“... Заобиколен от красиви жени, Милко Калайджиев вижда само половинката си Маргарита, майка на близнаците Антонио и Александър. Наследниците на Калайджиев не се ориентираха към музиката, а избраха да се развиват в архитектурата и медицината. От първата си жена Веселина, по професия учителка, Калайджиев има още един син - Стефан, който е адвокат.
Не питае топли чувства към соца
За разлика от много българи, които си спомнят за соца с носталгия, Милко няма толкова хубави мисли. Имало е време, когато с мъка събирал стотинки да си купи кафе. Денем, от 7 сутринта докъм 15 ч., въртял волана на таксито. После се прибирал да подремне и грабвал китарата. Във „ВИП Брадър“, когато си спомняше за соца, той се разсмя искрено, когато го питаха за бакшишите: „Кой ти даваше бакшиш по онова време? Дядо ме водеше на ресторант, а там пишеше: „Бакшишът е срамно нещо“.
* Автор: Цвета Дилова
