- Деси, в края на миналата година представихте последния си роман – еротичния трилър „Ще пирувам с кръвта ти“. Каква е неговата история?
- След написването и издаването на фентъзи трилогията “Преобразена”, което времево се случи в периода между 2012 и 2017 г., имаше период на обмисляне на нови проекти за романи и след известно колебание в каква посока да продължа реших да се впусна отново във фентъзи жанра, но по-скоро в класическа насока. Зароди се идеята за бъдеща фентъзи сага “Равновесие”, която още тогава знаех, че ще е предизвикателство за мен като автор предвид замисления огромен обем от думи, пъстроцветни и сложно изградени светове и многобройни герои. Разгръщането на подобна история и най-вече нейното развитие във всяка следваща написана страница изискваше концентрация и доста свободно време. Когато светът бе разтърсен от пандемията от Ковид-19, включително и България, изведнъж се оказах в щастливата за един автор ситуация да разполага с време. Писането се оказа не просто хоби, а истинска смислена стихия, която да запълва дните на скука. Но един ден си дадох сметка, че емоцията в този проект не ми е достатъчна. Исках да пиша нещо по-провокативно, понетрадиционно. Определено търсех идея, която да ме накара да “горя” творчески. Колкото и странно да звучи, неочаквано един сън стана повод за започване на еротичния трилър “Ще пирувам с кръвта ти”. Връщах се на спомена за него отново и отново и след няколко дена просто отворих нов файл, написах заглавието, което трябваше да шокира дори мен самата, и започнах да творя…
- Защо избрахте нетрадиционно представяне на романа?
- Романът е абсолютно нетрадиционен в жанрово и сюжетно отношение. Никак не ми се нравеше идеята неговото представяне да бъде по начин, който читателите са преживявали досега. Трябваше да заявя още в началото, че тази книга е специална и изисква особен подход, преди да посегне човек към нея. Това е роман за възрастни; за хора, които ще вникнат отвъд онова, което в първия момент ще прочетат. Тя носи послания, които могат да загорчат, преди да бъдат приети правилно. Именно затова трябваше да избера формат, който да разкаже, но и да остави на читателя място за собствена импровизация. Идеята с пресъздаване на провокативна сцена от романа бе приета с ентусиазъм, а своеобразното “интервю” с мен се превърна с открита дискусия с присъстващите на коктейла за представянето на романа. Придадох нотка на блясък и загадъчност и с избора си на място за събитието.
- По професия сте магистър химик. Кога писането превзе цифрите и формулите?
- Химията за съжаление никога не се превърна в моя професия. Завърших магистърската си степен и въпреки огромното желание не намерих начин да съчетая желаната от мен насока за реализация с личния живот. Но нито за миг не съжалявам за решенията, които тогава взех. Защото открих нови, по-перспективни решения за професионалното си развитие. Също така открих, че бих могла да се отдам и на писането на романи, което в определен етап от живота ми беше решаващо за намирането на лично щастие. Не всичко в живота се изчерпва с работата, семейството и задълженията. Човек се нуждае от “духовна” храна, от лични моменти, които да го презареждат с енергия за следващия ден и за деня след него. Да създавам светове, в които “да се оттеглям” от време на време, беше моят прекрасен път към щастието.
- Още с дебютната си поредица „Преобразена“ навлизате в света на вампирите и измислени от самата вас раси. Откъде черпите вдъхновение за героите и историите, в които ги въвличате?
- “Преобразена” винаги ще остане като историята, в която вложих цялото си сърце и ентусиазъм. Започнах я като новела, а прерасна неусетно до три тома от по 800 страници всеки! Главната героиня навлезе буквално в живота ми - улавях се, че понякога дори мисля като нея. Харесвам вампирите и те се превърнаха и в главна действаща раса в “Преобразена”. Но освен тях създадох техните естествени врагове Вторичните, също така мелезите, Мислителите… Допадна ми да съм създателка на същества, които да притежават интересни и запомнящи се способности и характери. За разгръщането на целия сюжет използвах не само измислени елементи и герои, но и съвсем реални места и научни факти, с които да обясня изградения свят. Изчетох разнообразна научна литература, особено медицински статии. Улавях се, че понякога пиша глава от романа под влияние на нещо, което съм прочела в списание или дори разказана от познат случка, от която съм извлякла някаква готина идея за сюжета. Черпех вдъхновение отвсякъде. Нямах търпение вечер да се усамотя на лаптопа си и да се гмурна в измисления си свят.
- Поредицата скоро ще бъде представена и на англоезичния пазар. Кога и къде може да бъде намерена извън България?
- Преводът на английски език на поредицата “Преобразена” ми коства доста усилия и време и съм много щастлива, че вече е факт. В момента тя се подготвя за втора основна редакция, която е наложителна предвид по-успешното й издаване, особено когато се касае за преводна литература. Вълнуващо е, че има проявен интерес от издателство в Америка, но засега се въздържам да се ангажирам с конкретна насока за срок на издаването й, тъй като проучвам и други възможности. Искам трилогията да намери път до читатели извън България, но не бързам. Обичам да изпипвам всеки детайл както в личен, така и в професионален аспект.
- С настъпването на пандемията създавате фентъзи сагата „Равновесие“. Вие самата намерихте ли равновесието в този тежък ковид период?
- Периодът по време на пандемията от Ковид-19 беляза по един или друг начин всеки един от нас. Изолацията ни промени до неузнаваемост. Накара да ни да се страхуваме, да бъдем неуверени. Но се случи и нещо позитивно - останахме вкъщи, при семейството си и с много свободно време. Повечето от нас преоткрихме страстта си към хобитата, които сме изоставили в годините заради натрупващи се задължения, работа и липса на желание заради преумора от ежедневния стрес. Моето “ равновесие” в живота намерих именно тогава. Разбрах колко много губим в забързания ритъм на ежедневието, устремени към мечтания успех или улисани в грижата за децата и бита. Именно тогава се измъкнах от онзи прословут цикъл на опитващия се да контролира всичко човек. Голям принос в това осъзнаване имаше писането.
- По време на локдауна пишете дръзка история на име „Ще пирувам с кръвта ти“. Как еротиката намери място в творчеството ви?
- Както споменах при отговора на предишен въпрос, изпитвах необходимост от по-силни емоции по време на първия локдаун в страната. “Равновесие” е класически фентъзи епос, чийто свят обожавам, но в онзи момент исках да пиша нещо различно, провокативно и новаторско. Когато ме споходи идеята за трилър, в първия момент се чувствах неуверена. Защото винаги съм творила и харесвала фентъзито. Пък и пазарът прелива от книги в този жанр. Но не и такива, които обединяват привидно несъпоставимите еротика и трилър. След като напреднах с “Ще пирувам с кръвта ти”, направих проучване в интернет и установих, че в световен мащаб това е може би най-рядко използваният жанр за писане. Хареса ми тогава, че съм се впуснала в подобно изживяване и предизвикателство и с още по-голям ентусиазъм започнах да пиша историята за агент Мия Джероу и д-р Самуел Георгиев. Тяхната невъзможна страст ме увличаше все повече и повече. Знаех, че трябва романът да не бъде повече от 200-300 страници, но това се оказа непосилно. Допадна ми още това, че действието се развиваше в бъдещето, през 2096 г., което ми даде свобода да обрисувам един различен от нашия свят, в който човечеството е избрало нова линия на морал и развитие. И ако в началото еротиката беше плах елемент в романа, към края успях да я вплета хармонично с паралелната криминална нишка.
- Миналата година през март книгата се появи и в нецензуриран вариант. Има ли интерес към подобен тип текстове?
- Еротичният трилър “Ще пирувам с кръвта ти” се появи от печат през март 2023 г. и за първи път го представих в Бургас на моя рожден ден в края на месеца. Съмнението дали трябва да го издам предвид жанра, предназначен за пълнолетни читатели, беше кратко. Може би няколко седмици, в които колебанието ми беше по-скоро не дали, а под каква форма да бъде издаден. В крайна сметка реших да не го подлагам на редакция с цел цензуриран вариант, а да се появи на пазара в оригиналния си вид. Още след първите продажби и отзиви на читатели разбрах, че не съм сгрешила в преценката си. В България романът се приема изключително позитивно и досега интересът към него само се е засилил. Благодарна съм изключително много на всеки, който сподели впечатленията си и ми даде обратна връзка. Това е особено благотворно за мен, предвид че вероятно още тази година ще започна работа по продължението му.
- Хората биха ви попитали – има ли документален момент в написаното? За да придадете плътност на героите и техните емоции.
- Всеки автор се стреми да бъде разпознаваем и да създаде оригинална и жива история, която да докосне емоционално колкото се може повече читатели. Когато се вложи и личен момент, лична история, случка, прототип на герой, взаимстван от обкръжението на автора - това са все похвати, които се долавят и оценяват от читателя. Разбира се, в разумни граници, ако не искаме да четем автобиография. Ако някой търси в мой герой мен самата, трудно може да ме открие в някой от тях. Донякъде само може би Диана Василева от “Преобразена” е “взела” например от някои мои привички и слабости в характера, но със сигурност съвпадението е случайност, а не замислено при създаването й.
Реални места, събития обаче не липсват в “Преобразена” и “Ще пирувам с кръвта ти”. “Равновесие” прави изключение, защото е напълно измислен свят.
- Вярвате ли, че любовта побеждава всяка болка и житейско обстоятелство?
- Вярвам и още как! Всеки един от романите ми е доказателство на моята вяра, че невъзможна любов не съществува, както и че пред нея препятствията се сриват, независимо как и кога. Най-ярък пример може би е любовта между Мия и Самуел - двама осакатени емоционално индивиди, които преминават през невероятен личен катарзис по пътя да започнат да изпитват чувства, различни от гняв и омраза. Да, те първо преоткриват страстта помежду си и на доста по-късен етап тя се превръща в любов. В “Ще пирувам с кръвта ти” сътворих вероятно най-невъзможната двойка и се гордея, че в края на романа намерих начин те естествено да я осъзнаят и да променят живота си. Преминаха през болката в най-чистия й вариант, през предателството и страха и се озоваха на прага на нещо вълнуващо и чисто: любовта.
- Готова ли сте вече с нова история, която да разкажете?
- Тази година се надявам да зарадвам до лятото читателите си с първите два тома от фентъзи сагата “Равновесие”. В момента работя усилено по фентъзи любовна новела, която ще бъде включена в уникален сборник с още три авторки от Бургас, творящи предимно във фентъзито. Идеен проект, който досега не е правен у нас. Освен продълженията на “Преобразена” и “Ще пирувам с кръвта ти” се надявам да създам напълно нова история, научнофантастичен трилър с работно заглавие “Стрелата на времето”. Уговорката е, че някоя сутрин може да се събудя с идея за роман, която така да ме въодушеви, че да се втурна в нова посока! Знае ли се?
- Извън света на литературата вие сте една щастливо омъжена дама, и то за илюзионист. Къде намерихте любовта?
- Любовта не ни пита, когато смята да ни навести. И невинаги в най-подходящото време и на най-подходящото място. И в това се крие, смятам, нейното очарование. При мен тя дойде абсолютно непланувано. При моя работодател, така да се каже, който си търсеше нова асистентка за илюзиите, които представяше на сцена. Бях студентка, която имаше нужда от интересна работа за лятото. Една обява, една среща за проба на сцената и… след няколко месеца се сдобих със съпруг и дете!
- Наистина ли, когато асистентката на мъжа ви е била възпрепятствана, вие сте я замествали?
- Да, заместването беше приятен ангажимент. Повечето от илюзионистите разполагат с резервна асистентка (понякога подготвена приятелка), която да замести при нужда титулярката.
- Коя е най-интересната и незабравима случка за вас от този илюзионистки период?
- Имала съм куриозни, весели, тъжни, трагични и какви ли не моменти на сцената. Когато всички погледи са насочени към теб, не можеш да си позволиш да провалиш човека до теб, илюзиониста.
Веднъж ми се наложи да вложа цялата си воля и актьорско майсторство, за да не разбере публиката, че съм... ударена лошо.
На едно представление в Бургас с моя съпруг представяхме една от илюзиите му, която е негова авторска, неголям кашон, в който влизам аз и в който той забива петнайсет дървени кола. За огромен мой ужас един от тях ме удари и за миг си помислих, че няма как да изляза от кашона в края на номера. Адреналинът обаче явно ми беше в повече и, както се знае в такива случаи, той помага на човек да се мобилизира. Никой от присъстващите не разбра, че ми е коствало неимоверно усилие да се усмихна и измъкна от кашона. Освен другото вече бях бременна във втория месец със сина ми.
- Била сте асистентка и на великия Астор. Разкажете ни за срещите си с него.
- Работили сме в няколко представления на една сцена с незабравимия Астор. Той всъщност беше близък приятел на моя свекър Вартан Дюлгерян, който е също илюзионист и магьосник и са израснали в магията заедно с Астор. Разказвали са ми невероятни случки от техните съвместни срещи на сцената и извън нея. Имах привилегията и щастието да го познавам отблизо и тези моменти ще останат завинаги в сърцето ми.
- Астор чел ли е някои от вашите творби?
- Една от първите книги с автограф изпратих на Астор. Първото представяне на романа “Преобразена” неслучайно беше в магичния театър на Астор през 2012 г. Той се радваше искрено на издаването на първия ми роман и в знак на благодарност кръстих един от героите си на него.
- Какво си пожелавате да ви се случи през 2024 г.?
- Тази година си пожелах здраве и вдъхновение, за да изпълня всичко, което обещах на читателите си.
Екатерина Томова
