Е дно от традиционните и възприемани като даденост досега неща на трапезата на французите е франзелата. Звучи толкова... френски. И все пак никой не й обръщаше чак такова внимание, приемаше се за даденост. Но от скоро статутът на този хляб се промени.
Това стана, след като в края на ноември франзелата попадна в един от списъците на ЮНЕСКО на наследството на човечеството - този на нематериалното човешко наследство.
Всъщност в този списък не попада само франзелата като готов продукт, но и традициите на производството на този вид хляб, припомни в свой анализ по темата БТА.
Решението за включване на франзелата в списъка на ЮНЕСКО беше приветствано от френския президент Еманюел Макрон. „250 грама вълшебство и съвършенство в нашето ежедневие. Едно наслаждаване на живота по френски”, написа той в Туитър веднага щом научи за постижението на франзелата.
Французойката Одре Азуле, която е генерален директор на ЮНЕСКО, пък определи случилото се като „eдин силен символичен акт”.
Признание
За Доминик Анракт, председател на френската Национална конфедерация на хлебарите и сладкарите, включването на традициите на приготвяне на франзелата в списъка на нематериалното наследство на човечеството е едно истинско признание. Според него то може да накара все повече хора да се посветят на тази професия.
Но представители на професията не са толкова оптимистично настроени. Те се радват за постижението на франзелата, която се е появила за първи път в началото на 20-и век в Париж и която днес все още е най-консумираният хляб в страната. Според хлебари и майстори на франзелата това признание за този вид хляб е дошло дори прекалено късно. Сега то е като хвърляне на прах в очите, като опит за прикриване на един сериозен проблем, а именно този, че хлебарският отрасъл като цяло преживява една безпрецедентна криза заради нарастването на цените на суровините и на тока и природния газ, казва пред Франс прес Франсоа Поцоли, хлебар от Лион, получавал в миналото и отличието най-добър труженик на Франция.
Криза
Освен тази криза, която е една от последиците от войната на Русия в Украйна, хлебарският сектор преживява и друга по-отдавнашна криза. Отрасълът се индустриализира все повече, а броят на занаятчийските хлебарници намалява непрестанно. През 1970 г. те са били 55 000 в цялата страна, а днес те са 35 000. Това означава по една хлебарница на 790 жители през 1970 г. спрямо една на 2000 жители днес. Тоест от картата на Франция на година изчезват средно по 400 хлебарници, посочва Франс прес.
Според Одре Азуле пред този феномен на изчезващи хлебарници е важно да се изтъква, че традициите в производството на франзелата са част от един начин на живот, на който французите държат. Точно това са искали да постигнат и френските обществени власти, когато са издигнали кандидатурата на франзелата за вписване на Списъка на нематериалното наследство на човечеството на ЮНЕСКО, допълва тя.
Сега всеки ден 12 милиона френски потребители пазаруват в някоя хлебарница, а всяка година се произвеждат над 6 милиарда франзели в страната. Купуването на хляб е един истински социален навик, който бележи начина на живота на хората, отбелязват анализатори.
А пък традициите в производството на франзелата са стриктно дефинирани във Франция в наредба от 1993 г., целяща да защити хлебарите занаятчии и налагаща им същевременно много строги изисквания, като например забраната за използване на добавки.
Конкурси
В чест на франзелата се организират и национални конкурси, по време на които франзелите - кандидатки за титлата „Мис Франзела”, се разрязват по дължина, за да може журито да разгледа внимателно и оцени консистенцията и цвета на средичката на хляба. В тези състезания хлебарите, борещи се за голямата награда, работят с едни и същи продукти – брашно, мая, вода и сол, но в крайна сметка франзелите, излизащи изпод ръцете им, са все различни. Защото всеки хлебар винаги добавя личен щрих към продукта си, като най-често това са оригинални резки върху него, възприемани като подпис на хлебаря.
С толкова малко съставки франзелата изглежда лесна за правене, но човек може лесно да се провали в това кулинарно начинание. Според парижкия хлебар Жан-Ив Бойе всичко зависи и от времето, от температурата на тестото, на водата, на пещта.
Отвъд привидно простия начин на производството на франзела всъщност се крие едно майсторство, което трябва да се предава и научава. Петнадесет операции са нужни за направата на една франзела. И по време на всяка една от тези операции всеки занаятчия може да вложи нещо специфично от себе си, така че крайният резултат да не е идентичен.
В началото на живота си франзелата е била възприемана като луксозен продукт, а работническата класа е консумирала селски хлябове, които се запазват по-дълго време. Но между двете световни войни консумацията на франзелата се разширява и тя става нещо обичайно за всички, припомня Лоик Биенасис от Европейския институт за историята и културата на хранене. Франзелата завладява напълно и френските села през 60-те и 70-те години на миналия век. Но днес консумацията на франзела намалява най-вече сред заможните градски прослойки, които предпочитат хлябове с квас, допълва експертът. Освен това в забързаното съвременно ежедневие сутрешната филийка франзела, намазана с масло или с нещо друго, вече не е на мода и хората дори излизат за работа, без да закусват.
Синьо злато
Франция се готви да „спасява” чрез включване в един от списъците на ЮНЕСКО не само изкуството на франзелата. Страната постави началото на кампания за включване и на „синьото злато” в списъка на световното наследство. Или по-точно казано Франция иска нейните „замайващо ароматни и поетични лавандулови пейзажи” да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО. Става дума за пейзажите както от лавандула, така и от лавандин (хибридна култура, получавана от обикновената лавандула и широколистната лавандула). Инициативата бе подета тази година от разнородни юридически лица, имащи отношение към отглеждането на лавандула, лавандин и маслодайни култури. Сред тях са производители на лавандула, лавандин и масло от тях, Европейският университет за аромати и вкусове, базиран в сградата на бивш манастир във Форкалкие, в Южна Франция, Комитетът за ароматни, маслодайни и лечебни растения, Орденът на лавандулата и на производителите на парфюмни, ароматни, маслодайни и лечебни растения и др.
Лавандулата и лавандинът се отглеждат във Франция основно в три департамента – Алп дьо От Прованс, Воклюз и Дром, където има общо близо 30 000 хектара, 2000 стопанства и 150 дестилерии. Франция е световен лидер в производството на лавандиново масло (над 2000 тона годишно) и на второ място след България по производството на лавандулово масло (близо 150 тона през 2021 г.), припомнят сайтовете „От Прованас енфо” и „Мейд ин Марсей”.
