Б лизо половината млади хора в България декларират, че понастоящем не заемат работна позиция в сферата на професията, за която са получили обучение или образование. Това показва изследване на младежта в България, проведено по поръчка на фондация „Фридрих Еберт“, в което са анкетирани момчета и момичета на възраст от 14 до 29 години.
Тенденцията за ръст при тази група е съвсем видима и дори стряскаща на фона на данните от 2018 година. Тогава по отношение на реализацията според придобитата квалификация България е стояла най-добре сред страните в Югоизточна Европа, които също участват в проучването. За 6 години обаче не само сме загубили относителното си предимство, но сме регистрирали и нарастване с близо 2,5 пъти от 18% до 48%.
Криза
Специалистите, обобщили данните, подчертават, че при техния анализ се взимат предвид и динамичните промени в българската икономика, както и сътресенията и трансформациите, настъпили като последица на кризата с COVID-19. „Независимо от това необходими са и други обяснения. Демографията на данните през 2024 г. представя допълнителни полета за анализ“, пишат в доклада си експертите.
Делът на младите хора в селата, които не работят по специалността си, достига до 66,3%. На този фон е очевидно, че стратегиите и политиките за ускорено развитие на тези райони не дават очаквания резултат. В много случаи в селата може да се работи единствено това, което има, без значение какво образование е получил младият човек.
Продължаващото обезлюдяване на най-малките населени места е фактор, който категорично свива и предлагането на работа, като примерите за обратното са ограничени и неравномерно разпределени в страната.
Възраст
Тревога буди и обстоятелството, че в по-високите възрастови групи на извадката дяловете на младите, неработещи по своята специалност, нарастват, вместо да намаляват. Предполага се, че пред младежите с годините се отварят повече възможности да упражняват квалификацията си, отколкото при първия досег с пазара на труда. Данните обаче водят в противоположна посока. Неработещите по своята специалност съставляват 43% във възрастовата група 14-18 години и нарастват като дялове еднопосочно до 52,6% във възрастовата група 25-29 години.
Авторите на проучването уточняват, че трябва да се отнасяме с известна предпазливост към цифрите, защото в изследването става дума за декларативни нагласи. Освен това респондентите на възраст до 18 години по обясними причини имат по-ограничен набор от образователни компетентности и следователно по-малко възможности за разминаване с упражняваната от тях професия. Вероятно за част от тях е и по-трудно да преценят в какво точно би се състояло подобно разминаване. И след тези уговорки социолозите са категорични, че тенденцията следва да се отбележи, като би могло да се очаква също така, че анкетираните с по-висок жизнен стандарт ще имат по-големи шансове да работят по специалността си. Разликите между двете най-крайни по отношение на материалния си стандарт групи не са големи. 48,5% от най-бедните работят по професия, която не отговаря на квалификацията им и 43,8% от най-богатите.
Преход
Преходите на младите хора от училище към заетост съставляват един от най-важните компоненти на обществената интеграция на младежта. Сред бариерите, възпиращи пълноценната и ефективна заетост на хората под 30 години, са сивата икономика, непочтеността на някои работодатели и ниското заплащане на труда. Към тях обаче се прибавят и ограниченията, произтичащи от икономическата структура на населявания район от страната. Именно на тази основа е установено сериозното несъответствие между образователната квалификация и упражняваната дейност. За сравнение в Югоизточна Европа като цяло процесът е обърнат и от 42% през 2018-а сега 38% от младите казват, че не работят това, за което са учили.
Важно е и че групата на онези, които нито учат, нито работят, достига до 11,5% от генералната съвкупност на младите хора в България на възраст между 14 и 29 години. Конкретно по този показател обаче не заемаме водещи позиции в Югоизточна Европа, където средната стойност клони към 19,6%. Стойността и у нас не е за подценяване и би трябвало да служи като сериозно предупреждение за съществуващи дефицити на държавната политика както по отношение на образованието, така и спрямо пазара на труда.
Градове
В големите български градове младите, които нито учат, нито работят, са повече и процентът им достига 13,8%, което изглежда парадоксално предвид възможностите за придобиване на разнообразна образователна квалификация и намиране на разнородна работа.
„Първоначалната хипотеза би била, че става дума за гетата с компактно население от етнически малцинства, където ранното отпадане от училище и масовата безработица са широкоразпространени. Данните обаче навеждат и на друго обяснение, свързано с пределно ниската образователна и трудова мотивация и цялостната социална алиенация (б.р. - чувство за отстраненост и отделеност) на немалък брой млади хора“, отчитат авторите на изследването.
Препитват четвъртокласниците днес и утре
Четвъртокласниците ще се явят на национално външно оценяване по български език и литература и математика днес и утре. И тази година тестовете на националното външно оценяване в 4. клас ще включват творчески задачи и такива, изискващи умения за логическо и пространствено мислене.
Днес от 10:00 часа започва първият от двата изпита, в който четвъртокласниците ще покажат компетентности по български език и литература, придобити в началния етап на основното образование. Тестът ще проверява знания и умения за прилагане на основни правила на българския книжовен език, четене и разбиране на текстове, функциониращи в комуникативната практика, интерпретиране на конкретна комуникативна ситуация и създаване на текст с определена комуникативна цел.
В продължение на един час децата ще решават тест с 25 задачи. От тях 13 са езиковите, 11 литературните и една творческа за създаване на текст. МОН припомня, че за разлика от предходните години, тестът не включва писане под диктовка. Заменя я задача за редактиране, в която учениците трябва да открият 12 думи с правописни грешки и да ги напишат правилно в индивидуалната бланка за отговори, като приложат на практика изучените правописни правила.
Утре от 10:00 часа започва вторият изпит по математика, в който четвъртокласниците ще покажат знания за числата, умения за смятане, намиране на неизвестно число, знания за мерни единици, намиране обиколка на геометрична фигура и на лице на правоъгълник/квадрат. Ще има и задачи за описване на ситуации от реалния свят с математически модели, както и такива, изискващи умения за логическо и пространствено мислене и за разчитане на информация, представена в различен вид.
Максималният брой точки е 100 на всеки един от изпитите, а резултатите ще бъдат обявени до 12 юни. Очаква се да участват над 59 000 четвъртокласници, включително и ученици със СОП, за които училищните екипи за личностно развитие са преценили, че е необходимо да бъдат подкрепени от учители консултанти. Учениците със специални образователни потребности работят с 30 минути повече от останалите
Людмил Христов
