У тре България отбелязва Деня на народните будители и от „Телеграф“ решихме да отбележим част от актуалните ни културни дейци и техните постижения за изминалата година.
Георги Бърдаров отпразнува 10 г. от написването на „Аз още броя дните“, а Георги Господинов застана до световни имена на културата с книга, посветена на София. Макар и да не спечели „Букър“ – „Остайница“ на Рене Карабаш вече е екранизирана, но освен тях страната ни е изпълнена с хора, посветили живота си на просветлението и изкуството.
Георги Бърдаров пред „Телеграф“: Имам нужда от реално събитие, за да пиша
Ръкопис
„Макар и много хора да ме убеждаваха, аз не исках да участвам в „Ръкописът“ и смятах, че това не е за мен. Бях на 42 години и не мислех, че тепърва ще успея да пробия в нещо“, спомня си писателят Георги Бърдаров за участието си в първата телевизионна надпревара, посветена на пишещи хора – „Ръкописът“. Той спечели формата през 2016 г., от което последва и издаването на първия му (а и изключително успешен) роман, посветен на обсадата на Сараево – „Аз още броя дните“. „Тази история сама ме намери. Всъщност за първи път я чух от свои студенти по време на презентация, където само бяха споменали за сараевските Ромео и Жулиета. Още тогава започна проучване на тяхната история, което продължи около 5 години и ме убеди, че именно аз трябва да я разкажа. До момента тя не беше написана на книга, а като филм присъстваше само един под режисурата на Анджелина Джоли, в който фокусът не са те“, добавя още авторът. Признава, че от време на време се връща към момента на победата си, като неговата съпруга го подиграва, че сам се самонадъхва. Следва вторият му роман „Absolvo te”, който печели европейската награда за литература, а последното му творение „Адажио за Мария“ се превърна в най-продаваната книга за изминалата година.
Поставиха на сцена „Аз още броя дните“
Призма
Макар и да бе спряган за Нобелова награда за литература, която не успя да спечели, Георги Господинов продължава да бъде най-разпознаваемият български писател извън пределите на страната. Съвсем скоро той се завърна от обиколка в САЩ, където представи книгата си „Човекът с много имена“, след което се завърна у нас, за да даде своя глас на президентските избори. Носителят на „Букър“ обаче се радва и на голям успех в България, след като книгата му „Физика на тъгата“ бе поставена за първи път на театрална сцена от Йерней Лоренци в Народен театър „Иван Вазов“. Макар и с внушителна продължителност от 4 часа, представлението предизвика фурор – всички дати до края бяха изкупени, като се наложи да бъдат добавени допълнителни, а болшинството от критиката хвали постановката и прочита на литературния хит. Друго важно събитие за Господинов, което се случи преди дни, е излизането на книгата „В София с Георги Господинов“ на български език от авторката Джоржа Спадони, която е пряко свързана с нашия град, учейки в Софийски университет, а също участвала в курс по творческо писане на писателя. Поредицата празнува своя 100-тен том, като концепцията е измислена още през 2012 г. има за цел да представя големи градове из целия свят, разгледани през творческата призма на местни творци. По този начин българинът се нарежда до имена като Чарлс Буковски, Стивън Кинг, Дж. Р. Р. Толкин, Фьодор Достоевски, Еминем, Дейвид Линч, Ван Гог и още много други.
Традиции
Всички очакваха с нетърпение втората награда „Букър“ за страната ни, но макар и Рене Карабаш и нейната „Остайница“ да не успяха да се преборят с конкуренцията, авторката продължава да се радва на успехи извън България. Нещо повече – Костадин Бонев екранизира нейната история на големия екран, като премиерата беше преди две седмици като част от Cinelibri. Рене Карабаш е сред най-разпознаваемите гласове в съвременната българска литература, а „Остайница“ превърна темите за женската свобода, идентичността и насилието в история с международен отзвук. Романът ни отвежда в планинско албанско селце, където и до днес Канунът – сборник с архаични закони от времето на Лека Дукагини (XV век) – тегне над селяните и патриархалния им живот. С новаторска изящност авторката изследва въпроса какво е да си жена в свят на насилие, вражди, мъжка доминантност и сурови отношения като резултат от древни патриархални традиции.
Аплодисменти
Народен театър „Иван Вазов“ отбеляза значителен успех през изминалата година не само с представлението „Физика на тъгата“. Международното присъствие през сезона беше белязано от няколко значими турнета и фестивални участия, които потвърдиха мястото на българската трупа на европейската театрална сцена. В края на ноември спектакълът „Хага“ от Саша Денисова, режисиран от Галин Стоев, беше представен на международния фестивал Temporada Alta в Жирона и се превърна в едно от най-обсъжданите заглавия в програмата. Постановката получи широко отразяване в испанската преса, която я определи като смела политическа сатира и значимо международно театрално събитие. През май „Медея“ беше представена шест пъти в престижния център Teatros del Canal в Мадрид, като всички билети бяха разпродадени пет месеца по-рано. Сред зрителите беше световната кинозвезда Антонио Бандерас, който лично поздрави артистите за тяхното представяне. През юни „Бурята“ на Робърт Уилсън се изигра в рамките на на 75-ото издание на престижния фестивал Wiener Festwochen във Виена. В трите вечери спектакълът събра 3816 зрители на сцената на Бургтеатър и беше посрещнат с продължителни аплодисменти. „Съзвездия“ на Елица Йовчева беше представен в края на юни на Международния театрален фестивал в Сибиу – един от най-престижните театрални форуми в Европа, а преди дни беше обявено началото на репетициите на „Фани и Александър“, като гост-режисьор ще бъде международно признатият швед Линус Тунстрьом.
Поезия
Като става въпрос за сцена - „Поетите Live“ е мащабен български културен проект, който връща класическата и съвременната българска поезия пред широка публика чрез изпълнения на едни от най-популярните актьори у нас. Началото е поставено през 2017 г. като видеопоредица, в която Владо Пенев рецитира „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо Дебелянов. Успехът в интернет дава начало на сценичните спектакли, в които участват още Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Теодора Духовникова, Бойко Кръстанов, Иван Бърнев, Малин Кръстев, Луиза Григорова-Макариев и Весела Бабинова. Музикалната среда е дело на маестро Антони Дончев. През 2026 г. проектът разширява публиката си с аудиопоредицата „Поетите Live и Децата“, която представя стихотворения от българската детска литература. Спектакълът „Поетите Live и Жената“ пък се радва на четири разпродадени вечери в зала 1 на НДК и тръгва на национално турне. През декември предстои и новото издание „Поетите и Революцията“, посветено на силата на словото, паметта и свободата. Така проектът превръща поезията в живо сценично преживяване и среща различни поколения с българските автори.
През улицата, музиката и вярата
Когато човек чуе за рапър, в главата му могат да изникнат всякакви образи, но не точно и този на Огнян Павлов-Fyre. Не само че спечели българския „Оскар“ за главна роля с участието си в „Безветрие“, но и музиката му определено е далеч от традиционните теми в хип-хопа. Макар че идва от улицата и живее без родители, Fyre проповядва на феновете си редовни тренировки и силна вяра в Бог. Неотдавна той се сдоби с първото си дете Богдан, а отскоро реши да продължи и своето просветление, като се записа да учи богословие.
