И скаше ли китайският вожд Си Дзинпин да вбеси Доналд Тръмп? Е, искал – не искал, успя. Режисира грандиозен, даже невиждан по мащабите си военен парад в Пекин с Владимир Путин отдясно и Ким Чен Ун отляво на трибуната. Китайският лидер показа силата и влиянието си върху един нов алианс, воден от Изтока, решен да се противопостави на водения от САЩ еднополюсен световен ред.
Впрочем той вече май изчезва. А Китай показа посоката, в която се е насочил – към върха, като Си играе ролята на глобален лидер. И в краката му беше армия, която се изгражда, за да съперничи на Запада.
Иначе спектакълът в сряда трябваше да бъде посветен на отбелязването на 80-годишната победа над Япония, сложила край на Втората световна война. Победа, която нямаше да се случи без помощта на САЩ. Който, заедно със западните съюзници, отсъстваше от площада в Пекин, поради критиката към вътрешната и външна политика на Пекин и присъствието на лидери като Путин и Ким.
Но се получи съвсем друго внушение.
Триото
За първи път Си, Путин и Ким бяха заедно и се изкачиха до върха на Портата на Небесния мир, която гледа към историческия площад Танянмън, за да наблюдават парада. Символизмът беше очевиден.
Основателят на комунистически Китай Мао Дзедун обявява новата народна република именно там през 1949 г. 10 години по-късно на същото място той е домакин на дядото на сегашния севернокорейски лидер Ким Чен Ун – Ким Ир Сен, както и на тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов, за да гледат отново военен парад. Това е последният път, когато лидерите на трите държави са заедно – до днес.
Но парадигмата вече е обърната. През 1959 г., в разцвета на Студената война, Китай и Северна Корея бяха изолирани от по-голямата част от света, а Съветският съюз беше най-могъщата и най-богатата държава сред тях, напомня Би Би Си. Днес Китай държи юздите в тези отношения. С ядрено оръжие, но все още бедна, Северна Корея се нуждае от помощта на Пекин. А Путин се нуждае от легитимността, която Си сега му осигурява.
Завой
Съвсем до неотдавна китайският лидер се дистанцираше от Путин и Ким и публично поддържаше неутрална позиция по отношение на войната в Украйна. Но в момента? Някак се налага хипотезата, че в това преобръщане пръст има и самият Тръмп, макар и официално държавата му да е ненавиждана от Китай. Си Дзинпин рязко смени посоката си в общуването с определени лидери броени дни след като Доналд Тръмп покани Владимир Путин на американска територия в Аляска и така обяви новата му легитимност. В която продължава да има международна заповед за арест, но той си ходи насам-натам, стига да е поканен. Ето, първо от Тръмп, после от Си.
Получава се интересна верига – Тръмп се нуждае от Путин, за да възпира Китай и да търси пътища за разбирателство с Поднебесната империя. А Путин се нуждае от Си, за да поддържа имиджа на важен лидер в новия многополюсен свят.
Това трио ще продължи бързо напред, в това няма никакво съмнение. Въпросът е докъде ще доведе и как бизнесменът, начело на Америка, който мисли, че може всичко, ще отиграе добре картите на Запада. В противен случай – жална ни майка, както е казал народът.
Репресиран
Този Си Дзинпин, архитектът на новия, полицентричен световен ред, обърнат към мощта на Изтока, e роден на 15 юни 1953 г. в Пекин. Става върховен комунистически лидер на Китай (президент и партиен водач) през 2013 г. и до днес е такъв. Той е първият генерален секретар на комунистическата партия, роден след създаването на Китайската народна република след края на Втората световна война – 80 години от който бе причина за грандиозния парад.
Син е на известния китайски политик Си Чжунсюн, бивш заместник-председател на Държавния съвет (вицепремиер), уволнен и репресиран при политическа чистка на Мао Дзедун през 1962 г., реабилитиран по времето на Дън Сяопин. Дзинпин става жертва на Културната революция и е заточен в провинциален окръг в младежките си години. Той живее в землянка в провинция Шънси, където няколко пъти пробва, докато го приемат в партията, и работи като местен партиен секретар. Опитва се да избяга в Пекин и е наказан да копае канавки. Това обаче е забравено, защото президентът се появи на парада в Пекин с винтяга, каквато е носел всеки ден именно Мао – скромна безцветносива дреха, закопчана догоре.
Партиец
Все пак младежът успява да завърши химия в университет и постепенно се издига в политическата йерархия в крайбрежните провинции на Китай. Си става губернатор на Фудзиен от 1999 г. до 2002 г., преди да стане губернатор и партиен секретар на съседния Джъдзян от 2002 г. до 2007 г. Джъдзян е най-богатата част на Китай. За кратко поема този пост и в Шанхай, като накрая влиза в Политбюро на ККП и става първи секретар на Централния секретариат през октомври 2007 г. През 2008 г. той е определен за предполагаем наследник на тогавашния върховен лидер Ху Дзинтао. Затова Си е назначен за вицепрезидент на Китай. Нататък биографията му е известна.
Интересно е, че втората му съпруга, певицата Пън Лиюен, е била изключително популярна в Китай и много повече от него години наред, докато става партиен и държавен вожд. Имат дъщеря Си Минзе, родена през 1992 г.
Политика
Управлението на Си включва увеличаване на цензурата, влошаване на човешките права, интернирането на един милион уйгури в Синцзян, което някои наблюдатели описват като част от геноцид, модерен култ към личността. Политическите идеи и принципи, известни като „Доктрината Си Дзинпин“, са включени в конституцията и подчертават важността на националната сигурност и необходимостта от лидерство на комунистическата партия.
Си централизира институционалната власт. Той усилено популяризира концепцията за „Китайската мечта“ – по-нататъшни пазарни икономически реформи, върховенство на закона и укрепване на правните институции. Но колективното ръководство на ККП вече е станало еднолично, което бе доказано и от решението на последния конгрес на партията да отмени всички мандатни ограничения, като така бетонира властта на Си.
Как забраниха Мечо Пух
Си Дзинпин не е обикновеният китаец, когото можеш да срещнеш по улиците на Пекин или Шанхай. То е доста висок – над 1,80 м, а присъствието и поведението му излъчват лидерство. Той не повишава тон, когато изнася речи, но всички в залата слушат внимателно. Хенри Кисинджър казва за него, че е „по-уверен и по-спокоен от Ху Дзинтао“.
Но интернет ерата поставя под въпрос едноличния контрол на лидера. В мрежата всичко е възможно, а Китай е лидер в областта на модерните комуникации. Цензурата действа, но блогърите в интернет намират изход с помощта на намеци и алегории. Използват образа на Мечо Пух заради приликата на обичания литературен и филмов герой с китайския вожд.
Резултатът – всяко споменаване на Мечо Пух е забранено в Китай. През 2019 г. компютърната игра Devotion, създадена от тайванско студио, е премахната от китайската секция на платформата Steam, в която са видени надписи, наричащи Си Дзинпин „слабоумен Мечо Пух“.
Михайлина Димитрова
