П роломът Железни врата е едно от най-живописните творения на природата, които могат да се видят в Европа. На това място по пътя си от Шварцвалд към Черно море Дунав грандиозно се всича в скалите и образува най-голямата клисура на Стария континент, наричана още Джердапската. В продължилата Бог знае колко битка и планината не се предала и притиснала яростните води на реката в мощната си хватка, като направила това място още по-величествено.
Природният феномен Железни врата е дълъг над 100 километра и се простира между румънското пристанище Молдова Веке и град Дробета-Турну Северин. Ние, българите, наричаме пролома така, но за румънците е Порциле де Фиер, за сърбите – Джердап Капия, за австрийците – Айзенер тор, за турците – Демир Капия. Според учени „джердап“ е персийска дума и означава труднопроходим, вир или водовъртеж. Това описание напълно дава представа за мястото, което преди построяването на хидровъзлите „Железни врата 1“ и „Железни врата 2“ е причинило гибелта на много кораби и моряци. С коварните си подводни скали и страшни въртопи този участък е бил най-опасният по Дунав и трудно е можело да бъде преминат без водач с голям опит. Преди да влязат в клисурата, моряците палели свещи, молели се и се кръстели, заливали се с дунавска вода, за да не ги сполети нещастие. Но често и това не помагало и водовъртежите повличали към дъното много животи.
Географите разделят пролома на четири части – Голубачка, Господжин вир, Казаните (Малък и Голям) и Стената. Само около два часа път делят туриста от България дот живописните Казани. За толкова време се изминава с автомобил разстоянието от Дунав мост при Видин до залива Мракония, откъдето с лодка може да се отиде до Казаните. Пътят минава край реката и градовете Дробета–Турну Северин и Оршова. Има и вариант от Оршова да се тръгне с туристическо корабче, което също предлага разходка до Казаните и пещерата Поникова.
При Казаните ширината на Дунав между скалите е едва 180-250 метра. Тук реката среща Карпатите и Балканската планинска верига. Естествена граница е между Румъния и Сърбия, както е и между България и Румъния. На това място водата е дълбока 55-60 метра, но в определени точки в пролома са измерени едни от най-големите речни дълбочини в света, достигащи до 100 метра. В миналото тук се образували опасни водовъртежи. Реката била свирепа, приличала на врящ котел между скалите и затова местните хора нарекли този участък Казаните. След построяването на хидровъзлите водата се укротила и корабите вече преминават спокойно, а туристите се наслаждават без страх на невероятния пейзаж.
Заливът Мракония се намира на около 18 километра от Оршова. Най-голямата забележителност в залива е барелефът на последния цар на даките – Дечебал, великият владетел, който предпочел да се самоубие, вместо да сложи оръжието си в краката на римския император.
Това уникално изсечено в скалите произведение на изкуството, изобразяващо лицето на Дечебал, е най-големият барелеф в Европа с размери 55 метра височина и 25 метра ширина. Само носът е 7-8 метра, а очите са 4,3 метра. Самата скала е с височина 128 метра. Дванайсет скулптори алпинисти работели в продължение на десет години – от 1994 до 2004 г. Идеята е на богатия румънски емигрант в Италия Йосиф Константин Драган, който дава над 1 милион долара за реализацията й, но според някои източници сумата е доста по-голямаа. Намерението на Драган е да се прослави великият Дечебал, а мястото не е избрано случайно. То е срещу „Табула Траяна“ – каменната плоча от 103 г., прославяща римския император, завоевателят на Дакия.
През 1993 г. идва италиански скулптор, който взема проби за скален анализ и прави първите скици. През октомври започва работата по отстраняване на храстите, растителността и камъните. Правят се скелета, а скалата е оформена, като се използва 958 кг динамит. При работата по носа пада скален блок и се налага това място и участъкът над горната устна да се подсилят със стомана и бетон. През 1999 г. се прави надписът „DECEBAL REX DRAGAN FACIT“ (“Дечебал Рекс направен от Драган“). Работата по барелефа е завършена на 60 процента и е спряна, защото Драган умира, а с това е прекратено и финансирането. Целта обаче е постигната и Дечебал е увековечен на скалата при Мракония.
Като се тръгне с лодка от залива към живописния пролом, отдясно се вижда манастирът Мракония – нова красива бяла постройка, която е копие на едноименен древен манастир, потопен във водата. Недалеч от светата обител е входът на пещерата Поникова. Тя има няколко галерии, но туристите влизат с лодка навътре едва 10-15 метра. Тук човек притихва от тишината и плискането на водата в стените, а отсрещната гледка към планините още повече затаява дъха. Галериите на пещерата са наводнени и само спелеолози със специална екипировка и малки лодки могат да преминат на другия край, който пък стига до главен път в Румъния. По времето на Чаушеску това място е било врата към Западна Европа. Режимът на Йосип Броз Тито в Югославия е бил по-либерален и много румънци, недоволни от диктатурата на Чаушеску, предпочитали да избягат в свободния свят по този маршрут. Опитвали се да стигнат другия бряг с плуване през опасния участък, където наблюдението било по-слабо. Някои успявали, други се давели в страшните водовъртежи, трети били забелязани и застреляни от граничната охрана. Колко точно са жертвите тук никой не може да се каже.
Казаните (Малките са дълги 3 км, а Големите – 4 км) вече съвсем не приличат на врящи котли. Двете хидроцентрали са вдигнали нивото и повърхността на водата е спокойна. В малката лодка насред Дунава между високите 200 метра отвеси туристът е обзет от страхопочитание пред величествената природа. Няколкото кръгчета с висока скораст в края на пътешествието го изваждат от това състояние и рязко вдигат адреналина му.
Величествената гледка може да се види и от друг ъгъл – от отсрещния сръбски бряг. До Сърбия се стига по автомобилен път по ръба на язовирната стена „Железни врата“, намираща се недалеч от залива Мракония. От борда на кораб пейзажът е още по-въздействащ.
Мостът наимператор Траян
В тази част на Румъния не само проломът е забележителност. Обратно по пътя могат да се посетят още места, които не са природни феномени като Казаните, но също заслужават да се видят. По шосето към Оршова няма много места за спиране. Тук-там има отбивки, на които човек може да слезе от автомобила и се наслади още малко на Дунав. Местни хора са хвърлили въдиците и макар да се оплакват, че рибата не кълве, признават, че реката ги успокоява и зарежда.
Оршова е малко градче, известно със своето пристанище. По товарооборот то е на шесто място сред дунавските пристанища в Румъния. Нов град е, а останките на стария лежат на дъното на язовирното езеро, където заради строителството на хидровъзела „Железни врата“ и вдигането на нивото на водата са се озовали и остров Ада кале, цели села, архитектурно-исторически паметници.
Дробета-Турне Северин е по-голям град, в който могат да се видят останките на най-старото римско селище на територията на днешна Румъния. Прави впечатление двойното име на града, което официално е възприето през 1972 г. Дробета е дакийското име на селището, а названието Турну Северин идва от името на старата кула в центъра на града (б.а. - turn на румънски означава кула). Странно е, защото по същата логика Русе можеше да се нарича Сексагинта Приста-Русе, а Пловдив - Филипополис-Пловдив.
В Дробета-Турну Северин може да се види нещо забележително. До наши дни са запазени двете основни стъпки на най-големия мост в античността, като едната е на румънския бряг, а другата - на сръбския. Съоръжението е построено през 103 - 105 г. от император Траян и е голямо постижение на строителството и архитектурата за онова време. Дължината му е била над 1130 м и по него римляните изнасяли златото на Дакия. Мостът бил разрушен по заповед на император Адриан (117-138 г.) под предлог да не бъде използван от нахлуващите готи. Друга версия разказва, че мотивът бил съвсем различен. Уникалното съоръжение носело голяма слава на Траян. В градския музей може да се види макет на античния мост. В двора на културния институт са и останките на римската крепост и на древен амфитеатър.
Жанета Йорданова
