Д нес хората толкова са свикнали с християнските символи, че почти не ги забелязват. В това отношение Париж е един особено ярък пример. В този град има множество различни светини, но може би най-голямата от тях е тръненият венец на Спасителя, пише сайтът comandir.com
Тръненият венец отдавна е неизменна част от църковната иконография.
Римските легионери са имали жестоко забавление. От време на време те си избирали „цар“, цял ден изпълнявали желанията му, а накрая го убивали. На нещастника - обикновено някакъв скитник или просяк, надявали подобие на царска дреха, а на главата му - венец от цветя. Тази гавра те си направили и с осъдения на смърт Исус Христос, но на главата му сложили венец от тръни.
Шипове
Острите и твърди шипове на тръна достигат до 6 см. Затова подобно изтезание е особено мъчително, защото под кожата на главата се намира гъста мрежа от нервни окончания и кръвоносни съдове, което предизвиква силни болки и кръвоизливи.
Тръненият венец често се споменава в записките на първите поклонници. За него те пишат, че е една от главните светини на църква на планината Сион. През IX век обаче множество светини са пренесени оттам в Константинопол, в това число и тръненият венец. Запазено е неговото описание, направено от Николай Мисарит през 1200 г. Реликвата била вече на повече от хилядолетие, но тръните били още живи и дори се виждали и зелени листенца.
На търг
В Константинопол той се съхранява до Четвъртия кръстоносен поход. През 1204 г. рицарите превземат града, разграбват го и отнасят много ценности. Тръненият венец обаче остава в столицата на новата Латинска империя. Но още в началото на царуването си нейният последен владетел Балдуин II (1228 -1261) затъва в сериозни финансови проблеми.
Балдуин II
През1238 г. той отива във Франция за заем, като предлага за залог на крал Луи IX трънения венец.
Силно религиозният монарх, който ще бъде канонизиран след смъртта си, веднага се съгласява и изпраща в Константинопол двама доминикански монаси, които да вземат реликвата. Но когато пристигат, те научават, че венецът е вече продаден на венецианеца Николо Квирино за 13 134 златни хиперперона.
Крал Луи IX Свети със сина си, бъдещия Филип III.
През 1239 г. Луи IX го откупува от него срещу баснословната сума от 130 000 златни френски лири, които днес се равняват на 300 млн. евро. Рядко подобна сделка в историята е носила десетократна печалба.
Спасение
Великата френска революция превръща страната в първата в света атеистична държава. Якобинците извършват ужасни безчинства, избиват свещеници. Според някои историци дори и те не посмяват да унищожат трънения венец. Верни на църквата служители в Лувъра обаче през 1794 г. го разделят на три части и го укриват, за да се спаси евентуално поне една от тях. И трите части оцеляват, събрани са и са върнати в катедралата „Нотр Дам“ през 1804 г. в навечерието на коронацията на Наполеон Бонапарт, заедно с Копието на съдбата, с което, както твърди преданието, е убит Исус Христос. Според Наполеон тези две християнски реликви притежават невероятна сила, която ще му помогне да завладее целия свят.
Торинската плащаница потвърждава преданието
По време на Световното изложение в Париж през 1898 г. на обществеността за пръв път е била представена Торинската плащаница и били направени първите й фотографии. Светът бил потресен, защото на нея отчетливо се виждали следите от побоя и раните от шиповете - 13 на челото и 20 в задната част на главата.
Освен това снимките доказали, че шиповете са били 70 и това не е бил просто венец, а цяла конструкция от тръни във формата на шлем. В историята липсва друг пример с използване на трънен венец за инквизиция освен при разпятието на Исус Христос, което доказва истинността на евангелското предание.
Тръненият венец оцеля при пожара на Нотр-Дам.
В днешния си вид тръненият венец е „сглобен“ наново през 1806 г. Той се съхранява в запечатан калъф от кристал със златни украшения. Златните скоби прикриват местата на разсичането. Шипове, по-рано отделени от венеца, днес са най-скъпоценните реликви в църкви по целия свят - от Лисабон до руския град Кемерово.
Всеки първи петък от месеца в „Нотр Дам“ се извършваше церемония по поклонението пред трънения венец. До 15 април м.г., когато чудовищен пожар разруши историческата катедрала. За щастие древната реликва бе спасена и днес тя може да бъде видяна в Лувъра.
Константин Събчев
