И кономист отглежда близо 6000 кокошки носачки във фермата си в свищовското село Хаджидимитрово. От 33 години Георги Манзаров се занимава със селско стопанство, като за разлика от много от колегите си извършва различни дейности и проявява завидна гъвкавост, за да оцелее в бранша. През първите години той стартира с покупка и продажба на фуражи и зърно. През 1997 г. изгражда и собствен цех за производство на фуражи. А от 2020 г. има и собствена птицеферма, в която отглежда носачки от елитната порода „Ломан Браун“. Той купува малките пилета, когато те са на три месеца от Павликени и ги доотглежда, докато станат кокошки и започнат да снасят яйца.
кокоша ферма
Носливост
А това се случва на 4,5 месеца. Кокошките от тази порода имат много добра носливост - около 95%. Птиците се отглеждат подово в затворено и изолирано от околната среда помещение. А осигуряването на благоприятен микроклимат се извършва чрез климатици, които през лятото поддържат една постоянна температура от 27 градуса. Торовият отпадък пък се извозва със закрит камион до съществуваща торова площадка, намираща се в землището на русенското село Караманово.
Сграда
Вече повече от половин година Манзаров иска да разшири производствената си база, като започне да отглежда 10 000 кокошки. Сградата е налице, вече е ремонтирана. Единствено трябва от общината в Свищов да дадат благословията си тя да започне да функционира. Оттам обаче си правят оглушки. „Не зная какво искат, рушвет ли да им бутна, че да ми дадат разрешение и да ми подпишат книжата. Но вече месеци чиновниците ми спъват бизнеса“, възмущава се Георги Манзаров. Храненето на птиците се извършва изцяло от собствени фуражи и зърно. Манзаров има над 3000 дка, които обработва и засява с различни зърнени култури – пшеница, ечемик, овес, царевица и слънчоглед. Освен за собствените птици голяма част от добивите се и продават.
кокоша ферма
Автопарк
Фермерът разполага и с богат автопарк, състоящ се от комбайни, трактори и прикачен инвентар, както и с няколко камиона. След ожънването зърното отива във фуражния цех, където от него се правят фуражи изцяло по собствени рецепти. А най-добрата гаранция за качеството на фуражите е, че не се използват от фермера Манзаров за отглеждането на собствените му кокошки. Подобно на много свои колеги от животновъдния бранш Георги Манзаров също е избрал да затвори цикъла.
Цех
Вместо да продава на безценица яйцата на различни прекупвачи и да търпи загуби, той е изградил малък цех за тяхното пакетиране и обработка. Хората от село Хаджидимитрово наричат Георги Манзаров „нашия благодетел“, тъй като той дава работа и препитание на близо 80 човека от селото. И нещо, което в никакъв случай не трябва да бъде пропуснато. Това е, че всичко, което е постигнал досега Манзаров, го е постигнал сам, без да е получил и един цент по европейските проекти и програми. От позицията на над 3 десетилетия в селскостопанския бранш и животновъдството Георги Манзаров има една ясно изградена представа за ситуацията в бранша и проблемите, които с годините като че ли все повече се натрупват без държавата да има желание и да полага особено големи усилия за разрешаването им.
На парче
Според него държавата трябва да има воля и да създаде една ясна визия и дългосрочна стратегия за развитието на агросектора, а не да се прави всичко „на парче“, което много повече пречи, отколкото да помага в случаите. В животновъдния сектор се подпомагат главно големите ферми и не се прави почти нищо за дребните животновъдни ферми, които са оставени да се оправят сами с реализацията на продукцията си. И това е причината много фермери, част от които и потомствени, като не виждат бъдеще и алтернатива в този бранш, да ликвидират сами стопанствата си и да се насочват към други печеливши бизнеси и браншове.
Алтернативни култури заради климата
Не е по-различно положението и в сектор растениевъдство. Там сред основните проблеми са тези, свързани с разходите по отглеждането на културите и евтините цени, на които след това се изкупува готовата продукция. И не на последно място и доста сериозните и радикални климатични промени и аномалии. „Важно е да се насочат фермерите към отглеждането на алтернативни култури, които бързо биха се аклиматизирали към тези промени. А не както е сега, отглеждат се няколко култури, които обаче са рискови и в повечето случаи се оказват и безперспективни заради високата си себестойност и твърде ограничения пазар за реализация на готовата продукция“, споделя Георги Манзаров.
Иван Първанов
