Т ифозите от Апенините, а и футболните запалянковци в целия свят с носталгия си спомнят и днес за своя идол от края на 70-те и 80-те години на миналия век Паоло Роси. Високият и лъчезарен момък, роден в близкото до Флоренция градче Прато, извървява трънливия път от изгряваща звезда, а впоследствие обвинен за участие в уговаряне на мачове, Тотонеро, за което го грозеше затвор. Близо две години той беше наказан и изолиран извън футбола, за да се превърне в главен герой на незабравимия за италианците в Испания Мондиал 82.
Роден на 23 септември 1956 г. Паблито, както го наричат на Апенините, от малък се влюбва в кожената топка. Талантът му е забелязан и „Ювентус“ го привлича в своята школа. Тънък, издължен и фин, винаги весел и с афинитет към изкуството, той прави впечатление с голмайсторския си нюх и през 1973 г. получава своя шанс в първия отбор на Юве. За три сезона така и не успява да се наложи, най-вече поради постоянно сполетяващите го контузии и изиграва едва три мача за Купата на Италия. Междувременно претърпява три операции на колената. Даден е под наем първо на „Комо“, а през 1976 г. на „Виченца“ в Серия Б, където загатва за потенциала си и започва да бележи. Треньорът Фабри намира истинското му място и от дясно крило го пуска като централен нападател, пост, на който Паблито се чувства комфортно с лице към вратата. Благодарение на головете му „Виченца“ влиза в първа дивизия, където отборът прави още един впечатляващ сезон и завършва втори, единствено зад шампиона „Ювентус“. Роси вече е голмайстор и на Серия А с 24 гола - логично селекционерът Енцо Беардзот го взима в състава на Италия за Мондиал 1978 в Аржентина. Там Роси вкарва три гола, а Италия завършва на четвърто място.
Скандал
После започва най-мрачният период в кариерата на голмайстора. „Виченца“ отново изпада и нападателят е преотстъпен под наем на втородивизионния „Перуджа“. Когато гръмва скандалът „Тотонеро“! От години уреждането на мачове в Италия е обществена тайна, но през 1980 всичко излиза наяве и гръмва небивал скандал. „Милан“ е изваден от Серия А заради уредена победа с 2:1 над „Лацио“, а 30 футболисти, които играят за други отбори, са със спрени права. Сред тях е и звездата Паоло Роси, който е само на 25 години. Стига се до съд и Паоло Роси е под угрозата да влезе в затвора, но обжалва присъдата и тя е променена на условна. Футболната федерация го дисквалифицира за цели 3 години, макар малко по-късно санкцията да е намалена до две.
Обвиняват го, че е главно действащо лице в уговарянето на равенството между „Перуджа“ и „Авелино“. Мачът завършва 2:2, но въпреки че нападателят бележи два гола, присъдата му е най-тежка в сравнение с останалите замесени футболисти. Обвинението е, че е разделил 3 милиона италиански лири със свои съотборници само за ремито срещу „Авелино“.
Разочарованието е огромно, защото Роси тъкмо е попаднал в състава за европейското първенство през 1980 г. Той винаги е твърдял, че е невинен, несправедливо е набеден и е станал жертва на италианските власти.
Реабилитиран
Въпреки че близо две години е извън футбола, „Ювентус“ се сещат за своята някогашна изгряваща звезда и през 1981 г. му подават ръка. Роси е с възстановени състезателни права и попада в стартовата единадесеторка точно за края на сезона и с един гол в три мача помага на „бианконерите“ да спечелят титлата.
Призрак
Паблито получава мечтана повиквателна за световното първенство в Испания през 1982. Селекционерът Енцо Беардзот залага на нападателя и го включва в разширения състав въпреки упреците на специалисти, журналисти, фенове и останалите играчи, които са пренебрегнати за сметка на голмайстора.
В груповата фаза на световното първенство "Скуадра адзура" се представя доста слабо – продължава с късмет напред, като прави три равенства с Камерун, Полша и Перу и само с един гол повече от Камерун. Паоло Роси е бледа сянка на себе си и медиите го описват като "призрак, който се шляе безцелно по игрището"!
Апогей
Във втората групова фаза Италия изглежда обречена срещу световния шампион Аржентина с изгряващия Марадона и фаворита на първенството Бразилия със звезди като Зико, Сократес и Фалкао.
Едва тогава "адзурите" се събуждат и успяват да победят Аржентина с 2:1, но Роси и сега разочарова. Победата по-скоро се дължи на безкомпромисната игра в защита на Клаудио Джентиле и Гаетано Ширеа срещу изгряващия гений на Диего Марадона.
Идва решаващият мач с Бразилия в Барселона, който е сочен за един от най-великите в историята на световните първенства. В тази футболна класика Паоло Роси избухва и блести с хеттрик от типични голове за нападател хищник: „Той съумяваше винаги да изпревари защитника с една стотна от секундата“, писаха тогава за него журналистите. Бразилците са сломени, Италия побеждава с 3:2 и продължава напред!
В полуфинала срещу Полша Паблито е неудържим - забива двата гола за победата с 2:0. На финала срещу Германия отново той открива резултата и след успеха с 3:1 Италия изкачва футболния Еверест.
Паоло Роси става голмайстор и най-добър играч на световното първенство с 6 гола, отбелязани изцяло в решаващата фаза. Когато се завръща на родна земя, той вече е Златното момче на Италия. През същата година му е присъдена и "Златната топка".
Роси приключва кариерата си пет години по-късно, преминавайки през „Милан“ и „Верона“. В актива си има отбелязани 103 гола в 251 мача на клубно ниво и 20 попадения в 48 срещи на национално. В колекцията му се открояват две титли от Серия А, една Купа на страната и три европейски трофея – всички спечелени с „Юве“.
След активните си състезателни години на терена Паоло Роси не се впуска в треньорска кариера, става футболен анализатор за няколко телевизии и води своя колонка във вестник "Гадзета дело спорт".
Изкупление
Най-ценен за самия Роси е отбелязаният от него гол на финала срещу Германия: „Онзи гол значеше повече от всеки друг, който някога съм отбелязвал. Той напълно показа моя характер, споделя бившият футболист в документален филм на FIFA от 2018 г. Беше само мой, защото откраднах тази ценна десета от секундата от защитника и знаех, че никога няма да ме настигне. Чувствах се успял. Казах си: „Ти го направи“. Всичко е въпрос на това как си извървял пътя си, че да стигнеш там. Всичко е въпрос на лично изкупление“.
Кончина
След продължително и мъчително боледуване Златното момче на Италия си отива без време от този свят едва на 64 години. Неличим рак на белия дроб слага край на неговия жизнен път на 9 декември 2020 година. Има един син Алесандро и две дъщери – София Елена и Мария Витория.
На прощаване
Съпругата на Паоло Роси сеньора Федерика Капелети написа в социалната мрежа прощални думи след смъртта на футболиста, възкачил през 1982 г. Италия до световния футболен Олимп: "Той умираше, но не искаше да си тръгне. Прегърнах го силно и му казах: „Паоло, сега върви, страдал си твърде много. Махни се, остави това тяло и тръгвай. Ще отгледам момичетата и ще продължа нашите проекти...“ В този миг той заспа.
Румен Жерев
