У чени са установили кратера, от който най-старият известен марсиански метеорит първоначално е тръгнал към Земята, предаде Франс прес. Това откритие може да даде информация как се е образувала нашата планета.
Метеоритът NWA 7034, наречен "Черната красавица", очарова геолозите, когато бе намерен в пустинята Сахара през 2011 г. Той се побира в ръка, тежи малко над 300 грама и съдържа комбинация от материали, включително циркон, датиращи отпреди близо 4,5 милиарда години. "Това го прави една от най-старите скали, изучавани в историята на геологията", казва пред Франс прес Силван Буле, планетарен учен от френския университет Париж-Сакле.
Пътуването на метеорита датира от ранното зараждане на Слънчевата система, "около 80 милиона години, след като планетите са започнали да се формират", обяснява Буле, който е съавтор на новото изследване, цитиран от БТА. Тектоничните плочи отдавна са покрили древната земна кора, което означава, че "ние сме загубили тази примитивна история на нашата планета", допълва той. "Черната красавица" обаче може да се окаже "отворена книга за първите мигове на една планета", твърди специалистът.
За да се отвори тази книга, изследователски екип от австралийския университет Къртин се е заел да открие първоначалния дом на метеорита от Марс.
Учените знаят, че е вероятно астероид, ударил се в Червената планета, да е изпратил "Черната красавица" на полет в космоса. Ударът е "бил достатъчно силен, за да изхвърли камъните с много висока скорост - повече от пет километра в секунда - за да избяга от марсианската гравитация", казва Антъни Легейн от университета Къртин, който е водещ автор на изследването, публикувано в "Нейчър комюникейшънс". Такъв кратер трябва да е масивен - поне три километра в диаметър.
По повърхността на Марс обаче има около 80 000 кратера, които са с тази големина. Чрез измерване на излагането на марсианския метеорит на космически лъчи, учените разбират, че той е напуснал първия си дом преди около пет милиона години. "Затова търсихме кратер, който да е много млад и голям", обяснява Легейн. Освен това неговият състав показва, че внезапно се е нагрял преди около 1,5 милиона години - вероятно от удар на втори астероид.
