А мериканският писател Морган Робъртсън отприщва проклятието на „Титаник“ 14 години по-рано от потъването на легендарния кораб.
През 1898 г. той публикува романа „Безумие или гибелта на Титан“. Рано сутринта на 15 април 1912 г. корабът „Титаник“ потъва почти по същия начин, както го е описал писателят в пророческата си книга. Преди това обаче Робъртсън е обявен за сатанист, а след крушението е низвергнат и преследван.
Батискафът Титан носи името на кораба от злополучната книга.
Повод за спомен за това проклятие стана драмата по издирването на батискафа „Титан“ на „Оушънгейт експедишънс“, който се отправи към останките на „Титаник“ и изчезна. Едни го отдават на човешки грешка и небрежност, но други намесиха и различни сили. А основната от тях е въпросното проклятие. Най-любопитното е, че тази прокоба никой досега не е успял да формулира като смислово понятие.
Съвпадение
Като писател Морган Робъртсън не се отличава с особена художествена дарба, но той изказва няколко истински пророчества, които се сбъдват и това го прави известен и до ден днешен, а книгата му се продава в милионни тиражи всяка година. Най-зловещото и първо от тези пророчества е свързано с потъването на „Титаник“.
В книгата си от 1898 г. Робъртсън описва приказен трансатлантически лайнер, наречен „Титан“, който по размери и разкош няма равен на себе си. Натоварва го с богати и самодоволни хора. А след това сблъсква кораба с айсберг в студена априлска нощ на 1898 г. Корабът потъва. Но в книгата това е поднесено и с много назидание заради безсмисления живот на пасажерите му.
Титаник потъва идентично на описаната години по-рано гибел на Титан.
14 години по-късно английската корабоплавателна компания „Уайт Стар Лайн“ построява параход за чудо и приказ, който поразително напомня описания в романа на Робъртсън. Новият лайнер има водоизместимост 66 000 тона, а корабът на Робъртсън е още по-огромен и е 70 000 тона. Истинският кораб е с дължина 882,5 фута, а корабът от романа е 800 фута. „Титаник“ е с мощност 55 000 конски сили, а този на Робъртсън е с 50 000. Всеки от тях има по три винта и може да развива скорост 25 възела. И двата кораба са разчетени да превозват по близо 3000 души. А на всичкото отгоре имат спасителни лодки само за част от пасажерите.
Фатално
И корабът в романа, и този в действителността са обявени за непотопяеми, но и двата катастрофират фатално почти по един и същ начин. Още с излизането на романа писателят е обявен за сатанист и се твърди, че дърпа дявола за опашката.
Но след трагедията с „Титаник“ Морган Робъртсън буквално е анатемосан от американското общество. Творбата му тотално е обявена за сатанинска. Той самият става жертва на многократни нападения от напълно непознати хора. Агресивни и предубедени американци го замерят с камъни по улиците на Ню Йорк, удрят му шамари, бият му юмруци в корема, спъват го и го блъскат в калта или стоварват върху него кофите с боклук.
Писателят умира само на 53 години, като се смята, че основната причина е свръхдоза обезболяващи. Освен това има теории, че дори е бил отровен, но това така не е доказано с положителност.
Предсказания
През 1905 г. Морган Робъртсън публикува друг свой роман - „Подводният унищожител“. Там детайлно описва принципа на съвременния перископ, използван от подводниците. Години по-късно той подава заявка за патент на перископа. Но от Американското патентно бюро му отказват с довода, че не е възможно да бъде реализиран практически.
Има и други неща, които се смятат за пророчески на писателя. През 1914 г. Робъртсън публикува разказа „Отвъд спектъра“, в който разказва за война между САЩ и Японската империя – по това време това е доста популярна тема и той не е единственият писател, който я експлоатира. В неговия разказ военните действия се разиграват в Тихия океан, в това число и на Хаваите. При Робъртсън обаче основната цел на японците е Сан Франциско. Самураите използват прожектор, излъчващ ултравиолетови лъчи, и с тях заслепяват американците. Има и нападение над Пърл Харбър. Това се оказва пророческо. На 7 декември 1941 г. японците наистина нападат военноморската база в Пърл Харбър и с това вкарват Щатите директно във Втората световна война.
Батискаф
За проклятието, описано от Морган Робъртсън, отново се заговори след инцидента с батискафа. Най-любопитното в случая е съвпадението на имената. Самият подводен апарат на „Оушънгейт експедишънс“, спускащ се към останките, се казва „Титан“ - както и през 1898 г. е названието на луксозния презокеански лайнер, който потъва след сблъсък с айсберг в книгата на Робъртсън.
Британският екстрасенс Крейг Хамилтън-Паркър, който преди доста години предсказа Брекзит и победата на Тръмп на президентските избори, заговори за проклятието на „Титаник“. Още на 19 юни, само часове след като стана ясно, че е изгубена връзката с „Титан“, британецът предрече фатален край. Той каза, че в тази част на Атлантика има някаква прокоба, която тегне над богати, дръзнали да предизвикат древните божества.
Заговори се и за египетска мумия. При това според едните тя е изпусната още в края на XIX в. И лежи на дъното на океана и от там проклина. Има и версия, че тя е била на самия „Титаник“, но за това няма надлежни сведения, на които може да се вярва.
Гробище
Крейг Хамилтън-Паркър обаче извади една много любопитна теория. Той заяви: „Титаник“ е подводно гробище на стотици загинали от цял свят. До него не се ходи като на туризъм, той не може да е туристическа атракция. Това е гробище и трябва да има съответното уважение към мъртъвците. Ако липсва това уважение, проклятието се задейства“. Хамилтън-Паркър продължава: „Това е място с много силна енергия. Тя не е нито отрицателна, нито положителна, но човешките действия могат да доведат до негативни резултати.
От самото начало „Титаник“ е причината за толкова много трагедии. Когато баба ми е била малко момиче, тя е живяла в Саутхемптън по време на потъването на „Титаник“. Тя ми каза, че един от малкото оцелели е живял в къщата им. Чувството му за това, че е преживял трагедията, го измъчвало толкова много, че накрая се обесил в стаята си. Баба ми разказваше, че много хора в Саутхемптън по това време са вярвали, че корабът е прокълнат“.
Той подчертава: „Лобното място на „Титаник“ трябва да бъде класифицирано като морски мемориал. Гмуркането там трябва да бъде строго регулирано и забранявано. Това е място за масов гроб, а не място за забавление. Това не са призраци от киното, а реално съществуващи души, като някои от тях може и да не са преминали в отвъдното, а да са застопорени между измеренията и сега правят отчаяни опити, без да съзнават какво точно извършват“.
Призраци или обикновени инциденти на снимки
Крейг Хамилтън-Паркър: „Слухове за проклятия и зловещи съвпадения обикаляха този злополучен кораб, като дори се разпростираха в сферата на киното. Но дали това са обикновени инциденти или наистина има намеса на призраци, не може така лесно да се каже“.
И продължава: „Говореше се, че снимачните площадки на филми, свързани с „Титаник“, са заобиколени от проблеми, сякаш са под проклятие. Това важи и за филма „Титаник“ от 1997 г., режисиран от Джеймс Камерън. По време на снимките възникнали много проблеми, което накарало някои да повярват, че проектът е под проклятие. Имаше съобщения за лошо време, закъснения и дори инциденти на снимачната площадка, засилвайки мистиката около злополучното наследство на „Титаник“.
Джеймс Камерън направи и документален филм за останките на Титаник.
Странни съвпадения и зловещи инциденти сякаш следват актьорския състав и екипа на филма. Няколко души, участващи във филма, преживяват лични трагедии малко след излизането му, което допълнително затвърждава представата за проклятието на филма. Като екстрасенс и медиум признавам, че определени събития могат да носят енергиен остатък, който да повлияе на преживяването, свързано с тях“.
Екстрасенсът обяснява още: „Огромната трагедия и голямата загуба на живот, свързани с „Титаник“, може да са оставили отпечатък, който резонира във филмовата индустрия, което води до тези предполагаеми предизвикателства и свръхестествени събития. Въпреки това е важно да се подхожда към тези истории от балансирана гледна точка. Във всеки проект могат да се случат съвпадения и е изключително важно да се вземат предвид многото фактори, които допринасят за проблемите по време снимките на филмовата продукция.
Понякога отблясъкът на предполагаемо проклятие или свръхестествено влияние може да засенчи по-обикновени и напълно логични обяснения. Много по-вероятно е да има съвпадения или криминални инциденти, отколкото да се търси задължително намеса на призраци и свръхестествени обяснения“.
Георги П. Димитров
