О стеопорозата или „тихата болест“ е системно скелетно заболяване, което се характеризира с ниска костна минерална плътност и влошаване на микроархитектурата на костната тъкан, което води до по-чупливи кости и логично повишен риск от фрактури.
Д-р Стефан Церовски, специалист по ортопедия и травматология в УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ и главен асистент към Медицинския университет – София, където активно се занимава с преподавателска дейност, и президент на Българското дружество по ехографска ортопедия, казва, че заболяването настъпва по няколко причини. На първо място болестта поразява половината от жените и една четвърт от мъжете над 50-годишна възраст. На второ място – остеопоротичното счупване на кост поради лека травма или падане може да ограничат краткосрочно или дългосрочно качеството на живот вследствие на хронична болка, ограничена мобилност и повишен риск от инвалидизация. Възстановителният процес често е продължителен и непълен, особено при по-възрастни пациенти, което води до повишена зависимост от грижи от трети лица и влошаване на психоемоционалното състояние.
Фрактури
Остеопоротичните фрактури, особено тези на бедрената кост, прешлените и радиуса, водят до значителни разходи за здравните системи, свързани с хоспитализации, хирургични интервенции, рехабилитация и продължителна медикаментозна терапия. Остеопорозата е едно от най-честите метаболитни костни заболявания. Това води до повишена чупливост на костите и увеличен риск от фрактури, особено сред жени в постменопауза и възрастни пациенти. В условията на застаряващо население честотата на остеопорозата се очаква да нараства, което ще доведе до допълнително натоварване на здравните и социалните системи - според едно от проучванията процентът ще нарасне с 30% в следващите 10 години. По думите му заболяването често протича безсимптомно до настъпването на първата фрактура, което прави ранната диагностика чрез костна дензитометрия (DXA) от съществено значение. Близо 1/2 от остеопоротичните фрактури на гръбначния стълб не са симптоматични и нямат болкова изява. Откриваме ги понякога при рутинен преглед или рентгенова графия поради несвързано с ортопедията и травматологията състояние, разяснява специалистът. Основните стратегии за превенция включват адекватен прием на калций и витамин D, физическа активност, контрол на рисковите фактори и своевременно прилагане на фармакологично лечение при пациенти с повишен риск от фрактури. Поради тези фактори остеопорозата представлява сериозен здравен, социален и икономически проблем, изискващ мултидисциплинарен подход за ефективно управление и превенция на заболяването. Остеопорозата е мултифакторно заболяване, което може да бъде резултат от различни ендогенни и екзогенни фактори, водещи до дисбаланс между костното ремоделиране и загубата на костна маса. Костната плътност зависи от деликатната симбиоза на няколко групи клетки, които премахват и наслагват нова кост. В момента, в който този процес е дисбалансиран поради някаква причина, настъпват остеопоротични изменения.
Причини
Най-честите причини, отключващи остеопороза, могат да бъдат разделени в няколко основни групи: хормонални фактори - менопауза и естрогенен дефицит – естрогените играят ключова роля в поддържането на костната плътност, като потискат костната резорбция. Намаляването на нивата им при жени в постменопауза води до ускорена костна загуба. Хипогонадизъм – дефицитът на тестостерон при мъжете също може да бъде причина за намалена костна минерална плътност. Хиперпаратиреоидизъм – повишената секреция на паратиреоиден хормон (PTH) води до засилена костна резорбция и намаляване на костната плътност. Хипертиреоидизъм – ускореният метаболизъм при повишени нива на тиреоидни хормони засилва костното разграждане. Синдром на Кушинг – хронично високите нива на кортизол потискат остеобластната активност и водят до остеопороза. На втори място можем да споменем генетичните фактори - наследствената предразположеност е от съществено значение, като наличието на фамилна анамнеза за остеопороза увеличава риска от развитие на заболяването и различни генетични вариации, свързани с рецепторите за витамин D, колаген тип I и други костно-метаболитни обмени, които могат да повлияят върху костната здравина. Немалко е значението и на дефицита на хранителни вещества като например недостатъчен прием на калций, дефицит на витамин D, той е необходим за ефективното усвояване на калция в червата. Недостатъчните му нива водят до вторичен хиперпаратиреоидизъм и костна загуба, недостатъчен прием на протеини. Заседналият начин на живот и липсата на физическа активност също е част от причините за настъпване на заболяването, тъй като води до намалена механична стимулация на костите, което ускорява костната резорбция.
Продължителната употреба на някои медикаменти може да има негативен ефект върху костната плътност не само при възрастни пациенти, а и при млади и активни индивиди - глюкокортикостероиди, aнтиепилептични средства, както и честата употреба на антикоагуланти може да повлияе негативно върху костния метаболизъм.
Алкохол
Тютюнопушенето и прекомерна консумация на алкохол оказват негативно влияние върху костната плътност, но продължителната консумация в големи количества ускорява остеопоротичните изменения, както и увеличава риска от падания, респективно фрактури. Според някои автори високите количества кофеин могат да доведат до увеличена екскреция на калций с урината.
Някои групи хронични заболявания също се асоциират с остеопоротични изменения: болест на Крон, улцерозен колит, хронична бъбречна недостатъчност, ревматоидни заболявания.
Лечението на остеопорозата е продължителен процес, често изискващ комбиниран подход и периодична преоценка на терапията чрез DXA сканиране и биохимични маркери. Ранната диагностика и адекватната терапия могат значително да намалят риска от фрактури и да поддържат костната здравина, но не могат напълно да възстановят загубената костна маса.
Владимир Христовски
