0

М истериозен Божи кръст се появил на тавана в дома на Светозар Филипов в столичния квартал "Симеоново", научи ексклузивно "Телеграф". Ошашавените стопани не са знаели как да си го обяснят, докато в един момент житейските събития не се навръзват в стройна верига с ясно послание.

Казусът е още по-заплетен и поради факта, че всъщност Светозар е пряк наследник на Антим I – видния висш български православен духовник, първият екзарх на самостоятелната Българска екзархия. 

Уикипедия

Светозар е наследник по линията на една от сестрите на Екзарха. "Ние много се гордеем с това, че сме негови потомци. По ирония на съдбата аз съм учил и в училище, което беше наречено на неговото име. Потомците му, които живеят в Америка, мои братовчеди,  също много се гордеят, че са наследници на велик българин.“, казва Светозар, който е и създател на фондация “Български манастири и църкви”.

Цялата история с мистерията разказва пред telegraph.bg самият Светозар:

Мафията

През месец юли, 2016 година станах жертва на имотната мафия, която ми отне родния дом, в центъра на София. За да не остана на улицата, се наложи да се преместя в наследствена петдесет годишна къща, на която никога не бе правен ремонт. Всичко беше разграбено, а покривът течеше от всякъде. Живеех в постоянен страх как ще се справя с неприятностите. Предстоеше зима, а аз бях на никъде. Тревогите бяха повече от радостите.

Чудото

Есента на 2016 беше много дъждовна, но на 12 ноември, валя като из ведро почти целия ден. Качих се на втория етаж със свито сърце, за да видя какви са щетите от пороя. Отваряйки вратата на едното помещение, срещу мен на скосената част на тавана, (подпокривно пространство, маскирано с един талашит), се бе появило това невероятно изображение, което мигновено определих като КРЪСТ.

Светозар с чудото на Кръста.

 Светозар с чудото на Кръста.
Личен архив

Онемях от това което виждам. Около два часа, седях срещу него и не можех да откъсна очи. Направих снимки, които изпратих на най-близките си. Реакцията им бе, че това е чудо.

Кръстът.

 Кръстът.
Личен архив

Историята

Започнах да изучавам историята на района (кв. Симеоново, София). Проучих стотици версии, но най-правдоподобна ми се вижда тази, че на това място е имало духовен храм, но каквато и да е истината, аз съм благодарен на Бог, че избра Кръста да се появи при мен.

Обетът

Две години след това, изображението стоя на мястото на появата, като устоя на нови дъждове и снегове, без да се измени или повреди. Чак през 2018 година, дойде ред за ремонт на покрива и за да не се повреди по време на ремонта, изрязах талашита с изображението. Няколко дни след появата си дадох обет, че трябва да направя някакво параклисче, но все се намираше ‘’нещо по-важно’’- грешка, която осъзнах на по-късен етап. С ръка на сърцето мога да кажа: Когато дадеш обет пред Бога, Кръста, Светия дух или Богородица, направи максимума, за да го изпълниш.

Вграждането

Тъй като се оказа, че изграждането на параклиса е дълга и тромава процедура, със съпругата ми Ива много размишлявахме какво и как да направим. През есента на 2022 рамкирахме Кръста в стъклопакет, с цел съхранение, а пролетта на 2023 изградихме Духовното ни кътче във вид на стена.

Вграденият Кръст в Духовния кът на семейството.

 Вграденият Кръст в Духовния кът на семейството.
Личен архив

Прекрасната ни внучка Зара ни беше подарила едно много красиво камъче, което е част от стената. От дясната страна на кръста, монтирах надпис с кратка история на появата на Кръста и Молитвата Отче наш.

Молитвата "Отче наш" на стената в Духовния кът.

 Молитвата "Отче наш" на стената в Духовния кът.
Личен архив

Страховете

Огромно удоволствие е сутрин пред Кръста да се прекръстя и да кажа Благодаря. Вероятно някой ще каже , че това са глупости и фантазии, но след появата на Кръста, много от страховете ми изчезнаха и съм сигурен, че Кръстът пази мен и семейството ми.

Развръзката 

В тези времена, да се бориш с имотната мафия в Родината е сериозно начинание. Появата на Кръста обаче ми даваше сили и Вяра, че мога да успея. Попаднах на изключително добър и съвестен адвокат, който по безспорен начин защити правотата ми. Решението на Софийски районен съд, а в последствие и на Софийски градски съд, бяха изцяло в моя полза. Е, не така стоят нещата с Прокуратурата, но с риск някой да ме обвини, че на ‘’умряло куче вадя нож’’, просто там се подиграха. Позволиха си при безспорни доказателства, да протакат и обърнат нещата. Мога да напиша цял роман за безобразията на Прокуратурата.

Наследството

В исторически план, по майчина линия, моето семейство сме потомци на велик духовник, направил изключително много за Българската Православна Църква, а именно Екзарх Антим Първи. Всеки път, когато прочета, че във Видин или Бургас или в който и да е град, почитат по някакъв начин Антим Първи, ме изпълва чувство на гордост.

Много пъти, стоейки пред Кръста, съм се питал дали този Духовен титан, няма пръст в изпращането му. Има някаква негова енергия в появата на Кръста, но не смея да коментирам необясними неща. Това е като Вярата, нищо не виждаш, нищо не знаеш, но я имаш. В годините назад, много съм се интересувал от фамилната ни история, но досега не съм срещал на някого от семейството да е изпращано такова послание. Няма да се изненадам и ще бъда благодарен, ако с помощта на Кръста открия нови неща.

Приятелите

Голямо удовлетворение за Душата ми, са честите посещения на съседи и приятели, които с радост идват, за да постоят до Кръста. Седем години по-късно, продължаваме да търсим отговори на появата му, но за сега единственото нещо, около което сме единодушни, е че:

‘’НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ГОСПОДНИ’’