П исател хуморист, актьор, издател на хумористичното списание „Барабан“ - Борис Николов Руменов или Борю Зевзека, както остава в историята, винаги странял от участие в политиката. Но идва 9 септември 1944 г. - трагична дата в неговата съдба.
На 10 октомври 1944 г. привечер двама мъже нахлуват в къщата на ул. „Добри Войников“ №29, кв. „Лозенец“. Единият е въоръжен с шмайзер. Борю взима възглавница и одеяло и тръгва след тях. След няколко дни от Софийската прокуратура съобщават на съпругата му Цветана да дойде да прибере трупа му. Предават й го в закован ковчег.
Със съпругата си Цветана и дъщеря си Ана
Според журналиста и писател Михаил Топалов трупът на Зевзека, надупчен от куршуми, бил открит край Перловската река, близо до бившата Окръжна болница в София. Екзекуцията е извършена в Борисовата градина. Това той разказал лично на проф. Алберт Бенбасат, който описва историята в портал "Култура" през 2018 г.
Единият от убийците е познат на жена му Цветана - Станислав Бъчваров, нарекъл себе си Вихров. Дезертьор, който става партизанин. Убиецът се оказва набеден поет, графоман, който си отмъщава в мътилката на дните след преврата. Негови бездарни ръкописи са отхвърляни от Борю и "поетът комунист" е изпълнен с желание за мъст. Вихров търси и Елин Пелин, и на него имал зъб! Пелинко обаче е предвидлив, укрива се в провинцията и отървава кожата.
След убийството и изобличаването на убийците нищо не се случва с другаря Вихров. Дори цинично се оправдава пред жена му Цветана: „Помислих го за Елин Пелин?!". Поетът Божидар Божилов, като завеждащ литературния отдел на Радио София, разказва случка от първите дни след 9 септември. Самозабравилият се Вихров изкачва стъпалата в Радио София пиян и яхнал кон и ултимативно му дава свои стихове, за да бъдат излъчени. Пишман поетът убиец се алкохолизира и умира през 1978 г.
Представяне
Роден на 27 декември 1884 г. в София, в своята автобиографична книга „Конорто и Мордохай. Весела случка“, 1943, сатирикът накратко се представя така: „...Свърших гимназия благодарение на спасителните тройчици. Записах се студент по филология и литература и насмалко щях да стана даскал по граматика. Попречи една дреболия: забравих да положа изпитите.
Положих ги в странство по драматическо изкуство и после станах актьор в Народния театър. Но и този занаят не ми хареса, та го обърнах на хумористика: почнах да редактирам забележителното за времето списание „Барабан“.
През войните бях едновременно и биткаджия, и театърджия. Като биткаджия получих две рани, а като театърджия написах „Балканската комедия“ и „Софиянци пред Букурещ“. От петнадесетина години пиша веселите отдели на „Утро“ и „Дневник“, а също фейлетони и смешки по всички вестници. В „Балканската комедия“ предвещавам светло бъдеще на народа си. Пожелавам му да ме признае за пророк!“.
В жизнения път на Борис Руменов се преплитат весели случки, но и участие на първа линия в три войни. След като завършва Първа мъжка гимназия в София, започва да следва литература в Софийския университет, където проф. Иван Шишманов го кръщава Борю Зевзека. Заможната му баба го подкрепя и той решава да продължи образованието си във Виена. Там обаче зарязва следването и се записва в театрална школа.
Две години по-късно баба му научава, че Борис я будалка за учението си и прекратява издръжката му. Той довършва образованието си, но по драматургия и актьорско майсторство в Загреб. Стажува в театъра във Фиуме (днес – Риека), Хърватия, след което се завръща в България и с успех дебютира в Народния театър.
Компания
От 1909 г. Зевзека започва да сътрудничи на излизащото вече хумористично списание „Барабан“. Групата около списанието става известна под прозвището Барабанистите. В началото е автор, от 1910 г. отговорен редактор, а от 1916 г. е издател на списанието. Измежду Барабанистите се отличават Чудомир, Александър Божинов, Райко Алексиев, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Смирненски и мн. др. Списанието печели читателите със своя свеж хумор, духовна разкрепостеност и свобода.
Доброволец
Идват двете Балкански и Първата световна война и Зевзека отива доброволец на фронта. В Първата балканска война служи в 12-а лозенградска дружина на Македоно-одринското опълчение като адютант на командира Трифон Кунев. По-късно завършва Школата за запасни офицери. През Първата световна война достига до чин поручик. Сражава се в Сърбия в 3-та рота на 25-и драгомански полк. През войните получава три ордена „За храброст“, но и две рани.
Театър на фронта
След като се възстановява, Зевзека сформира първия Полеви военен театър към Първа пехотна софийска дивизия. Войнишката трупа привлича артисти, сред които са Стефан Македонски, Кирил Петров, писателят Крум Кюлявков. Борю написва и поставя пиесата „Балканската комедия“, която се играе с огромен успех по време на Първата световна война на самата бойна линия. След войната комедията продължава да се играе в София и страната.
След войните Борю Зевзека хваща отново перото. Списание „Барабан“ постепенно залязва, защото много от неговите сътрудници са паднали на бойното поле. През 1928 г. изпълнява главна роля в комедията на Борис Грежов „Весела България“. Партнират му Мими Балканска и младата му съпруга Цветана Руменова.
В този период другарува с Елин Пелин, проф. Александър Балабанов, Теодор Траянов, Кръстю Сарафов, Сирак Скитник, Константин Щъркелов, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Дечко Узунов, Димитър Пешев: „Артист, писател, разказвач, декламатор, имитатор, вестникар - във всички тия качества Руменов е отличен“, портретува го Борис Вазов и допълва: „Със своето творчество той е истински благодетел за начумерения български народ“.
С Дан Колов
Провинция
Хуморът на Борю Зевзека е добродушен, но понякога преминава в остра сатира и сарказъм. Сред основните теми в творчеството му е изостаналата българска провинция. Неговата стихия са кратките форми, майстор е на комичната ситуация, разиграна около някаква наглед дребна битова или обществена случка, около някой махленски скандал, покрай който се завихрят весели недоразумения.
Бохем
Борю Зевзека е и голям бохем. През пролетта на 1911 г. той публикува в сп. „Барабан“ пътеписа „Наша милост в Атина“ с главни герои той и Димчо Дебелянов: „Преди да се качим в трена, трябва да минем през гарата, а известно е, че на гарата има бюфет. Всички маси бяха заети и аз и Димчо - моят занапред добър приятел - отидохме на тезгяха и поръчахме по една малка чаша коняк.
Конякът не ни се хареса, та бюфетчикът ни каза, че имал в бутилки коняк с марка 3 звезди, който бил превъзходен. Изпихме по чаша. Оказа се, че трябва да заплатим цялата новоотворена бутилка, което ни принуди да я изпием до дъно. За да не стане зян. След като се убедихме в превъзходството на коняка, бюфетчикът ни пришепна, че имал още по-превъзходен коняк с 5 звезди.
Рекохме, да си вземем една бутилка за из път. За съжаление обаче конякът с 5 звезди се беше свършил. От това несносно и крайно критично положение ни избави Димчо, който взе една бутилка с 3 и една с 2 звезди. Той отлично разбираше аритметиката“.
Кокошки
Борю Зевзека забавлява сънародниците си, но знае, че смях на гладно е „чифте пищови на гол тумбак“. Затова той създава дружество „Птица“, а под перото му излизат трудовете „Кои полезни кокошки трябва да отглеждаме“ и „Евтини и хигиенични курници“. Борю редактира рубриката „Птицевъдство“ на в. „Заря“ и хумористичните страници на „Утро“ и „Дневник“, онасловени от него „Кукуригу“ и „Кудкудяк“.
Семейството гледа щастливи кокошки
Той със семейството си отглежда породисти кокошки, явява се на конкурси и печели награди. Като председател на дружество „Птица“ участва в международни форуми на птицевъдите – в Нови Сад, Рим, Варшава. Един от основателите е на Балканския птицевъден съюз.
Румен Жерев
