Б рутният вътрешен продукт (БВП) на държавите в Европейския съюз (ЕС) би могъл да нарасне с между 8 и 10 процента над настоящите прогнози, ако до 2030 г. повече хора придобият достатъчно основни умения.
Това сочат последните оценки, цитирани в доклада „Инвестиране в образованието“ за 2025 г. на Европейската комисия (ЕК). Изследователите отчитат още, че хората с по-висока образователна степен обикновено печелят повече, като само още една година образование може да повиши доходите на дадено лице със 7%.
ЕК отчита ръст в инвестициите в образование в страните членки и те се възстановяват след спада около пандемията от КОВИД-19. Все още обаче не са достигнати равнищата, наблюдавани преди кризата.
Укрепване
„Увеличаването на средствата за образование допринася за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и е от полза за обществото“, категорични са авторите на доклада. Техният анализ сочи, че през 2023 г. държавите от ЕС са изразходвали общо 806 милиарда евро за образование. Националните разходи за образование са достигнали средно 9,6% от общите публични разходи и 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), с определени разлики между държавите членки.
„Разходите за образование са инвестиция, а не разход. ЕС трябва да бъде готов за бъдещето. Възходящата тенденция, отразена в доклада, показва, че образованието в ЕС отново е двигател на конкурентоспособността и икономическата устойчивост. Ето защо предложената нова многогодишна финансова рамка, представена на 16 юли 2025 г., подкрепя увеличаването на финансирането в областта на образованието и уменията чрез национални и регионални планове за партньорство, нов Европейски фонд за конкурентоспособност и подсилена програма „Еразъм+“, каза Роксана Мънзату, изпълнителният заместник-председател на ЕК, отговарящ за социалните права и уменията, качествените работни места и готовността.
Рамка
Новата рамка на ЕС за икономическо управление и Съюзът на уменията отварят вратата за повече стратегически инвестиции в образованието. Въпреки че основната отговорност за финансирането на образованието се носи от националните правителства, финансирането от ЕС в сектора играе решаваща роля за развитието на адаптивна и висококвалифицирана работна сила, особено при подготовката за екологичния и цифровия преход. Приблизително 148 милиарда евро са заделени за образование и умения за периода 2021-2027 г. чрез инструменти като „Еразъм+“ и Европейския социален фонд+. Допълнителни 75 милиарда евро бяха предоставени за инвестиции по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021-2026 г. Допълнителна подкрепа за научните изследвания в образованието се предоставя чрез „Хоризонт Европа“.
В доклада се отбелязва, че средно за ЕС публичните разходи за образование по време на пандемията са се понижили от 10 на сто през 2019 г. до 9,3 на сто през 2020 г. и са се запазили относително стабилни до исторически ниски нива през 2021 и 2022 година. През 2023 г. се отчита ръст до 9,6 на сто.
За България данните сочат възстановяване през 2023 г. на публичните разходи за образование като дял от общите публични разходи до нивото от 2019 г. преди пандемията – 10,5 на сто. Средствата за образование, изчислени като дял от БВП, бележат ръст – от 3,8 на сто през 2019 г. до 4,1 на сто през 2023 г.
Стратегия
Стратегическото значение на висококачественото приобщаващо образование и квалифицираната работна сила като крайъгълен камък за конкурентоспособността, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа бяха подчертани и в становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), гласувано на пленарната сесия на консултативния орган през юли тази година. Докладчици по темата, по която Европейската комисия поиска становище от ЕИСК, бяха членовете на ЕИСК Татяна Бабраускене (Литва, група „Работници“), Юстина Калина Охедзан (Полша, група „Организации на гражданското общество“) и Мария Минчева (България, група „Работодатели“). В становището се посочва, че в европейските страни са необходими смели системни реформи и инвестиции в приобщаващо висококачествено образование и системи за обучение, за да се преодолеят предизвикателства като постоянния недостиг на умения и несъответствие в уменията, недостига на работна сила и привличането на учители и обучители.
Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността й да създаде и задържи добре обучена и адаптивна работна сила, казва Мария Минчева, която е зам.-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.
Бюджет
На този фон Националният браншов синдикат „Висше образование и наука“ (ВОН) към КНСБ направи първи прогнозни данни и очаквания към Бюджет 2026 за държавните висши училища у нас. Според тях в Бюджет 2026 за държавните висши училища (ДВУ) са необходими допълнителни средства за заплати, стипендии и издръжка на обучението по качествени показатели и критерии в размер на 218 млн. лв. (112 млн. евро), от които: 141 млн. лв. (€72,1 млн.) са за заплати; 35 млн. лв. (€17,9 млн.) за издръжка на учебен процес;
42 млн. лв. (€21,5 млн.) за социално-битови дейности на студенти и докторанти.
Тези разчети са в резултат на разговори на ВОН-КНСБ с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и ректори, подписали с колективни трудови договори (с които договаряме работни заплати, правила за структурата им, допълнителни възнаграждения и т.н.), както и споразумения за подкрепа на предлаганите промени в подзаконова нормативна уредба, които имат за цел да надграждат финансирането на държавните висши училища с допълнителни целеви средства за заплати и стипендии.
Годишните публични разходи за висше образование в България, като процент от БВП, вече са по-високи, но предвид факта, че голяма част от страните в ЕПВО получават над 1,5% от своя БВП за висше образование (в Дания този процент дори е 2,7, в Норвегия – 2,5%, във Финландия – 2,3%), у нас те изостават. Според ЗВО разходите за висше образование в България трябва да са не по-малко от 0,9% от БВП.
Системата на висшето образование е единствената с държавно финансиране на база качество и резултатите се измерват от комплексна оценка за качество на обучение и реализация на трудовия пазар, брой обучаващи, съотношение на преподаватели-студенти-администрация, целеполагането на държавната субсидия в политики и програми, договорени с всички заинтересовани страни.
Людмил Христов
