Н якои хора казват, че „виждат” цвета на буквите или „чуват” звука на цветовете. Известни са редки случаи, когато човек чувства вкус според формата на предмета или възпроизвежда определени движения, които, по негово мнение, съответстват на една или друга дума. Но учените не могат да проумеят връзката „движение-звук”.
Всеки ден е уникален и различен. Обикновеният сутрешен преглед на печата предизвиква пищен фойерверк. Включвате радиостанцията и оттам зазвучава Бетовен, а пред очите ви се сменят картини. Звънът на телефона извиква във въображението ви различни геометрични фигури. Това не са халюцинации на наркоман, а ежедневието на един синестет. Около 1% от хората на планетата изпитват смесени чувства. Виждат шумоляща река и усещат определен вкус в устата. Това странно изживяване се нарича синестезия и се третира от учените като рядко заболяване.
Човечеството трябва да е благодарно, че тези хора съществуват, защото без тях нямаше да се родят велики музикални творби и да се нарисуват прекрасни картини. Много прочути актьори, писатели и музиканти са били синестети. При тях сигналите, постъпващи от различни органи, се обединяват и възприемането на информацията от един сетивен орган задължително се комбинира с друг. Изучаването на този феномен може да разкрие истинските причини за това отклонение. Засега велики умове по света не са дошли до единен извод за неврофизиологичната основа на това явление.
Отзвук
Съществува теория, че всички хора се раждат синестици, но при израстването регионите в мозъка, които отговарят за едни или други усещания, се развиват и отделят, докато при други си остават свързани.
Друга популярна теория предполага, че феноменът е просто излишен отзвук от мултисензорни участъци в мозъка, където възприятието на обектите обикновено се интегрира.
Неврофизиолози от Калифорнийския технологичен институт откриха нова връзка: хора чуват звук, подобен на жужене, при гледането на кратки заставки. Статията е публикувана в списание Current Biology. Мелиса Сайънс се сблъскала с възприятието на звука чрез движеща се картина, докато провеждала в своята лаборатория опознавателна обиколка за група студенти от по-горните курсове. Пред монитора, който бил разработен специално за „включването” на определен център от зрителната кора на главния мозък, един от студентите внезапно попитал: „Чувате ли някакъв странен звук?”. Сайънс се учудила много. Оказало се, че студентът чувал нещо, което приличало на свистене, макар че картинката не се съпровождала от никакви звукови ефекти.
Мелиса се заровила в дебелите книги, но не открила нито едно подобно описание на синестезия в литературата (а по всички признаци идела реч точно за това). Още повече се учудила, когато намерила още трима такива студенти, след като разпратила съобщения по електронната поща до неколкостотин човека, обучаващи се в института.
„Не много натрапчив, но все пак различим звук, който не може да бъде игнориран”, така младите хора описвали своите усещания. „Една от студентките даже казала, че я дразни извънредно заставката на компютъра и единственият изход да се отърве от звука бил да обърне поглед встрани”, разказва в пресрилийза на института Сайънс.
За да се убеди окончателно в своята правота, Мелиса и завеждащият лабораторията Кристоф Кох провели тест, в който на 14 студенти била показана серия от два кратки последователни кода в Морзовата азбука. Те се различавали едва забележимо. Трябвало да се отговори: еднакви ли са показваните сигнали.
Теории
Резултатът на обикновените студенти едва прехвърлил 55%. В същото време четиримата присъстващи синестици правилно определили има ли различия в 85% от случаите. Очевидно те имали някакво преимущество, тъй като „чували” вижданата картина. След това последователността била проиграна в звуци (без картинки) и този път синестиците не показали по-особени резултати в сравнение с контролната група. Проблемът е в това, че откритият вид синестезия не прилича на нито една от по-рано изведените теории. В този случай става въпрос не за връзката „картина-звук”, а за смесване на възприятията при движещ се обект и звук.
„Впрочем, всичко може и да е много по-просто: мозъкът на синестиците или обработва информацията много бързо, или му е по-лесно да работи така. Всеизвестен е фактът, че е много по-лесно да се разберат думите на човек, ако се следят устните му. Вероятно кората на главния мозък винаги смесва картината и звука”, предполага известният неврофизиолог Едуард Хъбард от френския институт INSERM.
В страната на Алиса
Австралийският доктор Йън Матюсън анонсира хипотезата, че способността на хората да пишат думи от дясно на ляво в огледален вид е свързана с нетипична езикова организация в мозъка и се предава по наследство. За да разбере колко рядка е тази способност, д-р Матюсън поместил в местния вестник Mackay Daily Mercury необикновен рекламен текст. Той публикувал басня на Езоп, напечатана в огледален ред, и призовал всеки читател, който може да прочете текста за по-малко от минута, да се свърже с него.
Докторът проверил тези, които му отговорили, като поискал да напишат от дясно на ляво първия куплет на австралийската песен „Танцуващата Матилда”. В резултат на това Матюсън отделил десет истински „огледални писачи”. Отчитайки факта, че вестникът има 65 000 абонати, докторът дошъл до извода, че способността да се пише наобратно притежава един на 6500 човека. След което изследователят разбрал, че примерно половината от децата на „огледалните писачи” могат да пишат по същия начин като родителите си.
Докторът предполага, че навикът се предава по наследство чрез тайнствената „Х-хромозома” и е свързан със синестезията.
Да „опиташ” музиката
Швейцарска музикантка заинтригува невропсихолозите от университета в Цюрих с уникалната си способност: когато слуша музика, тя усеща различни вкусове. Тези способности се дължат на феномена синестезия, но музикантката се различава от другите синестици - тя усеща различните вкусове в зависимост от интервала между нотите. По този начин съзвучието може да бъде за нея сладко, горчиво, солено и кисело. „Тя не си въобразява тези вкусове, а действително ги изпитва”, твърди един от авторите на изследването - Микаела Еслен. Музикантката има и по-разпространена форма на синестезия - тя вижда цветове, когато чува ноти. Например нотата „фа” е във виолетов нюанс.
Кристи Красимирова
