- Д-р Георгиев, намираме се в сезона на отпуските. Как се отразява на психиката ни завръщането на работа след почивка? Какво точно представлява следваканционната депресия и как се проявява?
- Синдромът след отпуска (PVS – Post Vacantion Sindrome) се наблюдава при голям брой хора, завърнали се от отпуска и стремящи се да се адаптират към работния ритъм. Често се проявява като голяма потиснатост и умора. Типичните симптоми са затруднена концентрация, ниска ефективност в работния процес и липса на фокус. Обикновено се наблюдава след по-дългите отпуски – една седмица или повече. Различават се две форми – по-лека PVB (Post Vacantion Blues), наречена следваканционна меланхолия, която е по-кратка, обикновено няколко дни и с по-леки оплаквания, и PVD (Post Vacantion Depresion), която е по-продължителна и с по-голяма тежест на нарушенията. Трябва да подчертаем, че това не е медицинска диагноза, а често срещани кратковременни оплаквания и нарушения в адаптацията, при промяна на ритъма на живот след почивка и приспособяване към рутината на работния процес. Голямо значение имат обаче за мениджърските екипи и за специалистите по трудови ресурси, тъй като са много често срещани и засягат голям брой хора, т.е. имат голямо отражение върху икономическия живот на дадена организация. Важно е да посочим, че следваканционната депресия не е болест, а е процес на привикване към рутинните задължения и работното ежедневие с продължителност от няколко дни до 1-2 седмици.
- Какви са основните причини за появата на следваканционна депресия?
- Основните причини са рязката смяна в стила и начина на живот, които настъпват след завръщането ни от отпуска и необходимостта към бърза адаптация към трудовия ритъм, натоварването от натрупалите се по време на отсъствието ни задачи и дейности, които изискват допълнителни усилия и време за наваксването им. Според различни научни изследвания причината за развиване на следваканционната депресия е, че професионалните задължения започват да се възприемат от организма на човек като вид принуда. Депресията след ваканция не е проява на мързел, засегнатите лица наистина изпитват физическо неразположение, което обаче са склонни да преувеличават заради психическото си състояние. Причините за промяна в настроението, мотивацията за работа, самочувствието и други са комплексни, те обхващат както генетичната предиспозиция, така и промени в баланса на невротрансмитерите в мозъка.
- Кои хора са най-предразположени към изпитване на подобно състояние?
- В различни проучвания могат да се срещнат различни цифри в зависимост от метода на проучването, обхванатите групи и продължителността на ваканцията. Най-ниските стойности са около 35% от хората, завърнали се от по-кратка ваканция, до 60% при хората след по-продължителни почивки (от една седмица и повече). Любопитно е, че към различни по степен следваканционни оплаквания са по-податливи жените (около 50%), срещу 40% за мъжете. Освен това следваканционната депресия при жените е и по-тежка.
- Какви са най-честите симптоми на следваканционната депресия?
- Най-честите симптоми включват: отпадналост, умора, проблеми с апетита, нарушения на съня, липса на фокус, проблеми с концентрацията, намалена ефективност, раздразнителност, дискомфорт. Невъзможност да се задържим по-продължително време на работното си място.
- Как можем да разпознаем дали сме в състояние на следваканционна депресия?
- Наличието на някои или на повечето от тези оплаквания категорично показва, че имаме различен по своята тежест постваканционен синдром, вариращ от следваканционна меланхолия до постваканционна депресия.
Всеки човек изпитва различен по сила стрес след връщане на работа след отпуска. При някои той може да бъде само привикване към старите ежедневни навици – ставането рано, служебните навици и ритуали, управление на времето и работния процес, докато при други оплакванията са толкова силни, че нарушават ежедневното им функциониране. При хората с по-творчески професии връщането към работата дори може да е съпроводено със задоволство и удовлетворение. Определящо за това дори не е типът дейност, с която човек се занимава, а факторите на работната среда, колегиалните взаимоотношения и мотивацията.
- Какви съвети бихте дали за справяне със следваканционната депресия?
- За да намалим стреса след връщане от отпуска, е хубаво да се осигури по-плавен преход от времето за почивка и развлечения към ежедневното професионално натоварване, може да се върнем 1-2 дни преди края на отпуската, за да имаме време да си подредим багажа и да се върнем към нормалното ни ежедневие. Друг препоръчван способ е да започнем да планираме следващата си ваканция веднага след завръщането ни – може да е кратка уикенд ваканция или по-продължителна почивка след няколко месеца, важното е да започнем да планираме веднага.
- Има ли специфични стратегии за подготвяне преди връщането на работа или училище, които могат да намалят ефекта от депресията?
- За да може да се върнем по-лесно към работата след отпуска, е хубаво да „удължим ваканцията си“, но не с допълнителни дни, а като запазим доброто си настроение по-дълго. За целта можем да вземем с нас на работа и някои спомени от изминалата ваканция – сувенири, чаша за кафе, албум със снимки от ваканцията или някаква вещ, която сме си донесли, за да ни напомнят за хубавите преживявания.
- Каква е ролята на подкрепата от семейството и приятелите при справянето с това състояние?
- Както и при всеки друг здравословен физически или психически проблем подкрепата на семейството, приятелите и колегите е изключително важна за преодоляването му. Важно е и разбирането на мениджърите на компанията, че следваканционната депресия е реален проблем, и да не претоварват служителите си веднага след връщане от почивка, а да им дадат време за адаптация, за да не засилят оплакванията им и с това да задълбочат проблема.
- Какво влияние има следваканционната депресия върху ефективността на работното място и личните взаимоотношения?
- Разбира се, в дните на приспособяване и наваксване на позабравените работни навици има снижение на производителността на служителите, но те бързо влизат във форма и все по-добре се справят със задълженията си след всеки изминал ден. По отношение на личните взаимоотношения повишената раздразнителност през първите дни може да създаде известно напрежение в отношенията.
- Може ли следваканционната депресия да се превърне в дългосрочно състояние, ако не се адресира навреме?
- Понякога симптомите на постваканционната депресия не са просто унилост и демотивираност, те могат да се засилят, да продължат повече от няколко седмици и да прераснат в медицински проблем. Могат да се развият в афективно разстройство (разстройство на настроението), за справянето с което е необходимо психологическо и медикаментозно лечение от специалист психиатър.
Това е той:
- Завършва Медицинския университет в София през 1997 г.
- Своите специалности по психиатрия и социална медицина и обществено здравеопазване придобива през 2008 г. и 2005 г.
- Работи в СБАЛАГ "Майчин дом". Към момента е част и от екипа специалисти на МЦ ФемиКлиник.
- Специалист психиатър в София с над 15 години опит.
Милена Димитрова
