В западната част на Централна Америка, на Тихоокеанското крайбрежие, сгушена между доста по-големите от нея Гватемала и Хондурас, се намира държавата Ел Салвадор.
Със своите 21 хил. кв. км тя е най-малката от седемте страни в Централна Америка. С населението си от 6,5 млн. души обаче тя е на трето място от седемте държави в регион.
Салвадор е държава с изключително бурна и драматична история, изпълнена с войни и преврати. Страната е открита през 1524 г. от испанския конкистадор Педро де Алварадо. А от 1545 г. за главен град на новосъздадената испанска колония е избран Сан Салвадор, който е и до днес столица на страната. Около 300 години районът е под властта на Кралство Испания.
Независимост
През 1811 г. в страната е образувано движение за независимост, създадено от свещеника Хосе Матиас Делгадо. Десетина години по-късно правителството на съседно Мексико решава да се възползва от движението и да подчини страната, но не успява и през 1832 г. Салвадор провъзгласява официално своята независимост. Дори и след този акт обаче страната още продължава да бъде изостанала и разпокъсана феодална държава. Отделните региони си остават под властта на крупните местни земевладелци и плантатори. До началото на ХХ век основната отглеждана суровина за износ е индигото, но след това то постепенно изцяло е изместено от кафето, което се превръща в основния източник на валута за страната.
В края на XIX и първите три десетилетия на ХХ век феодалната разпокъсаност вече е преодоляна и страната се превръща в република със силна президентска институция. Но това е за кратко. През 1931 г. в Салвадор е извършен военен преврат и на власт идва ген. Максимилиано Ернандес Мартинес, твърд привърженик на фашизма. Той въвежда цяла поредица от расистки закони, един от които е забрана на чернокожите да живеят повече на територията на държавата. В 24-часов срок всички цветнокожи трябва да я напуснат. За онези, които поради някаква причина остават, наказанието е смърт. С идването на власт на ген. Мартинес започва и периодът на държавни преврати, граждански войни и размирици, които продължават и до наши дни. Днес привидно Салвадор отново е върнала статута си на президентска република, но властта на държавния глава е чисто формална. В страната на практика управляват военните и престъпните кланове и банди по региони. По данни на световните правозащитни организации днес Салвадор е втората най-смъртоносна държава в света, която не е във война, след Венецуела. При това положение е повече от ясно, че Ел Салвадор не е сред любимите маршрути на туроператорите и организирани туристически посещения до нея, доколкото ги има, са като част от екскурзии до съседните държави.
Красота
Подобно на останалите държави от региона и тук природните красоти са съчетани с културно-историческите забележителности. Опознаването на страната започва с разходка в столицата Сан Салвадор. Градът е създаден преди 500 години от испанците на мястото на завладяната от конкистадорите столица на маите Кускатлан. Обявен е за столица още от първия ден след провъзгласяването на независимостта на Ел Салвадор. Днес в града, който се простира върху площ от 72 кв. км, живеят около 2,5 млн. души. В историята си столицата няколко пъти е разрушавана из основи от опустошителни земетресения. Днес Сан Салвадор е един от градовете с най-силна замърсеност на въздуха и най-високи нива на престъпност. Затова и не само за туристите, но и за местните никак не е препоръчително разхождането из града в тъмните часове на денонощието, ако държат на живота, здравето и парите си.
Разходката в историческия център на Сан Салвадор започва от площад „Морасан“, който впечатлява с колониалната си архитектура в елегантен бароков стил, заимстван от архитектурните традиции на добрата стара Европа в онези векове. Следва посещение на площад „Херардо Бариос“, на който се издига величествена катедрала. В центъра му е и огромната статуя на човека, чиито имена носи площадът – ген. Бариос, национален герой на Салвадор, един от първите президенти в годините след обявяването на независимостта. Обиколката из историческия център включва посещение и на „Либертад“ – най-стария площад в страната, и завършва на площада „Спасителят на света“, където се издига едноименната статуя.
Селище
От Сан Салвадор екскурзията из Салвадор продължава с посещение на руините на древния град на маите Хоя де Серен. Селището е било засипано с вулканична пепел при изригване на местния вулкан и заради това е известно като Помпей на Америка. Интересното е, че в руините под пепелта не е било открито нито едно човешко тяло, което дава основания да се предполага, че или по време на изригването селището вече не е било обитавано, или местното население е успяло да избяга и да се спаси. Селището е открито през 1976 г., откогато датират и първите разкопки. Днес Хоя де Серен е включено в Списъка с културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Друг комплекс на маите по пътя на екскурзиантите е Тазумал, който още отдалеч впечатлява с високите си пирамиди, наподобяващи египетските. Интересен и атрактивен е и град Атако, известен със своите калдъръмени улички, цветни стенописи в катедралите и множеството заведения, в които се предлага ароматно, прясно изпечено, смляно и сварено кафе с неповторим вкус.
Част от руините на древния град на маите Хоя де Серен
И като стана дума за кафето, както беше отбелязано, повече от 100 години Салвадор е една от страните на кафето. И няма как една екскурзия тук да не включи и посещение на плантация за отглеждане и преработка на кафе, където туристите ще получат възможността да се запознаят с местната кафе култура.
Износител
От север и изток Ел Салвадор е „обгърнат“ от своя значително по-голям съсед Хондурас. С площта си от 112 хил. кв. км и население от малко над 9 млн. души тя е голяма колкото България в годините на развития социализъм.
В древността местните земи също са били част от империята на маите. Районът е открит от Христофор Колумб, но е завоюван от конкистадора Ернан Кортес. От 1537 г. регионът е обявен за част от Кралство Гватемала, влизащо в състава на Вицекралство Нова Испания.
На 28 септември 1821 г. Хондурас обявява своята независимост. А на следващата година става част от Федералната централноамериканска република, в която влизат още и Коста Рика, Гватемала, Салвадор и Никарагуа. През 1838 г. Хондурас излиза от състава на тази федерация и оттогава фактически е независим. До края на XIX век в страната избухват 12 граждански войни. Нещата започват да се успокояват, когато някои от големите сили, като САЩ и Великобритания, поставят икономиката на страната под свое влияние и парират всякакви опити за преврати и граждански войни и размирици. От началото на ХХ век Хондурас се превръща в един от най-големите световни износители на банани. Търговията, която носи милиони долари, обаче е монополизирана от частна американска фирма, която внася мизерни стотинки под формата на данъци в хазната на Хондурас. През 1933 г. на власт идва правителството на Тибурсио Андино, което опитва да стабилизира икономиката чрез затягане на реда и рестрикции спрямо чуждите фирми. Въпреки опитите на САЩ да го свалят от власт Андино успява да се задържи чак до 1949 г., когато за около 15 години в страната се извършват няколко преврата. Размириците в Хондурас продължават чак до 1982 г., когато тя се връща към гражданското управление, и днес тя е унитарна президентска република. Въпреки това обаче, подобно на съседката си Салвадор, Хондурас е една от страните с най-висока престъпност. А наред с това е и една от най-бедните държави на земното кълбо.
Столица
Столицата на Ходурас, Тегусигалпа, е изградена през XVI век като селище, обитавано от местните златотърсачи. Днес това селище се обитава от около 1 млн. души. Градът е един от малкото столици в света, в които няма трамваи. Не може да се каже, че столицата би предизвикала кой знае каква възхита у туристите. Сред забележителностите й са няколкото стари църкви и родната къща на местния национален герой Франсиско Морасан. Ако някой търси забележителности в Хондурас, те не са в столицата, а извън нея.
Една от тях е природният резерват на остров Роатан. Той се намира на 65 км от северния бряг на Хондурас. На острова гнездят някои от обявените за изчезващи видове птици, като белокоронни гълъби, бързолети и жълтокоси амазонки. Освен тях на острова има и много маймуни, ленивци, игуани и др. Районът около острова е харесван и от любителите на гмуркането, които идват тук от цял свят заради кристалночистите води да се насладят на богатото разнообразие на подводна флора и фауна. За любителите на природните забележителности интересен ще бъде и биосферният резерват „Рио Платано“. В него наред с многото интересни растения могат да се видят и животни като ягуари, пуми, тапири и различни видове маймуни.
Резерватът Рио Платано
Друго интересно място в Хондурас са водопадът Пулпаханзак и езерото Йохоа, които се намират в близост до втория по големина град в страната – Сан Педро Сула. С височината си от 43 м водопадът отстъпва на много други по света. Онова, което го прави уникален, е, че разходката позволява на туристите да минат под водната каскада. Таксата за посещение на водопада е 18 щатски долара. А на метри по-нагоре от водопада има басейни, в които след емоциите туристите могат да се отпуснат и да потънат в блаженство. Що се отнася до Сан Педро Сула, край който се намира водопадът, това е индустриалният и финансов център на Хондурас. Но едновременно с това според някои класации е и най-опасният град с най-високо ниво на битова престъпност в света. Градът е един от най-големите центрове за трафик на кокаин и жестоката битка между местните кланове всъщност е причината за множеството убийства, които са спечелили на Сан Педро Сула тази мрачна слава. Иначе, подобно на всички големи градове, и в него има няколко молове и заведения на световни хранителни вериги, както и представителства на най-големите световни банки.
Водопадът Пулпаханзак
Руини
Завършваме екскурзията в Хондурас с посещение на руините на полуразрушения град от епохата на маите Копан. На това място през V-IX век е съществувал голям град държава, достигнал висока степен на цивилизация. Копан е наричан още и „царския град насред джунглата“. Установено е, че за посочения период градът държава е бил управляван от 16 царе. Когато е открит от испанските конкистадори, градът вече отдавна е бил обезлюден.
В руините му са открити голям брой каменни статуи на божествата на маите, някои от които – с внушителни размери. А сред сравнително запазените каменни сгради има и такива, които по форма наподобяват пирамиди.
За онези, които вече са решили да посетят Салвадор и Хондурас, ще е полезно да знаят, че кухнята в двете държави е близка по вкусове и включва комбинация от местни, испански и африкански влияния. Последните са донесени тук от африканските роби, карани насила с кораби от Черния континент да работят на местните кафеени, какаови и тръстикови плантации.
Останки от древния град на маите Копан
Основната част от местната кухня се състои от морски дарове: риби, миди, раковини, скариди, октоподи, приготвени изцяло по традиционните и неповторими местни рецепти.
Както вече казахме, престъпността и в двете държави е доста голяма и затова туристите трябва да бъдат особено бдителни. При организирани пътувания да не се отделят от групата, а при индивидуални посещения да не навлизат в предградията и да не се отдалечават от централните улици. Парите и документите трябва да бъдат по възможност във вътрешни джобове. Особено да се внимава при посещения на пазари на открито и други места с много хора. И още нещо. Туристите трябва да бъдат особено внимателни какво снимат, защото току-виж насочили обективите си към хора и обекти, които по различни причини не могат, не трябва и не искат да бъдат снимани. Извън столиците туристите могат да си снимат на воля и да не бъдат чак толкова предпазливи, тъй като местното население въпреки своята бедност е изключително гостоприемно и обича чужденците. Особено онези, които освен че са любезни и възпитани, дават и щедър бакшиш.
Иван Първанов
