К осмическо нашествие стряска Щатите и останалата част на Америка в края на XIX век и до ден днешен се твърди, че е най-масовото наблюдавано явление за появата на НЛО.
Наблюденията са от Чили до Канада, но най-масови са в САЩ, поне оттам има най-много съобщения. Преди да започне ерата на летящите чинии, най-смущаващите събития са от началото на 1896 г. до средата на 1897 г., а нашествието е масово и видяно от стотици хиляди, които са били готови да се закълнат, че не става въпрос за човешки дирижабли или други земни летателни творения.
Фотография, заснета по случайност през 1870 г. в САЩ, смята се, че това наистина е НЛО.
По това време дирижаблите са най-голямото въздушно превозно средство и имат световна слава, след като французите правят първите успешни полети с тях в средата на XIX век и индустрията за производството им започва скоростно да се развива. По това време Америка е дълбоката провинция на света, преди всичко на Европа. Но идеята е да се развият връзките с нея и най-вече въздушните. Затова някои предполагат, че става реч за изпробване на различни видове дирижабли и аеростати.
90 метра
Според многобройните описания обектите от 1896 г. и 1897 г. са били не по-дълги от 90 метра. Имали са различни форми, най-често продълговата като гигантска пура или яйцевидна, пипонеста, но някои били и дисковидни като съвременните летящи чинии. Според някои твърдения мистериозните дирижабли издавали странни звуци, наподобяващи свистене, дори шепот.
Мистериозен дирижабъл, илюстрация във в. Сейнт Пол глоуб, 13 април 1897 г.
Даже има твърдения, че чували как от тях се носи музика или се чувала някаква реч на неразбираем език. Всички те летели бавно, някои съвсем ниско до земята, но има и описания как развивали до 300-400 км/ч срещу вятъра, което по това време било много впечатляващо. Има доста сведения как екипажите приличали на хора, но не били такива. Тогава започва да излиза на преден план тезата, че това са марсианци, дошли да ни посетят, но по някаква причина отказали се да влизат в контакт със земните хора.
Тези неидентифицирани летящи обекти имали склонност да светят много силно, като от много мощен прожектор и мигали с многоцветни светлини, чиято природа била неизвестна, защото не се виждали нито прожектори, нито лампи.
Стоктън
В началото на 1896 г. в Стоктън и след това в други градове на Калифорния местните жители съобщават на полицията и вестниците, че са видели бавно движещи се големи летящи обекти в небето. Това се случвало предимно в Северна Калифорния. Но след това явленията се разпространили и в други части на Щатите, преминавайки границата с Канада. А после се прехвърлили на Изток, стигайки Тексас и след това до Атлантическото крайбрежие. Вестниците описват многобройни такива съобщения, но си признават, че нямат никаква идея какво може да е било това. И така повече от една година.
Мистериозен въздушен кораб над Сан Франциско, илюстрация от 22 ноември 1896 г.
На 29 юли 1880 г. двама свидетели в Луисвил, Кентъки, виждат летящ обект, описан като „човек, заобиколен от машини, които той изглежда управлява с ръцете си“. Той бил с нещо като гигантски крила, закрепени за гърба му. Само месец по-късно подобна гледка се случила в Ню Джърси. Вестник "Ню Йорк Таймс" пише: "Това беше очевидно човек с крила на прилеп и подобни на жаба крака." Чудовището размахало криле, след като чуло свирката на приближаващ локомотив и отлетяло в неизвестна посока.
Апарати
Трябва да се отбележи, че по това време няма подходящи апарати, с които да бъдат заснети „в крачка“, ако обектите не са попаднали случайно. А и епохата е белязана от множество измислени съобщения. Даже един вестник в Ню Йорк прави главоломни тиражи в продължение на година и нещо, твърдейки как земни астрономи са забелязали странни хора на Луната. През телескопите дори успели да видят какво правят братята по разум. Стигнало се дотам, че съвсем сериозно щатското правителство сформира екип и започва да обсъжда начини как да се стигне до Луната или какво да се направи, ако жителите на спътника кацнат на Земята. Чудят се на какъв език ще се говори и какво да се каже, че да бъде политически коректно и за лунните хора. Има дори предложение да се направи гигантски надпис в пустинята Welcome („Добре дошли), но после се решава, че лунните хора едва ли ще четат и разбират английския език. След време се оказва, че това било измислица, но тя държала близо година целия свят, даже била описана и в българската преса. Докато не се намесват авторитетните астрономи и не оборват тези фантазии.
Илюстрация на измислен дирижабъл, летящ над чилийските Анди през 1894 г.
Що се отнася до мистериозните дирижабли, то се предполага как голяма част от тях наистина са някакви летящи обекти – дали са извънземни, се спори. Официалната версия е, че са наблюдавани странни атмосферни явления, аеростати и всякакви балони – подобно нещо се твърди до ден днешен с повод и без повод. Личи си как много от сведенията са напъни на фантазията, но не и на фактите. Това не означава, че няма и наистина неизвестни за земната наука летящи обекти.
Георги П. Димитров
