З агубата на око при домашните любимци е изпитание както за тях, така и за стопаните им. Причините могат да бъдат различни – тежка травма, вродени заболявания, инфекции или тумори. Но как се адаптират животните след подобна загуба? Има ли начин да се улесни животът им?
Консултация
Потърсихме мнението на националния консултант по ветеринарна офталмология д-р Мария Савова, която сподели ценни съвети за грижата и адаптацията на кучета и котки с едно око. Как се справят животните след загуба на око? Според д-р Савова повечето кучета и котки се адаптират изключително бързо към живота с едно око. „Животните нямат нашите емоционални бариери – те приемат реалността такава, каквато е, и разчитат повече на останалите си сетива“, обяснява тя. Кучетата например запазват добрата си ориентация благодарение на обонянието и слуха си. При котките, които разчитат много на периферното зрение за лов и скачане, адаптацията може да отнеме малко повече време, но с подходяща подкрепа те също се справят добре. Как да помогнем на любимеца си? Д-р Савова дава няколко основни съвета за улесняване на живота на еднооко животно:
- Промяна в средата – добре е да се избягват резки промени в подредбата на дома. Кучетата и котките разчитат на паметта си за ориентация, така че местенето на мебели може да ги затрудни.
- Безопасност на открито – ако животното излиза навън, стопаните трябва да бъдат особено внимателни.
- При липса на едното око, липсва и част от зрителното поле, което означава, че животното може да не забележи движещи се обекти, например приближаваща кола или друг агресивен домашен любимец“, предупреждава д-р Савова.
- Подходящи игри и тренировки – топките и играчките, които издават звуци, могат да бъдат от голяма помощ за кучетата. Котките пък се ориентират добре с лазери и шумолящи предмети.
Грижа
Грижата за здравото око става още по-важна. „Редовните прегледи са ключови, за да се избегне претоварване и възможни усложнения“, съветва специалистът. Има ли нужда от изкуствено око? Очните протези за животни се използват предимно с естетическа цел и не възстановяват зрението. „Това е опция, която някои стопани избират, за да запазят симетрията на лицето на любимеца си, но тя не е медицински необходима“, обяснява д-р Савова.
Заключение: животът с едно око не е пречка за щастливо и пълноценно съществуване на кучета и котки. С правилна грижа и внимание те могат да се адаптират напълно и да продължат да бъдат игриви, любопитни и енергични. „Най-важното е стопаните да не изпитват излишно съжаление – животното усеща енергията им и ако те са уверени, то също ще се чувства добре“, завършва д-р Савова.
Д-р Евгени Евтимов
