М оите врагове обичат много да чакат, заявява 6 месеца преди да бъде убит писателят Георги Стоев.
Думите са в телевизионно интервю в края на октомври 2007 г. В него Стоев разказва за книгите си за мафията и твърди, че е бивш консилиери, тоест съветник на престъпни босове. „Смятам, че все още се съобразяват с мен в групировките, тъй като никой не си е позволил нещо да предприеме, макар че тези неща се предприемат тайно и с много чакане. Специално моите врагове обичат много да чакат“, казва писателят.
Хем със самочувствие, хем леко стреснато той твърди, че написаното в книгите му е „абсолютната истина и не е художествена литература“. „Да, наистина бях част от онзи свят. Познавам ги лично. Бяхме заедно, но после те забравиха, защото се хванаха с разни генерали“, разказва Стоев.
Началото
Той споделя как е попаднал в света на „кръстниците“. В казармата при тренировка си ударил тежко коляното, то се надуло и се наложило да отиде на военен лекар. Сложили му гипсова отливка и обратно в казармата без нито един ден отпуска. След няколко дни разбрал, че ако си платиш на травматолога, ще има отпуска. Според думите му именно това го мотивирало да се обърне към хората, които не спазват законите. От думите на писателя не става ясно точно как е станал преходът, но както много други хора и при него отправната точка бил спортът и познанствата в тия среди. Всичко обаче започнало с даването на пари на лекари, за да служи леко в казармата.
Позицията
„Никога не съм се стремял да бъда голям бос, но управлявах големи средства, имах голямо влияние, но главно моята дейност беше да съветвам“, твърди в телевизионната си изява писателят.
Някои го наричат летописец на мафията, а други – пресъздател на журналистически писания и слухове. Стоев твърдеше, че книгите му за ВИС-1 и ВИС-2, СИК, Поли Пантев, братята Маргини, Младен Михалев-Маджо, ген. Любен Гоцев и др. са истинската история на кримипрехода у нас. Адвокати и редактори на книгите му са пестеливи в разказите си за него.
„Исках да направя книгите, за да видят, че са обикновени хора, няма нищо страшно. Тия митове, които витаят около тях, са пълен фалш, измислица“, казва в телевизионните си изяви Стоев. Пред издатели е твърдял други неща – че ще бъде убит заради книга.
Мъгла
Дали Георги Стоев е разкаял се мафиот никога няма да стане ясно. Част от героите в книгите му са покойници, а другите отричат да го познават. От Софийска градска прокуратурата бяха категорични още преди 15 години, че Стоев е отказал да дава показания, когато бил поканен за това.
Краят
Всичко приключи на 7 април 2008 г. недалеч от тогавашния хотел „Плиска“ в София. Около 12,30 ч. Георги Стоев и адвокат Добрин Додев отиват на среща с писателя Румен Леонидов. Срещата е уговорена половин час по-рано и затова криминалисти смятат, че Стоев е бил следен от килърите. Оживеното място, където решават да го застрелят, е странно решение, но въпреки че са били без маски, никой не успява да ги види в подробности.
“Оставихме колата и тръгнахме да купим вестници при “Плиска”, докато изчакаме срещата с Румен Леонидов. След 30 метра чух 2 бързи изстрела, след това ми писна ухото. Звукът беше като от пиратки. Инстинктивно отскочих 2-3 крачки встрани към един микробус”, разказва адвокат Додев. И двата изстреляни куршума улучват Стоев в главата, но не го убиват на място. Окървавен, той е откаран в “Пирогов”, където го оперират няколко часа. Интервенцията приключва малко след 17 ч. Два часа по-късно 35-годишният мъж издъхва.
Разследването
Дни след стрелбата МВР разпространи фоторобот на единия от килърите. Основната версия на разследващите е, че смъртта на Стоев е поръчана за отмъщение. Двама от описаните в книгите - Маджо и ген. Любен Гоцев, са разпитани от полицията след убийството. Показания дават и десетки свидетели. Проверява се и версията за неуредени финансови отношения, но и тя не води до никакъв резултат.
В края на 2008 г. са арестувани двама мъже, за които се смята, че са изпълнили мократа поръчка. Никой от свидетелите обаче не ги разпознава, не са събрани и доказателства срещу тях и те са пуснати, без да им бъде повдигнато обвинение. Разследването е спряно, а убийците и поръчителите и досега не са разкрити.
Епохата
10-те книги на Георги Стоев за мафията остават четиво за епохата на прехода. Малко хора знаят какъв е процентът на достоверност в тях, но книгите със сигурност онагледяват процеси и явления в обществото през ония години. Писателят има свое обяснение защо мутрите тръгнаха именно от спортните школи по борба. „Борбата е индивидуален спорт, но в него хората бяха най-обединени. Борците бяха много задружни, може да се мразеха помежду си, но винаги се защитаваха от другите заедно, може би защото бяха фаворизирани от онзи режим. Това фаворизиране ги караше да презират другите спортове, чувстваха се над другите и така се обединяваха. Тяхната вътрешна организираност да се защитават срещу всички се прехвърли и на улицата“, казва Стоев в телевизионните си изяви.
Той има и версия кой стои в основата на създаването на престъпните структури от бивши спортисти. „Държавна сигурност им удари силно рамо. Финансира ги, организира ги. Даде пари, с които да започнат. Виждал съм как се прекарват пари от София до Варна и т.н. Говорим не за куфарчета, а за големи сакове. В новите времена трябваше да бъдат пуснати напред хора, които да действат вместо Държавна сигурност“, твърдеше писателят Георги Стоев.
Човекът го няма, думите остават.
Мария Кадийска
