П ризраци наводниха музей, показващ експозиция с предмети от печално известния легендарен кораб „Титаник“, а охранителни камери заснеха явлението и втрещиха експерти и обикновени сеирджии.
Кадрите превзеха централните американски телевизии преди няколко дена, след като от управата на музея Volo в Чикаго обясниха пред NBC защо са затворили експозицията. Оказаха се непредвидени фактори с паранормален произход. Освен това полиция и пожарна в града също са разследвали инцидента и не са успели да кажат откъде е дошла водата за потопа. Така мистерия с призрачен характер остава най-простото обяснение.
$6 млн.
Музеят показва експонати от „Титаник“, които са за $6 млн. Временната експозиция му гостува и гражданите се редят още от откриването й да я разглеждат. Но през нощта се случва наводнение, за което единственото обяснение е „мистерия“. Инфрачервена охранителна камера е заснела как водата започва да нахлува почти като във филма „Титаник“ на Джеймс Камерън. В лентата от 1997 г. Джак и Роуз, играни съответно от Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет, правят секс в кола Renault Type CB Coupé de Ville от 1912 г. От нея са произведени само две бройки, това е концептуална кола и едната бройка е била на „Титаник“. Тя сега лежи на дъното на океана, а сестринската й е в изложбата и в случая е в музея в Чикаго. За този кола единствено 100 процента е доказано, че е била на кораба, за другите автомобили, които са в експозицията, само се предполага.
Във филма на Камерън има сцена за това как водата нахлува в помещението, където е колата. Сега в музея Volo се случва почти същото. Инфрачервените камери заснемат как през нощта започва да навлиза вода откъм пода, където е поставена колата. След малко се вдига тревога и лампите светват, за да видят голямото наводнение, което обхваща цялата зала.
Самите призраци не са заснети, но в Чикаго вярват, че наистина те са предизвикали наводнението, имитирайки какво се е случило в онази злополучна нощ на 15 април 1912 г.
Проверка е показала, че няма откъде да се появи водата по пода в музея. Нито течове са намерени, нито някакви спукани тръби, пукнатини или пък каквато и да е друга причина. Любопитно е, че чистачът на следващия ден твърди как водата е била океанска, но след като го питат няколко пъти, той не може да определи категорично дали е била прясна или солена – Чикаго е доста далеч от океана, но пък е на езеро и река.
„Това е първото наводнение, което се случва в тази сграда от 40 години“, казва директорът на музея Брайън Грамс в изявление. И продължава: „Огледахме щателно всичко и нямаше спукани тръби, течове от покриви или други очевидни точки за навлизане на толкова големи количества вода. Дори периметърът около залата, ограден с бетонен под, беше сух, без следи от пукнатини или дупки, а около експонатите и най-вече около колата имаше много вода. Това е пълна мистерия."
Наводнението е заснето от системата за видео наблюдение. Маркетинговият директор Джим Воджила твърди, че като го видял, настръхнал. И разказва: „Гледането как нахлуващата вода на кадрите зловещо прилича на сцени от филма „Титаник“. Това, от което наистина настръхнах, беше да гледам как наводнението започва изпод онази кола, която вдъхнови цялата ни изложба.“
Принудили се временно да затворят експозицията, тъй като персоналът трябвало да разгледа внимателно един по един експонатите, да ги запази в добър вид и отново да подреди историческото съдържание.
Духове
Това обаче не е първи случай, когато в музея Volo има паранормална активност. Директорът Джим Воджила разказва пред NewsToday: „Не искам да вярвам в привидения, но не мога да отрека, че точно чрез тях някои неща в музея могат да бъдат обяснени. Това не е първият случай, когато призраци са замесени с експонати на Volo, но предишните не сме ги разследвали. Приемал съм ги само за част от фолклора. Аз никога, държа да подчертая това, не съм срещал призраци, но през десетилетията, откакто съществува музеят, има случаи, когато се е говорило за духове и необясними произшествия. Имаме посетители, които са се оплаквали от призраците“.
Така мнозина са съобщавали за привидения, които са ги стряскали през десетилетията. Виждали са малко момче, което гледа към посетителите от прозорец на четвъртия етаж. Забелязвани са бутилки да се реят из въздуха, сякаш някой ги държи и се опитва да отпие от тях. Виждани са войници в старовремски униформи, скитащи се из залите на музея.
Някои твърдят, че са забелязвали бяло кученце, което ходи самотно насам-натам, а накрая преминава през огледало в стената и изчезва в него. Кукли също ту се появяват, ту изчезват или пък са намирани на различни етажи.
Ливърпул
А що се отнася до сегашното наводнение във Volo с експозицията на „Титаник“, то паметливи припомнят, че до ден днешен квартирата в Ливърпул, която навремето е заемал капитанът на злощастно потъналия лайнер Едуард Джон Смит, периодично е наводнявана без никакви външни причини, както сега в музея. Водата се взима от нищото сякаш да отмъсти за несвършена работа на капитана или пък да напомня от отвъдното за неговото проклятие.
А музеят Volo няколко пъти е влизал в хрониките заради призраците, които обикалят из него. Преди време от поредицата „Ловци на духове“ по Discovery Channel се опитаха да вземат интервю с призраци или поне да ги снимат, но привиденията не изявиха желание да си общуват с екипа.
Дъно
С „Титаник“ не за пръв са свързвани призраци. За такива се говори още, докато корабът го строят. В Белфаст, Северна Ирландия, на дока, където изграждат „Титаник“, се твърди, че корабостроителите чували странни шумове, които нямали нищо общо с направата на лайнера. Случват се и трагедии. Най-голямата е в малкото пространство между външното дъно и двойното вътрешно, където се задушила цяла бригада работници. След това дълго време докери твърдели, че чуват как някой тропа по дъното и се опитва да се свърже с живите. Някои дори казват, че провели разговори с духовете на загиналите.
Милиардерът Пиърс Морган, който е собственик на кораба, е трябвало да бъде на борда на това първо пътуване през Атлантика на „най-модерния, луксозен и сигурен кораб на всички времена“. Но се отказал в последния момент, буквално часове преди заминаването. Оправдал се със здравословни причини, но никой не му вярвал. Негов познат твърдял, че милиардерът е имал лошо предчувствие и затова е решил да пропусне пътуването. Друг пък казал, че се плашел от призраците в двойното дъно на кораба си, за които вече се пишело усилено.
Мореплаватели пък твърдят, че докато преминавали край мястото на трагедията, хващали радиосигнали от потъналия „Титаник“. А в нощта на 60-годишнината от трагедията дошъл зловещ сигнал, който призовавал за спасение. Точно на 15 април 1972 г. (б.р. „Титаник“ потънал на 15 април 1912 г.) военният кораб „Теодор Рузвелт“ получил настойчив сигнал за бедствие. Потърсили на радиолокаторите си откъде идва и не видели никакъв кораб. Свързали се с командването и предали какво засичат. Но веднага от брега им изпратили нареждане „да не отговарят на SOS призива, да не търсят „Титаник“ или оцелели от него“, а да продължат натам.
Смятат че призраците от потъналия „Титаник“ се опитват да се свържат с живи хора. Моряци твърдят, че всяка година от 00:45 ч. на 14 април, та чак до зори на 15 април зловещият и отчаян сигнал SOS се чува от потъналия кораб „Титаник“ край мястото, където се случило онова сблъскване с айсберга край бреговете на Нюфаундленд. И макар да се знае, че течението е отнесло надалеч останките от кораба, то сигналът се чува именно от мястото на потъване.
Останалото са истории и легенди, в които явно има намесени призраци и мистерии, а може би и въображение.
Архивна снимка на Титаник от 1912 г.
Хронология на трагедията
Ето част от хронологията на трагедията с кораба „Титаник“ през април 1912 г.
14 април 1912 г.
23:00 „Титаник“ плава в близост до бреговете на Нюфаундленд. От кораба „Калифорниън“ предупреждават „Титаник“ за наличието в океана на айсберги, но радистът на „Титаник“ Джек Филипс прекъсва връзката по радиообмена преди да получи координатите на района с плаващи ледове.
23:35 Намиращият се в наблюдателния кош на мачтата на „Титаник“ Фредерик Флит виждайки айсберг по курса на кораба удря корабната камбана три пъти и след като следвайки устава извиква „Айсберг право по курса!“ съобщава по телефона на първия помощник-капитан Мърдок, че само на 1/4 миля (около 463 метра) право пред кораба се намира айсберг. Първият помощник-капитан Уилям Мърдок дава както е по устав команди „Ляво на борд!“ и „Пълен назад!“ надявайки се да се избегне сблъсъка, разминавайки се с айсберга откъм десния борд на кораба.
23:40 Заради скоростта си от 24 възела „Титаник“ не успява своевременно да изпълни маневрата, от което последва плъзгащ се удар в айсберга на дълбочина от един до шест метра под ватерлинията на кораба. От удара корпусът на кораба е пробит по протежение на около 90 метра. Пътниците чуват само едно силно скърцане и пукане.
23:42 Капитан Смит излиза на мостика (непосредствено преди и по време на сблъсъка той е на вечеря) и дава команда да се спуснат петнадесетте водонепроницаеми прегради, след което да се докладва незабавно за резултата. Това е първият сблъсък с леда.
23:45 Капитан Смит отдава команда „Стоп машина!“. В първите минути след сблъсъка паника няма. Голяма част от пътниците не са му обърнали внимание тъй като са чули само силно изскърцване и не е имало силно разтърсване. Вследствие на голямата пробойна обаче всяка секунда около 5 тона океанска вода нахлуват в корпуса на лайнера, понижавайки неговата плавателност.
23:50 „Титаник“ напълно спира движението си. Намиращите се в каютите на по-ниските палуби пътници от трета класа забелязват вода по пода на помещенията, като височината й постепенно достига 4 фута (1,21 м) и продължава да се покачва. Пощенското отделение е напълно наводнено. Капитан Смит, заедно с Томас Ендрюс, технически директор на Белфастката корабостроителница, в която е построен „Титаник“, решават да слязат на долната палуба, за да оценят лично щетите.
15 април 1912 г.
00:03 Смит и Ендрюс се връщат на мостика. Ендрюс веднага отбелязва, че „Титаник“ неизбежно ще потъне, тъй като са наводнени шест водонепроницаеми отсека, а по проект корабът не може да плава с повече от четири такива. Водонепроницаемите прегради не достигат до най-горната палуба на кораба, което ще доведе до това поетата в пробитите шест носови отделения вода постепенно да прелее в посока кърмата на кораба.
00:10 На палубата, където се намират спасителните лодки, се появяват първите уплашени пасажери от 1-ва класа, надявайки си спасителни жилетки. Пътниците от 2-ра и 3-та класа се появяват по-късно.
00:14 Капитан Смит влиза при радиста Джек Филипс, за да му нареди да започне предаването на сигнал за бедствие.
00:15 От потъващия кораб е изпратен радиосигнал: „CQD MGY/Titanic/ 41.46 норд (север) 50.24 уест (запад)“
00:25 Първият морски съд, приел сигнала от „Титаник“, е британският лайнер „Карпатия“, който по това време се намира на 58 морски мили от мястото на корабокрушението. Капитанът му Артур Рострон първоначално се усъмнява в достоверността на приетото съобщение, но въпреки това издава команда: „Курс към „Титаник“! Пълен напред!“. По това време пътниците на потъващия кораб се събират на тълпа на корабната палуба. Много жени плачат, но като цяло паника и хаос все още няма.
00:40 Корабът започва постепенно да се накланя надясно, като 16 моряци се заемат със спускането на спасителните лодки на вода от левия борд, който все още е над водата. Лодките са с вместимост от 28 до 65 места. Наклонът на кораба постепенно започва да придобива застрашителни размери точно час след сблъсъка.
00:45 От „Титаник“ е подаден първият сигнал SOS. От левия борд в океана е спусната втората спасителна лодка. Капитан Смит отдава команда, заповядвайки: „Жените и децата на левия борд!“, – като смята, че ще успее своевременно преди потъването на огромния кораб да евакуира всички пътници от борда. Мъжете отстъпват места на дамите, обаче много от жените всяват паника, отказвайки да се качат на спасителните лодки. Това продължава до пълното потъване на кораба.
Георги П. Димитров
