- Г-н Захариев, Дара направи чудо в „Евровизия“ за имиджа на страната ни. Как можем да се възползваме от това?
- Историческата победа на Дара с хита Bangaranga на 70-ото юбилейно издание на „Евровизия“ във Виена отвори серия от възможности за България. Песента не само оглави класациите в Германия, Швеция и Австрия, но и влезе в престижния глобален чарт на Billboard Global 200 директно на 21 място в британския чарт. Парчето стана вайръл в Spotify, YouTube и TikTok в десетки държави.
Можем да превърнем този триумф в дългосрочни икономически, туристически и имидж ползи, като страната ни трябва да действа стратегически в няколко ключови направления. Домакинството на следващия конкурс в България е най-голямата рекламна витрина, която страната ни е имала. Държавата и избраният град домакин трябва да инвестират в модернизация на зали, транспорт и градска среда. Туристическият сектор трябва да обвърже ранните кампании за 2027 г. с имиджа на модерна, сигурна и купонджийска дестинация.
Победата доказа, че българските артисти и продуценти имат капацитет за глобални хитове и международна кариера. БНТ и Министерството на културата могат да създадат фонд за подкрепа на млади поп, рок изпълнители. Също така се създава възможност за дигитален маркетинг и налагане на бранд „България“ чрез използване на вълната от чуждестранни влогъри и Eurofans, които да създават съдържание за България, като бъдат поканени на опознавателни турове из страната.
УМЕРЕН ОПТИМИЗЪМ: 57 от българите смятат, че ще се справим с „Евровизия 2027“!
- Какво не трябва да правим, за да избегнем негативен резултат през следващата година, когато конкурсът трябва да се проведе у нас?
- За да избегне България организационен и имиджов провал при домакинството на „Евровизия 2027“, държавата и БНТ трябва категорично да избягват потенциалната възможност от закъснение с логистиката и избора на град. Изборът между София, Варна, Бургас или Пловдив не трябва да се превръща в политическа арена. Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) налага изключително строги технически изисквания, на които трябва да сме готови да отговорим. Залата трябва да има перфектен покрив, който да издържи десетки тонове висяща техника за осветление. Необходимо и експертно мнение на инженер-конструктори, за да се избегне технически гаф. Организирането на събитието изисква сериозна инвестиция, оценявана от експерти на между 20 и 30 милиона евро. Този бюджет трябва да бъде осигурен своевременно от правителството с целево финансиране.
Разумно ценообразуване около съпътстващите услуги по време на провеждането на конкурса е също много важно. Хотелиерите и ресторантьорите в града домакин не трябва да вдигат цените драстично за периода на конкурса. Спекулата ще изгони феновете и ще остави горчив вкус у хилядите чуждестранни туристи, дошли да гледат на живо събитието. Подсигуряване на киберсигурността и сигурността на терен също е важно, защото „Евровизия“ отдавна не е просто музикален конкурс, а геополитическо събитие.
- Има ли значение в кой от големите градове в България ще се проведе „Евровизия 2027“ и съответно има ли пречки да се състои в София?
- Столична община вече обяви готовност да инвестира милиони в подготовка. Ако държавата и общината започнат подготовката веднага, София остава единственият град, който може да подпише договора с EBU без огромен организационен риск за провеждането на конкурса в „Арена 8888 София“. Макар залата да има капацитет до 15 000 зрители за концерти и вече успешно да е домакинствала „Детската Евровизия“ през 2015 г., голямата „Евровизия“ има коренно различни изисквания. Например - товароносимостта на покрива. Сцената на „Евровизия“ изисква окачването на над 100-150 тона техника (осветление, камери и огромни LED екрани). Основното игрално поле на зала „Арена 8888 София“ е с приблизителни размери 45 м дължина и 25 м ширина при разгънати трибуни. Заради мащаба на сцената и задължителната "Зелена стая" (Green Room) вътре в залата капацитетът на „Арена София“ ще се свие рязко от 12 370 на около 7000-8000 седящи места, което е на долната граница на EBU. Залата разполага с 1200 паркоместа. За нуждите на „Евровизия“ са необходими огромни затворени зони за десетки камиони с техника, сателитни станции на чуждестранните телевизии и автобуси за делегациите. Това означава пълно и продължително блокиране на бул. „Асен Йорданов“, което ще предизвика транспортен хаос в източната част на София дни наред.
„Евровизия“ изисква огромен пресцентър за поне 1200 чуждестранни журналисти, разположен в непосредствена близост до залата. Сегашният пресцентър събира едва около 120 души.
Това ще наложи изграждането на огромни временни конструкции (шатри или фургони) наоколо, което допълнително ще изяде от и без това дефицитното пространство за паркиране и сигурност.
В Бургас залата „Арена Бургас“ разполага с по-модерна мултифункционална зала и градът официално поиска домакинството, но летището извън летния сезон работи силно ограничено, а хотелската база през май тепърва отваря. Отварянето на базите следва да бъде много по-рано. Във Варна в Двореца на културата и спорта залата е твърде малка и побира около 5000-6000 места, което я изключва автоматично от критериите на EBU за минимум 10 000 души на събитието. За Пловдив, който притежава страхотен културен имидж, няма закрита зала с необходимия мащаб и покривна конструкция за телевизионна продукция от този мащаб.
- Какви ще бъдат ползите за България през следващите години, ако всичко мине гладко?
- Конкурсът се провежда през май, който е традиционно слаб месец за българския туризъм преди старта на лятото. Очакванията са за над 30 000 (и даже повече) чуждестранни фенове, журналисти и делегации, които ще посетят страната за около две седмици, харчейки милиони за хотели, ресторанти, транспорт и сувенири и т.н. Ще получим безплатна глобална реклама като държава. Над 150 милиона зрители пред екраните ще гледат красивите промоционални клипове за българските забележителности, култура и богатства, което ще позиционира страната като целогодишна дестинация и модерен културен център.
Родните технически, продуцентски и логистични компании ще натрупат безценен опит по стандартите на EBU, което ще ни позволи да кандидатстваме за домакинства на други големи форуми, световни първенства и концерти на мегазвезди.
Очаквам и дългосрочно подобрение на градската инфраструктура в града домакин. Инвестициите, направени за конкурса, ще останат за ползване от българските граждани с десетилетия напред.
И може би най-важното – това събитие ще подобри националното самочувствие и репутация на нацията, т.е. най-голямата полза ще бъде психологическа и имиджoва. България ще изчисти негативния си имидж на „най-бедната и корумпирана страна в ЕС“ и ще се покаже като модерна, високотехнологична и гостоприемна европейска нация. Успех от такъв ранг ще даде силно национално самочувствие на младото поколение и ще докаже, че страната ни може да печели и да управлява събития на най-високо глобално ниво.
- Дайте примери с предишни домакинства?
- След историческата победа на Салвадор Собрал през 2017 г. Португалия беше в период на финансови ограничения и заложи на бюджетно, но изключително умно домакинство. С бюджет само около 20 милиона евро Лисабон използва конкурса, за да се брандира окончателно като европейската столица на дигиталните номади и креативните индустрии. Вместо скъпи ефекти те заложиха на театър, светлина и културно присъствие. Конкурсът привлече над 30 000 туристи, а хотелиерският сектор отчете исторически приходи за месец май. Инвестицията се откупи напълно още в седмицата на събитието чрез консумация и нощувки. Швеция пък е еталонът за това как „Евровизия“ се превръща в перфектно работеща бизнес машина. Малмьо беше домакин за трети път в историята си. С изключително оптимизиран бюджет, тъй като залата („Малмьо Арена“) беше напълно готова технически, градът заложи на максимална екологичност – градският транспорт се движеше изцяло с възобновяема енергия, а храната в Eurovision Village беше местно производство с нулев отпечатък. Според официалния икономически анализ местната икономика е генерирала над 25 милиона евро преки приходи само за две седмици. Индиректният ефект за имиджа на града като модерна и безопасна дестинация се оценява на десетки милиони повече.
Великобритания пое домакинството от името на Украйна и град Ливърпул направи най-мащабното проучване за ефекта от конкурса, провеждано някога. Бюджетът беше споделен между държавата, общината и BBC. Градът организира мащабен двуседмичен културен фестивал, който излезе далеч извън рамките на самата зала.
Рекордните 473 000 посетители посетиха събитията в града (при очаквани 100 000).
55 милиона паунда бяха преки приходи за икономиката на Ливърпул. Според проучванията година по-късно 85% от посетителите са заявили, че Ливърпул е място, което биха препоръчали на приятели, а културният сектор на града е отбелязал 5% ръст в дългосрочен план, при все, че това е градът на легендарните „Бийтълс“ и 20-кратния шампион по футбол в Англия – Ливърпул.
- Какви биха били приходите от провеждането на конкурса у нас?
- Ако София тръгне по стъпките на Лисабон и Малмьо, инвестицията от около 40-50 милиона лева може да се върне в българската икономика под формата на преки приходи още през май 2027 г. Основният дивидент за нас обаче ще бъде „Ефектът Ливърпул“ – пълна промяна на мнението на чужденците за България и дългосрочен ръст на уикенд туризма в София за години напред.
- Успешното домакинство на „Евровизия 2027“ ще донесе преки финансови ползи за широк кръг от сектори в българската икономика. Кои бизнеси ще спечелят най-много, ако държавата и градът домакин си свършат работата?
- На първо място това са хотелиерство и платформата за отдаване на имоти (Airbnb). Това е секторът, който първи ще усети огромния приток на капитал. Очаквам 100% заетост: Всички 4- и 5-звездни хотели в града домакин ще бъдат резервирани с месеци напред за делегациите, журитата и екипите на EBU. Апартаментите в платформите като Airbnb и Booking ще отбележат рекорден скок в цените и заетостта заради десетките хиляди фенове с по-ограничен бюджет.
На второ място като големи бенефициенти ще са ресторантьорството, нощния живот и кетъринг услугите. „Евровизия“ е двуседмичен празник, който се случва основно извън залата.
Оборот за заведенията: Баровете, дискотеките и ресторантите в градската зона ще работят на максимален капацитет, особено местата около официалното Eurovision Village. Българските кетъринг компании ще спечелят огромни договори за изхранване на хилядния технически персонал, журналисти и доброволци на терен в продължение на близо месец преди и около събитието.
На трето място са компаниите, които предоставят техническо аудиовизуално обезпечаване, събития и логистика. Телевизионното шоу от такъв ранг изисква мащабна местна подкрепа.
Ще има и много бизнес за местните рентъл фирми за отдаване под наем на сценични конструкции, озвучаване, допълнително осветление, LED екрани и генератори ще получат най-големите си договори за десетилетието.
Във връзка с подготовката местните компании ще бъдат ангажирани за спешните инфраструктурни подобрения на залата домакин и прилежащите пространства (пресцентър, зони за сигурност).
Също така компаниите, свързани с транспорт и градска мобилност ще имат много работа.
Движението на десетки хиляди хора из града ще натовари положително транспортния сектор.
Локален транспорт: Таксиметровите компании, платформите за споделено пътуване, фирмите за отдаване на коли под наем и градският транспорт ще отчетат рекордни приходи.
Летище София и националният превозвач „България Еър“ ще регистрират пик в пътникопотока за месец май, който традиционно е по-слаб.
Накрая, като теглим калема, ще видим най вероятно, че за 1 вложено евро ще имаме възвръщаемост между 3 до 5 пъти за различните видове услуги. Ще има достатъчно икономически анализатори и институти, които ще покажат сметките след събитието и те ще са между 50 до 70 милиона евро.
Но най-важното е, че бранд „България“ ще грейне на световната карта. Международната рекламна стойност на медийните споменавания за България веднага след победата на Дара от тази година според някои изследователи достига 500 млн. евро. За сравнение това е близо 50 пъти повече от годишния бюджет за национална реклама на Министерството на туризма.
И не на последно място - изследвания на общественото мнение показват сериозен вътрешен ефект, защото над 80% от българите съобщават за чувство на гордост и обединение.
Това е той:
Роден е на 3 юли 1967 г. в София
Завършил е право в СУ "Климент Охридски"
Работи в областта на музикалното продуциране, издателската, радио- и телевизионната дейност
Ръководи едни от емблематичните списания на българския медиен пазар
Бил е водещ на "Всяка неделя" по Ефир 2
Депутат от Коалиция за България в 42-ро НС
Зам.-председател на Националния борд по туризъм
Елена Иванова
