З наете ли, че на 20 август отбелязваме Световния ден на комарите? Това е датата, на която през 1897 г. сър Роналд Рос открива, че заразени женски комари от род Anopheles пренасят малария.
За постиженията си получава Нобелова награда през 1902 година. Днес знаем, че комарът – това миниатюрно същество, тежащо едва 2,5 милиграма, е най-смъртоносното насекомо на планетата. Причината е, че участва в разпространението на редица заболявания, сред които малария, денга, западнонилска треска, зика, жълта треска, чикунгуня.
Танзания
В момента Китай се бори с вируса чикунгуня. Той е изолиран за първи път в платото Маконде в Танзания през 1952 г. В световен мащаб настъпват 35 милиона инфекции годишно, главно в Югоизточна Азия, Африка и Северна и Южна Америка.
Възможно е половината от инфекциите да са безсимптомни. Инкубационният период е от 1 до 12 дни, най-често от 3 до 7 дни. Заболяването протича с висока температура и болки в ставите, наблюдават се също главоболие, болки в мускулите, конюнктивит, гадене/повръщане, обрив. Не е изключено болките в ставите да продължат месеци и години. Сред редките усложнения са миокардит, хепатит, нефрит, менингоенцефалит и др. Смъртен изход настъпва при един на 1000 клинично изявени случаи, най-често при новородени, кърмачета и възрастни хора.
От 2007 до 2022 г. в континентална Европа са документирани 4730 случая на чикунгуня, по-голямата част от които са внесени. Италия премина през две значителни огнища на чикунгуня. През 2007 г. в региона Емилия-Романя с над 200 случая, а десет години по-късно са регистрирани 270 потвърдени случая в регионите Лацио и Калабрия. Най-тежкото съобщено огнище на чикунгуня е на остров Реюнион в Индийския океан през 2005-2006 г., засегнало близо 35% от населението.
Пренасяните от (заразени) комари вируси често имат сходни симптоми и това затруднява поставянето на диагноза. Много от тях протичат с висока температура, главоболие и болки в ставите, но тежестта и специфичното им проявление могат да варират. Възможни са сериозни усложнения. За разпространението им важна роля играят комарите от род Aedes. Благодарение на климатичните промени и добрата си приспособимост тигровият комар Aedes albopictus се установи в Европа, има го и в България.
Между 1 януари 2000 г. и 31 декември 2023 г. в Европа са докладвани 59 589 случая на инфекции, пренасяна от комари Aedes, 95% от тях са внесени. 4,7% от симптоматичните европейски пътуващи, завръщащи се от чужбина, са били диагностицирани със заболявания като денга и чикунгуня.
Денга
Според СЗО половината от населението на Земята е изложено на денга. От 2000 до 2019 г. е документирано десетократно повишаване на регистрираните случаи в световен мащаб, като те са се увеличили от 500 000 на 5,2 милиона, разпространявайки се в 129 държави. Зика е вирусът, накарал СЗО да натисне бутон за тревога, обявявайки глобална здравна извънредна ситуация през февруари 2016 г. поради новооткритата му връзка с тежки вродени дефекти, по-специално микроцефалия, при бебета, родени от заразени майки. Тя беше отменена през ноември същата година.
Смята се, че вирусът на жълтата треска е „родом“ от Африка, където е възникнал преди 1500 – 3000 години. Внесен е в Америка от моряците на Колумб между 1492 и 1495 г. от Канарските острови, мястото, където корабите спират за последно презареждане, преди да достигнат Новия свят. В миналото жълтата треска е била силно разпространена в пристанищните градове, особено от 17-и до 19-и век. Те са служили като входни точки за инфекцията, често внасяна с плавателни съдове от други региони, а условията в тях са били благоприятни за появата на огнища. Болестта е известна като Жълтия Джак заради жълтия флаг, който корабите е трябвало да издигат при предполагаеми случаи на жълта треска на борда. Смята се, че легендата за „Летящият холандец“ – мистериозния кораб призрак, може да е свързана с жълтата треска. Заразените членове на екипажа са загивали, а обезлюденият кораб е продължавал да се носи по вълните, всявайки ужас у всеки, който го види.
При западнонилска треска: 1 на 150 развива възпаление на мозъка
За разлика от описаните вируси, които са отговорни предимно за внесени случаи в Европа, вирусът на западнонилската треска е ендемичен (т.е. вече се е установил) на Стария континент. Циркулира между птици и комари, включително широко разпространените у нас комари от род Culex. 75-80% от инфекциите протичат безсимптомно, а останалите са с грипоподобни симптоми. Един на 150 от заразените обаче развива неврологична форма с възпаление на мозъка и/или мозъчните обвивки (енцефалит, менингит, менингоенцефалит). През 2024 г. в България са докладвани 32 случая, 22 от пациентите са били с тежка форма на заболяването, трима са починали.
Най-голямото огнище на западнонилска треска в Европа е през 2018 г., когато са регистрирани повече случаи, отколкото за предходните седем години, взети заедно. Специфично лечение за тези вирусни инфекции няма, срещу някои са налични ваксини (жълта треска, денга, чикунгуня). Особено важна е борбата с комарите.
Малария убила Александър Велики
Историята на маларията ни връща далеч в миналото, описанията й датират от древните Китай, Египет, Месопотамия и Гърция. Еволюцията на едноклетъчните паразити от род Plasmodium, които я предизвикват, вероятно е започнала преди 2,5 до 30 милиона години в тропическа Африка. Маларията е повлияла върху човешкия геном, като е стимулирала по-висока честота на някои генетични черти, намаляващи податливостта ни към това заболяване, в силно засегнати ендемични области (например недостиг на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа). Според статия в списание Nature от 2002 г. маларията може да е убила половината от всички хора, които някога са живели на Земята. Сред тях са Александър Велики (323 г. пр.н.е.) и Данте Алигиери (1321 г.). В миналото тя е била сериозно застъпена и по нашите земи, първият закон за борба с маларията у нас е от 1919 г. СЗО обявява България за свободна от малария през 1965 г. В периода 1966-2015 г. в страната ни са регистрирани 3011 внесени случая. През 2023 г. в света е имало 263 милиона случая на малария в 83 страни, 597 000 от тях са завършили със смърт.
Проф. д-р Радостина Александрова, БАН
