Н а 13 януари 1928 година българката Мара Бунева от град Тетово в днешна Северна Македония застрелва на крайречната алея на река Вардар в центъра на Скопие полковника от сръбската кралска полиция Велимир Прелич. После насочва пистолета към гърдите си. Смъртно ранен Прелич умира три дни по-късно, а Мара Бунева на следващия ден след покушението. Секунди преди да издъхне тя е разпитана от жупана (областен управител) Антоние Вилдович. Казва му, че отдавна е подготвяла покушението, защото Прелич е измъчвал зверски нейните сънародници, българите от Македония: “Направих го, защото обичам Отечеството си”. След тези думи склопва очи. Сръбските вестници от онова време свидетелстват как военният лекар генерал Костич възкликнал: “Ево ти жена!” (Това е истинска жена). След което се поклонил над бездиханното й тяло пред другите присъстващи.
Прелич
По това време Велимир Прелич е юрисконсулт на Скопското жупанство. Той е главатарят на сръбския геноцид срещу българите в Македония. През 1927 година ръководи полицейското дознание и следствие срещу 20-те студенти, заявили българското си самосъзнание в Скопския студентски процес. Зверски измъчвани младежите са осъдени на дълги години затвор.
Личност
Родена е през 1902 година в Тетово, на трийсетина километра югозападно от Скопие. Баща й Никола Бунев е кмет на Тетово от 1915 до 1918 година. Легенди се разказват за дядо й, който сам построява православната църква в градчето. Мара завършва българска прогимназия в Тетово и българска стопанска гимназия в Скопие. При отстъплението на българските войски през 1918 година Мара заедно с баща си идват в София с последния санитарен влак. Тук вече е брат й Борис, току-що произведен кавалерийски офицер. След Ньойския договор и под гаранцията на американския представител в София Мара и баща й Никола се връщат в Тетово, където са майка й, двете по-малки сестри и другият й брат. След няколко месеца заедно с майка си 19-годишната Мара е отново в България. После отказва на майка си да се връщат: “Мамо, аз в Сърбия се не връщам. Слугиня тук ще стана, но сърби повече не искам да виждам”.
ВМРО
В София се запознава с Иван Михайлов и се поставя началото на нейната конспиративна дейност. През 1921 година в Русе хубавата тетовчанка се запознава с бъдещия си съпруг, кавалерийския офицер ротмистър Иван Хранков. През 1923 двамата се венчават.
Конспирация
На 22 май 1926 г. Мара заминава с влак за Скопие под предлог да види роднините си в Тетово и се застоява. Родителите й са строго патриархални и не могат да си обяснят причината за дългата й раздяла с мъжа си. Полицейската сърбоманска власт също започва да я шпионира. Тя се премества в Скопие, наема си квартира, започва работа като шивачка в дамско ателие, за да се издържа. Пише с псевдоними до брат си и до дейците от ВМРО. Полицията в Скопие скоро я предупреждава, че трябва да напусне Македония. Тя заявява пред властите, че иска да се разведе със съпруга си. Всичките й близки са в шок. Доволно потриват ръце сърбоманите. Македонката иска развод от мъжа си български офицер! Полицията в Скопие притъпява наблюдението си към нея. Разрешават й да си удължи срока на паспорта и отива в Белград. В началото на 1927 година й разрешават да пътува за София по нейна молба. Трябвало да уреди развода си в Митрополията. Истинската причина за идването й в София е конспиративна среща с Иван Михайлов. Решено било след Великденската служба Мара Бунева да извърши покушение над Велимир Прелич.
Изстрели
В спомените си Ванчо Михайлов описва покушението срещу Прелич и причините за ликвидирането му: “На 13 януари 1928 г. в Скопие, в 12 часа и 15 минути на обед, когато сърбинът Велимир Прелич се връщал от канцеларията си покрай вардарската улица "Войвода Путник", пред печатницата "Стара Сърбия", бил застигнат от една млада, добре облечена жена, която с три куршуми го повалила. Атентаторката Мара Бунева успяла да изстреля един куршум в гърдите си, преди да се доближи до нея телохранителят на Прелич. Пристигнала полиция, която отнела револвера й. Мара направила опит да се хвърли във Вардар с викове: "Искам да умра", но не успяла. Видели, че кръв блика от гърдите й и я завели в болницата. Там тя прекарала три часа в агония, след което издъхнала. Лекарите успели да я свестят за малко, за да бъде разпитана от следствените власти. Прелич е занесен в болницата, била му е направена операция. Въпреки големите грижи на лекарите, не можали да го спасят и след две денонощия починал“.
Процес
Иван Михайлов хвърля светлина и върху действията на Прелич по участниците в т. нар. Студентски заговор. Ньойският договор от 1919 година узаконява сръбското заграбване на Вардарска Македония, населена предимно с българи. Будни студенти създават своя нелегална младежка организация, която наричат Македонска младежка тайна революционна организация. Сръбската тайна полиция влиза в следите на конспираторите и през юни 1927 година започват масови арести. Стотици българи студенти из цялото сръбско кралство са подложени на зверства и мъчения. На подсъдимата скамейка в Скопие застават 20 студенти. На 10 декември 1927 година са издадени тежки присъди затвор за всички. Някои от осъдените студенти умират от мъченията в затворническите килии.
Омраза
„Още в турско време Прелич заедно с всички сръбски главорези, които нахлуха в Македония преди войните, вилнееха над македонското население. Пропит от омраза към всичко българско, познаващ всички дейци от величавата македонска борба, той изнамираше всички средства, за да задуши и последната надежда в българското сърце. До край остана чума за местното население. Своята грозна слава в цела Македония Прелич затвърди с мъченията над арестуваните студенти. По негова заповед е стягана главата на Чучков, разтягани мускулите на Борис Андреев с въже, закопван е до шия Нецев в гроб в турските гробища Гази-Баба, изваждан е Чкатров пред отворен гроб с насочени върху него револвери, чупени са ръцете на Чучков с дъсчици между пръстите. Всичко това го изнесоха студентите пред съда“, пише в спомените си Иван Михайлов.
Посмъртно
Погребват я в градските гробища, но властите го разравят и закопават костите й неизвестно къде. След покушението баща й Никола е арестуван и зверски измъчван 8 месеца, другият й брат е направо заклан. Сестра й Нада е изпратена от Борис на лечение в Швейцария, но умира на 71-вия ден след смъртта на кака си Мара.
Румен Жерев
