В етеринарен лекар и съпругата му отглеждат над 200 овце в свищовското село Българско Сливово. Семейството се занимава с този вид животновъдство от 2012 г. Отначало те започнали като на шега само с три животни и още в края на първата година те се увеличили на 50 глави. Първо гледали различни породи, а сега са се спрели само на една порода, Синтетична популация българска млечна. Това е една от най-новите, но в същото време и вече най-разпространената за отглеждане породи овце в България.
Овцевъд ветеринар
Овцевъд ветеринар
Универсална
Характерното за нея е, че е универсална, а животните могат да се използват за мляко, месо и вълна. Породата е създадена чрез кръстосана селекция на различни други базови породи овце, след които и Старозагорска, плевенска черноглава, Източнофризийска, Аваси – израелска порода за мляко и др. Избрана е за порода на 2005 г. А към 2008 г. броят на отглежданите в България овце от селектираната Синтетична популация българска млечна вече са надхвърляли 1 милион глави. Като ареал на разпространение тази порода се отглежда в районите от двете страни на Балкана, цяла Централна, Североизточна и част от Западна България – на север и Югозападна и Централна Южна България – на юг от Стара планина. Овцете от тази кръстосана синтетична порода са с тегло 65-68 кг, а овните 90-95 кг. Млечността за лактационния период е между 170 и 230 литра. А количеството остригана вълна е 3-4 кг.
Емил Русев споделя, че се е насочил към Синтетичната българска млечна овца, тъй като тя е най-добре адаптираната към родните условия порода и не е капризна в отглеждането. Животните му са много добре гледани и високопродуктивни. В лактационния период дават по 100-150 литра мляко, което обаче е с висока масленост от 6,5%.
Ливади
Емил Русев и семейството му отглеждат стадото си смесено, като през лятото животните са на паша, а през зимата и в студено време спят и се хранят в кошарите. Храната, която използват, е разнообразна и калорична. На открито овцете пасат върху площ от 500 дка ливади в района. Същите тези ливади се косят допълнително. А наред с това собственикът на фермата има на разположение още и 36 дка с люцерна и 50 дка с ръж. А за да може да обработва масивите със зърно и ливадите, Русев разполага и с малък машинен парк, който включва 2 трактора и прикачен инвентар. За жътвата той наема комбайн от друг фермер зърнопроизводител. Наред с огромната работа по фермата и оглеждането на животните д-р Емил Русев не се е отказал и от професията на ветеринарен лекар, като успешно съвместява и съчетава засега и двете. Затова във фермерството му помагат съпругата Юлиана и двете им деца, синът Марин и дъщерята Цветомира. Като ветеринарен лекар докторът обслужва и две големи кравеферми, едната от които с над 500 глави, 7-8 овцеферми и две големи птицеферми, всяка от които е с по 12 000 бройлера.
Минимандрата не е завод
Доенето на овцете на семейството се извършва машинно с агрегат. Емил Русев отдавна има желанието да модернизира и автоматизира фермата си и процесите в нея. Планирал е да се оборудва с нова доилна зала, в която да може да се доят едновременно по 24 овце. Готов е да инвестира наполовина в съоръжението собствени средства. Кани се да модернизира и процеса на насипване на храната, за да не се налага да я разнася с вилата. Сред мечтите му е да изгради своя минимандра, в която да произвежда собствена марка качествени млечни продукти, тъй като сега му се налага да предава суровото мляко на чужди мандри за обработка. Доволен е от цената, която му дават оттам, но смята, че като цяло изкупната цена на суровото мляко у нас е ниска. Трудно е и изграждането на минимандра, понеже изискванията за нея са като за голямо предприятие, напълно непосилно и ненужно за дребните стопани. Другият проблем е пазарът на агнетата, защото у нас се търсят кампанийно за Великден и Гергьовден.
Субсидията по ПВУ да е на стопанство
Емил Русев е спечелил проект по Плана за възстановяване и устойчивост за финансиране на изграждането на нова доилна зала и купуване на нов трактор с челен товарач, който би улеснил много работата му, свързана с прибирането на храната на животните от ливадите. Но се оказало, че финансирането по плана е свършило. Министерството на земеделието е поискало допълнително финансиране от Европа и миналата седмица най-после вече е подписан договорът с министерството на земеделието. Проектът е на стойност 200 хил. лв., от които помощта от Европа ще е в размер на 50% от стойността му. За да бъде получена субсидията обаче, проектът трябва да бъде напълно реализиран. „Трябва да изтеглим банков кредит в размер на 100 хил. лв. Да докараме и монтираме доилната зала, да купим трактора. И едва тогава идва комисията на проверка, след която може да ни бъде отпусната субсидията. Ако обаче междувременно се случи нещо, някоя овца умре и бройката на обявените не съвпадне с тези при проверката, субсидията може и да не ни бъде изплатена. За разлика от растениевъдите ние, животновъдите, боравим с жива стока, с която във всеки един момент всичко може да се случи. Затова трябва да се направи промяна и да стане както е в цяла Европа. При кандидатстване субсидията да се отпуска не за определен брой животни, а за едно стопанство“, обяснява докторът овцевъд.
Иван Първанов
