Т ова палто крещи “Помощ, помощ“. То е с цвят на покрив на скромна къща в Поибрене. Стойката – на скромна тъща от същия край. Ще рева - Щерева е съчетала цветове, подходящи повече за счетоводен офис, отколкото за облекло. Бежовите нападки тук са от страна на ботушите, които ритат цялата визия твърде грубо. Несъразмерната им форма прави фигурата да изглежда килната и несигурна. За една артистична жена това би трябвало да предизвика тревога. Чантата е като правена от лего, твърде малка е, твърде банална е. Фланелката моряшка седи като осиновено ромче в дом на бледолики. Толкоз.
Соня Немска да си смени шивачката
Рокля като станиол за бонбони пияна вишна. Браво, Соня, работата започва да мирише... Да, мирише на шоколад и ликьор, опиянява, но не става за рокля. Платът е плътен, описва тялото не по начин, по който да заглуши някои гледки, а други да изтъкне. Може би е по-подходящ за облицовка на стена в будоар, но за рокля, благодаря - не. Кройката изглежда неустойчива, ръкавите са разкроени не така, както смятам, че е модно. Добрата ми приятелка се е опряла и ми се струва с плах поглед. Тежи ли роклята и колко? Защото в моите очи и цветът, и роклята... олекват.
Илчев - последно модно предупреждение
Бях решил да оставя на мира Стефан Илчев поне до рождения му ден, но ето ти нов моден сакатлък. Той грее в зелено, зелено, зелено. Облеченото предизвиква у мен усещане за лесовъд, който след смяната се е отбил на гей парад. Илчев е влязъл във форма, което прави краката му все по-стройни и привлекателен, но само ако свали този панталон. Гаджето ми ме стрелка с изумрудените си очи и се сещам, ако Стефан бъде щедър да ни подари това яке, ще си го носим на смени. Черните боти и черната риза изобщо нямат място тук, но ако красивият момък махне и тях, каква ли ще бъде гледката... Но има и по-лошо, погледнахте ли облеклото на госпожицата до него. Както казва гаджето ми с немски акцент - едно зло не идва само.
Иван и Андрей - добре, без да броим синоптичката
Трябва да се съглася, че този път Иван и Андрей „избиха рибата“, без да изглежда, че са ходили за риба. Въпреки някои дребни несъответствия телевизионните любимци са прилично елегантни, без да се броят предългите ръкави. Папийонките биха били първите, на които да дам открит лист и да поемат към румънската граница. Те, както казват в Лондон, биха изглеждали добре само в кошчето на шивача им. Сребристият костюм на Иван, макар да има сходство с ламарина, можеше да бъде закопчан, за да не закопчая аз добрия ми приятел за модно престъпление. Отдолу се вижда колан и разни гънки, които не мога да коментирам. Красивата Натали Трифонова дано се смее на нещо друго, защото аз почти прихвам от смях по отношение на роклята й. Та, за Бога, братя, тя би седяла много по-добре на Андрей например. Прическата имам предвид.
Да се помолим за Мадона
Уйде коня у ряката е най-точното описание за вида на другарката Мадона на наградите „Грами“. Никаква модна грамИтическа култура, никаква мяра, никаква естетика, ако питате мен. Другарката, тръгнала като моден и секси идол преди „сто лета“, сякаш умишлено се обезобразява в името на някакъв хипотетичен успех. Мисля, че трябваше да спре някъде към песента си „Вог“ и да остане легендата, която да запомним с добро. На появата си на „Грами“ Мадона стресна, меко казано, с това лице, което сравнено с това на г-жа Кусама, не би издържало на 93-годишното й излъчване. Черното не винаги е добър избор, тук отново са намекнати бричове и камшици, корсет и униформа на кочияш. Какво говоря - та другарката направо си държи инструмент за пошляпване в дясната ръка. Какво ще прави с микрофона, не е ясно, но едно от двете пособия е за доставяне на удоволствие. Очевидно - не на слуха. Да се помолим за Мадона.
Лорд Евгени Минчев
