Улица „553“ в жк „Левски В“ вече носи името на Радка Калчева, за която ще припомним днес. Защото тази позабравена в наши дни бележита българка през турбулентните години на войни и смяна на политически системи без излишен шум всеотдайно работи за развитието на родната климатология.
Достоверен и подробен животопис за една от първите жени метеоролози откриваме в книгата на Васил Андреев „120 години българска метеорологична и хидрометеорологична служба“.
Радка Калчева
Начало
Радка Калчева е родена на 31 юли 1896 г. в Сливен. Произхожда от учителско семейство. Нейният баща, дългогодишен учител, е служил на просветното дело над 45 години. Майка ѝ, също учителка, е отгледала 6 деца. Първоначалното и средното си образование Радка Калчева получава в гр. Габрово, след което следва и успешно завършва висшето си образование в Софийския университет - Факултета по физика и математика. Периодът на нейното учение в гимназия и следване съвпада с турбулентните години на двете Балкански и Първата световна война. Голямата безработица след войните се изправя като непреодолима стена пред младата току-що завършила специалистка. Повече от 3 години тя стои без работа.
Едва на 1 май 1924 г. излиза заповед за назначаването ѝ в тогавашната Централна метеорологична станция (ЦМС) и това определя по-нататъшния ѝ професионален път. Започва като пресметач, за което изискваният ценз е средно образование. След две години тя става пресметач-проверител и през 1928 г. с конкурс заема длъжността асистент. През тези първи години в служба на родната метеорология Калчева работи под ръководството на основателя и първия директор на метеорологичната служба в България - Спас Вацов. В тези години тя овладява до съвършенство и педантичност цялата работа по провеждането, проверката и обработката на метеорологичните данни.
Специализация
От 1.XI.1938 г. до 1.I.1940 г. Радка Калчева е изпратена на специализация в Държавната метеорологична служба на Германия, където работи в отдела за климатология и в отдела за приложна агрометеорология. Слуша лекции и по метеорология и математическа статистика в Държавния университет в Берлин. В продължение на 5 месеца работи и в обсерваторията в Потсдам по въпросите на слънчевата радиация. Специализацията на Радка Калчева в Германия е много полезна и плодотворна, защото тя има възможност да влезе в личен контакт с редица специалисти и в кратко време достига нивото на тогавашната метеорология и климатология в Германия.
Със създаването на Дъждомерния отдел към тогавашния Централен метеорологичен институт(ЦМИ) през 1942 г. Радка Калчева е назначена с конкурс за началник на този отдел. От 1951 г. при формирането на сегашната Хидрометеорологична служба (ХМС) е назначена за старши научен сътрудник. През 1954 г. към службата се създава Научноизследователски институт по хидрология и метеорология (НИИХМ). Калчева преминава на работа в института, след като с конкурс получава научното звание „Старши научен сътрудник I степен“.
Върхове
Професионалният път на Радка Калчева е едно възходящо развитие без излишен шум, но с много любов към метеорологията. Още като съвсем млад специалист през 1932-1933 г. тя активно се включва в организирането и участието на България във Втората полярна година - едно от най-значимите за времето си мероприятия на тогавашната Международна метеорологична организация.
Под ръководството на доц. Киро Киров, директор на Централния метеорологичен институт (ЦМИ), Радка Калчева участва в построяването на първата високопланинска метеорологична станция наблюдателница в Югоизточна Европа на вр. Мусала. По време на строежа Калчева е фактически първият метеорологичен наблюдател на върха. Всеки ден по един-два пъти се изкачва от хижа „Мусала“ до върха, за да маркира самопишещите уреди, да отбелязва атмосферното налягане и да направи окомерните наблюдения.
Радка Калчева участва и при изграждането на втората високопланинска метеорологична наблюдателница на Черни връх от 1934 до 1935 г., а по-късно и при изграждането на станцията наблюдателница на вр. Ботев (1941-1942 г.).
Станции
Тя влага своя опит и за изграждането на мрежата от дъждомерни станции. Под нейно ръководство през 1929 и 1930 г. се определят местата и се откриват около 100 нови дъждомерни станции, което не само за времето си, но и в сегашни мащаби представлява крупно сгъстяване на мрежата. Калчева съставя методически указания за провеждане на наблюденията, изготвя формуляри на дневници и таблици, обикаля и обучава наблюдателите. Едва ли има дъждомерна станция, която да не е посещавана от нея. По-късно под нейно ръководство се създава и мрежа от високопланински тотализатори, поставени на труднодостъпни върхове за измерване годишните суми на валежите. Тя лично определя местата и контролира монтирането на тотализаторите.
Организира снабдяването на станциите с плювиоанемографи - уред, който дава информация за посоката на вятъра по време на валеж.
Публикации
Радка Калчева е автор на повече от 30 научни труда, печатани в различни родни издания, а така също и в немското списание Meteorologische Zeitschrift, както и в румънското метеорологично списание. В тези нейни изследвания ясно са отразени двете основни направления, които тя развива - режимът на валежите в страната и продължителността на слънчевото греене. Резултат на тази нейна дейност са редица валежни карти, съставляващи специален раздел в Климатичния атлас на България. В същото направление са изследванията ѝ върху честотите на месечните и годишните валежи, върху процентното разпределение на валежите, върху разпределението на валежите според техния вид (дъжд, дъжд и сняг или само сняг), върху вътрешногодишното разпределение на валежите в България.
Главен съставител е на Справочник на валежите в НР България, широко участва в монографията „Мелиоративно райониране".
Активна научноизследователска дейност тя провежда и за продължителността на слънчевото греене. Първите ѝ работи в тази насока са от 1938 г. - изследва връзката между средната облачност и ясните и мрачните дни (1941 г.), за естествения хоризонт на София (1955 г.), за връзката между продължителността на слънчевото греене и облачността (1955 г.), височината на слънцето в София и други.
Малка част от нейните научни трудове са: „Флористичен календар на София и цъфтенето на кайсията в България“ (1936, съавтор); 50 Jahre meteorologische Beobachtungen in Sofia (1939); Über die Beziehung zwischen den täglichen Gangen der Verdunstung und der spezifischen Feuchtikeit (1939); „Справочник за валежите в НР България“ (1962); „Мелиоративно райониране на НР България“ (1967, съавтор).
Отличия
През 1949 г. Радка Калчева е наградена с Народен орден за гражданска заслуга - дамски кръст III степен. През 1952 г. ѝ е връчена значката „Отличник на Министерство на земеделието“. Земният ѝ път завършва през 1984 год. в София.
* „Телеграф“ изказва благодарност на Департамент „Метеорология“ към Националния институт по метеорология и хидрология за съдействието при публикацията за Радка Калчева
Още в поредицата:
Румен Жерев
