Н а 2 юли 1949 г. в московската клиника „Барвиха“ умира вождът на българските комунисти Георги Димитров. Две години по-късно в същата клиника умира известният детски писател Асен Разцветников.
Санаториумът Барвиха край Москва, където умират мистериозно Георги Димитров и Асен Разцветников.
И за двамата се смята, че са отровени в клиниката от лекарите. И ако за Димитров се приема, че е бил поръчан от Сталин, то кой и по каква причина би желал смъртта на един детски писател? За да отговорим на този въпрос трябва първо да се запознаем, макар и не в детайли, с живота на Разцветников, за да разберем кой и защо би могъл не просто да му има зъб, а толкова силно да го мрази, че да нареди той да бъде отровен.
Драганово
Асен Петков Коларов както са истинските му имена, идва на този свят на 2 ноември 1897 г. в горнооряховското село Драганово. След като завършва средното си образование във В. Търново, той започва работа като телеграфист, но за кратко. През 1920 г. зарязва работата. Учи славянска филология и право в Софийския университет, а след това посещава курсове по естетика в Германия и Австрия. От средата на 20-те до средата на 90-те години Асен Коларов работи като учител, а след това през 1934 г. е назначен за библиотекар в Главна дирекция на пощите. От този период започва и неговата литературна дейност. Сътрудничи с разкази на списанията “Нов път” и „Златорог“. А след 9 септември 1944 г. започва работа в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Разцветников като ученик във Велико Търново.
През 1948 г. дипломат от българската легация в Букурещ пита гостуващия в Румъния писател Христо Радевски как е Асен Разцветников: „Добре, пише, труди се на писателския фронт”, отговаря Радевски. „Ех, да го бях пипнал само на Девети. Щях да му изпия кръвчицата.. Под дърво и камък го търсих аз тогава да му тегля куршума. Той не е от нашите, враг е“, завъртял заканително глава дипломатът.
Предложение
Всичко започва през 1921 г., когато шефът на разузнаването на нелегалната БКП Иван Ганчев се среща с бъдещия писател и му предлага да им сътрудничи, като бъде внедрен тайно в БЗНС като таен комунистически агент. Асен отказва с мотива, че не става за тази работа. Четири години комунистите отправят повторно предложението си, но Асен отново им отказва. Историята обаче не свършва тук, а оказва се, че интересно тепърва предстои да става интересна и да се заплита като в шпионски трилър.
В самото навечерие на Втората световна война Асен се запознава с Райчин Димитров, негов съсед по жилище. Райчин очевидно е болен на шпионска тема и се вживява в ролята на детектив. Още след втората или третата среща той решава, че комшията му е таен агент на Москва. Доказателство били двете му различни фамилии, като Разцветников вероятно е агентурният му псевдоним. Райчин дотолкова се вманиачава в шпионската история, която сам си съчинява, че нахълтва в кабинета на топ полицая Никола Гешев и започва да го убеждава в достоверността на своята история. За виделия две и двеста Гешев историята звучи като съшита с бели конци, но когато Райчин идва за трети път да му досажда, той решава все пак да направи проверка. Още повече че доброволният му доносник Райчин му докладва, че в стаята си шпионинът Асен държи радиостанция. Ченгетата влизат в дома на писателя и там установяват, че това, което Димитров взел за радиостанция, всъщност е специална стойка за пишещата машина на Разцветников.
Асен Разцветников, правият в средата, през 1938 г. сред свои колеги писатели,
След този провал Гешев изгонил доносника Райчин от кабинета си и му забранил да стъпва в Дирекцията на полицията. Вманиаченият шпиономан обаче не се отказва, а се насочва към началника на германското разузнаване у нас Ото Делиус. В началото немецът се хваща на уловката и известно време Асен е неотлъчно следен от агентите на немското разузнаване. След това обаче и самите немци се уверяват, че човекът е напълно безобиден и го снемат от отчет. Оказва се обаче, че името на Асен Разцветников е записано в документацията на немското разузнаване. Не като агент, а като разработван и следен.
Архиви
Когато на 9 септември комунистите вземат властта, архивите на немците попадат в ръцете им. И там те намират името на Асен Разцветников, човекът, който преди четвърт век е отказал да им сътрудничи. И сега той се превръща в обект за следене. Като по петите му са не само нашите ченгета, но и агентите на съветското разузнаване. В един момент дори е било взето решение Асен да бъде отвлечен, да бъде отведен със самолет в Москва на разпит, след което да изчезне безследно.
През 1946 г. писателят отново е привикан и за трети път му е направено предложение да сътрудничи на вече взелите властта комунисти. И той отново отказва. Тогава срещу него започват репресии. Той е викан многократно на разпит, обявен е заедно с близките си за вражески шпионин. И в този сюблимен момент се появява отново вече добре известният ни Райчин Димитров, който обаче сега твърди, че съседът му е фашистки шпионин.
В началото Асен Разцветников като че ли не взема много насериозно нещата. Пише писма до ДС, а след това и до ЦК на партията. В тях обяснява, че не е ничий агент, а само един обикновен писател. Когато вижда, че нещата загрубяват, обаче решава да се обърне към своя стар познат Вълко Червенков. По това време той все още не е застанал на върха на държавното управление, но има достатъчно власт да нареди писателят да бъде оставен на мира. За съжаление това се оказва само временно.
Родната къща на писателя в село Драганово,
Разследване
След смъртта на Георги Димитров обаче досието на Асен Разцветников отново е отворено. Този път нещата се оказват доста сериозни, тъй като бившият съветски разузнавач и настоящ генерал от Българската армия Иван Винаров решава да поиска разрешение от Москва за разследване на няколко опасни лица, един от които е и писателят от Драганово. Тогавашните шефове на съветското КГБ не са запознати със случая „Разцветников“ и дават зелена улица за всички мероприятия на българските си колеги срещу него. А ченгетата от ДС искат да премахнат писателя, но не да го ликвидират с огнестрелно оръжие, а чрез отрова.
Ваксина
Под предлог че трябва да му бъде направена ваксина срещу опасно заболяване в тялото на Разцветников е вкарана бавно действаща отрова. Състоянието му се влошава и той иска да му бъде разрешено да замине на лечение в клиника във Виена. Не му е разрешено, тъй като Австрия е вражеска страна. Разрешават му обаче да замине за Съветския съюз. И то не къде да е, а в клиниката „Барвиха“, където вече е намерил смъртта си Георги Димитров.
Асен Разцветников не се застоява дълго в „Барвиха“. На 30 юли 1951 г. у нас е получено съобщението за неговата смърт. По това време писателят е на 53 години. И за да бъдат скрити и заличени завинаги всякакви улики, които водят към отровителство, тялото му е кремирано и върнато на близките му в урна. Така завършва изключително драматичния живот на един от най-добрите и най-известните и обичани български детски писатели.
Иван Първанов
