К ашкавал със сливи, роза и шафран предлагат семейство производители от Троянския Балкан. От няколко години Юлиян Енев и синът му. Добри съчетават доста успешно земеделие и овощарство с производството на млечни продукти с уникален вкус. Началото е поставено през 2013 г. когато бащата Юлиян се регистрира като земеделски производител с около 4 дка овощни градини засадени със сини сливи. Днес те вече са 28 дка и се намират в землището на ловешкото село Стефаново. Самият Юлиян обяснява решението си да се занимава със земеделие с това, че е отрасъл на село сред растения и животни и от малък обича този непривлекателен за мнозина хора вид труд, защото му носи спокойствие и огромно удовлетворение. А от няколко години е успял да запали и сина си да се включи в семейното земеделие.
Дърва
От 28-те декара при добра година семейството изкарва около 6 т реколта, от която произвежда различни специалитети: сладка, мармалади, сок, както и сливи, сушени по стара технология на дърва, а не с модерни електрически инсталации. Единственото, което те не произвеждат е добре известната троянска сливова. Причината е, че за това се искат специални разрешителни и акцизи, които оскъпяват производството.
Истинският пробив идва когато преди 3 години разширяват списъка с артикулите използвайки сини сливи в направата на кашкавал. Идея нетрадиционна за родния пазар, но както се оказва печеливша. Идеята е на дъщеря му. „Всички слагат боровинки, орехи и други естествени съставки и продукти. Ние пък решихме, че е добре да изплозваме това, което отглеждаме, а именно сините сливи. Опитахме и взе, че се получи. Продуктът се харесва много и е нашата запазена марка“, допълва го и синът му Добри. Младият мъж е авиоинженер по образование, но се запалил по семейния бизнес и вече от няколко години е редом до своя баща.
Авиатор кашкавал
Рози
Наред със сливите семейната ферма произвежда още и кашкавал с розов цвят, шафан и пушен пипер, които също се приемат повече от добре от редовните им клиенти. Любоитното е, че Еневи нямат свои стада с млекодайни животни. Имат обаче земи, които дават като пасища на други местни животновъди. А те пък в замяна им се отплащат в натура с прясно мляко за производството им. Освен кашкавалът с различни местни и екзотични вкусове Еневи предлагат още и сирене и кисело мляко – овче, козе, и краве. Работят само с животновъди, за които са категорични, че използват естествени продукти, без сухо мляко и всякакви други подобрители, стабилизатори и консерванти.
Фестивали
Подобно и на други фермери, занимаващи се с производство на млечни продукти и Еневи са се отказали да ползват услугите на търговци и посредници и предпочитат сами да си продават продуктите. Това най-често става чрез многото фермерските пазари и по време на различните фестивали и събори в цялата страна. „Разчитаме основно на личния и пряк контакт с нашите клиенти. Те да виждат и да знаят от кого са продуктите, които купуват.Ако имат въпроси да ни ги зададат лично. А не да сме за тях анонимни. Защото ние носим цялата отговорност за качеството и вкуса на това, което произвеждаме“, заявява Добри.
И добавя, че цената на продуктите, която за някои е много висока е такава, защото се правят от истинско мляко. Освен това при директната продажба клиентите могат преди да купят, да дегустират и да се уверят лично във вкусовите качества на продукта. Добри Енев споделя, че не е доволен от политиката на българската държава по отношение на фермерите и на хората, които се стремят да поддържат все още загиващото от години родно селско стопанство.
„Разходите на производителите са твърде много – осигуровки, работници, закупуване на техника, семена, препарати и останалите консумативи. Това са големи разходи. А държавата не само, че не помага, а и взема 10% от сумата данък върху печалбата. А ако дръвчетата ни измръзнат или ги удари градущка държавата дава 4-5 хил. лв. но те не стигат да покрият раходите само за препаратите“, обяснява Добри Енев.
И на всичкото отгоре българската продукция не може да се конкурира с внасяните от чужбина плодове и зеленчуци. Които са по-евтини, защото там държавите имат политика на защита на родното производство. За големите търговки вериги, които извиват ръце и изнудват с изкупуване на родната продукция за жълти стотинки изобщо няма смисъл да се говори. То се знае от всички, които се занимават с българско селско стопанство.
Земеделието в световен мащаб
„Идеята в световен мащаб е няколко големи държави да произвеждат, а останалите да сме консуматори. България обаче е аграрна страна, много силна в сектор земеделие и може страшно много да се развие, ако има средства", смята бащата Юлиян Енев. Той заявява, че възможен изход от ситуацията е да се забрани вноса на плодове и зеленчуци, ако не може да се произведе и набави суровина на национално ниво. Да се внася само необходимото количество, което не покриват родните производители. Така, както правят всички съседни страни. „Без дотация от страна на държавата земеделие в България не може да съществува и да се развива. А дребните и средните фермери са обречени на бавна агония и загиване“, категорични са баща и син Еневи.
Иван Първанов
