С таване в 6,10 часа, за да стигнеш в 7,30 за първа смяна в училище. Минимум 6 учебни часа, домашна работа по поне три предмета. Частни уроци по български език и математика минимум веднъж седмично или посещаване на школа в събота или неделя сутрин до обяд. Извънкласни занимания по английски или друг чужд език, спорт, рисуване... Общо 10 часа труд на ден.
Никак не е лесно да се подреди ежедневието на един съвременен седмокласник. Много работещи хора, особено на чиновнически длъжности в държавната администрация, имат в пъти по-лек график. А към него трябва да прибавим и стреса покрай избора на гимназия, в която момчетата и момичетата да продължат образованието си след ключовото в нашата система национално външно оценяване (НВО). Има случаи с по-надарени деца, които съчетават цялата тази натоварена програма с още допълнителни уроци по физика и дори китайски. Освен това налице са и семейни пътувания до баби и дядовци през уикендите, които също са причина за ранно ставане и допълнително натоварване.
„А на фона на това всички трябваме да отчитаме и чисто физиологичните и психично-емоционални промени, които настъпват в организма в тази възраст, която съпътства началото на пубертета. Действително всички трябва да сме особено внимателни и да подкрепяме децата в този ключов и изключително труден за тях житейски период. Действително може да говорим за опасност от прегряване още към края на първия срок“, коментира пред „Телеграф“ психологът Денница Илиева.
Стремеж
„Стресът и претоварването идват по-рядко от стремежа и амбицията на самото дете, но повече от родителите, които винаги са основен фактор. Има обаче и една немалка част седмокласници, на които изобщо не им пука. Материалът не бих казала, че е повече или по-труден в сравнение с другите класове, но тук голямото натоварване и стрес идват от желанието да се изкарат максимално високи оценки, защото те са определящият за приема в елитна или не толкова елитна гимназия. Има си някакви предпочитания, има си нагласи, едни са добри в едно, други в друго. И оттам нататък се започва тази борба за онези 20-30 места в еди коя си паралелка в еди кое си училище, заради която всъщност е цялото натоварване, защото някой дали родител или ученик много иска да влезе там“, обяснява и Андреана Андреева, която работи в столичното 93-то СУ и е майка на три деца, най-малкото от които е в седми клас през настоящата учебна година.
Тази ситуация вече е предположена повече от 10 години в нашата образователна система и към този момент не се вижда стремеж на база на натрупания опит да се постигне реална, необходима и полезна програма това да се спести на децата или поне да се промени до степен, която със сигурност не ги уврежда, както психически, така и физически.
„Това е траен проблем. Няма друго. Много родители си мислят, че колкото повече натоварим детето и на колкото повече уроци по математика или български го запишем, толкова по-добре. Всъщност изобщо не е така. Количеството невинаги е правопропорционално на постижението и понякога с точно премерени уроци и усилия могат да се постигнат много по-високи резултати, отколкото от прекалено много уроци“, категорична е Андреева.
Ясно е на всички, че стандартно децата учат по 40 минути и имат междучасие с идеята да си починат. Експертите обаче са категорични, че тяхната концентрация в самия час се движи между 15 и 30 минути максимум, като е много важно как учителят успява да привлече вниманието им. „С всеки следващ час и напредването на деня умората се увеличава и концентрацията съответно намалява. Точно затова казахме и че това, че някое дете е записано на много уроци, не значи, че то ще постигне повече, защото преумората и напрежението със сигурност ще му попречат. Всичко това се отразява и даже дава обратният резултат на този, който ни се иска“, добавя още училищният психолог пред „Телеграф“ и признава, че родителите на седмокласници е препоръчително да сведат до минимум семейните пътувания и отсъствията от училище по неуважителни причини до минимум.
Сигнали
„Езикът на тялото е нещо, което всеки един родител или учител, трябва да познава в известна степен. Той ни дава и някои сигнали, които не може да сбъркаме. Не е нужно да са професионалисти в тази област. Кога детето е разконцентрирано може да се хване по много такива знаци – когато се прозява, когато не може да си задържи вниманието върху нещо, това означава, че детето е преуморено. И ако това се натрупва с течение на времето, просто трябва да му се облекчи програмата. Иначе резултатът ще е никакъв и дори ще има сериозна вреда. Нещо, което съм забелязала, че много родители пропускат не само при седмокласниците, е, че не се погрижват децата да се наспят. А когато едно дете не се е наспало, концентрация няма. Трябва да следят те да си лягат в приличен час в зависимост от това в колко ще става на другия ден, особено ако не живее близо до училището. Ясно е, че детето трябва да се е наспало, да е спокойно, да е облечено...“, казва Андреана Андреева.
В крайна сметка трябва да се вземат предвид и всички биохимични, а и чисто физиологични процеси в човешкия организъм, които при такъв стрес насят сериозни щети не само върху психиката на децата, а и върху цялостното им здраве. Точно затова трябва да се мисли и работи върху коригиране на тази система на кандидатстване и оценяване на база резултатите само от два изпита в конкретен етап от образованието.
„При много деца откривам това, че първо трябва да се погрижим за комфорта и физическото състояние, а след това да работим с психиката им. Изпращат при мен деца, на които трябва да помогнем и като поработя с тях се оказва, че проблемът е в това, че мама не се е погрижила да си легне навреме и то се е скрило под завивките да си играе на телефона. Когато телефонът в неподходящо време се елиминира и се наспи детето, както трябва, то много лесно се концентрира както в час, така и на уроците, на които ходи, и резултатът е страхотен. Детето има нужда от повече почивка от възрастните и от по-дълъг сън. Такива неща забравят родителите, освен че с амбициите си натоварват децата със страшно много уроци. Разбира се, не всички. Някои се сещат и в седми клас спират някои от допълнителните занимания. Точно те обаче може да са били по-интересни на децата и от това също може да произтече проблем с мотивацията им да влагат усилия в българския език и математиката“, отбелязва Андреева, според която един до два пъти седмично уроци или школи по български език и математика са предостатъчно.
Пари
Самите школи от психологична гледна точка също са много интересен феномен, защото са дълги като времетраене, може би, за да се чувстват родителите спокойни, че са платили една крупна сума и да не им се струва, че са дали повече пари. Реално същото нещо може да бъде свършено и за по-кратко време и да се възложи на детето да си подготви материала така, че да си планира по-добре времето. Това е много по-добро, но родителите пък ще кажат, ама аз защо ще им плащам тези пари за час и половина, по-добре да ги дам за три часа. И ето проблем. Още повече че уроците и школите са в почивните от училище дни и часове, в които децата би трябвало да имат и повече време“, коментира още Андреана Андреева.
МОН разработи модул за бърнаут при учителите
Министерството на образованието и науката (МОН) е разработило модул, в който всеки учител може да се регистрира, за да потърси помощ за справяне с професионалния стрес и бърнаута. Според просветния министър проф. Галин Цоков това е важен инструмент, особено за младите учители, защото често те се чувстват изправени сами срещу предизвикателствата на професията и е нужно да имат подкрепа, за да могат да се приобщят и да останат трайно в образователната система. Модулът е разработен по програмата на МОН за профилактика и рехабилитация на педагогическите специалисти.
Людмил Христов
