0

Г рънчарката Деси Владовска е една от най-обичаните и популярни градинарки в България. Постовете й в социалните мрежи са истинска атракция и хит сред любителите на екологичното земеделие.

Грънчарката Деси Владовска е една от най-обичаните и популярни градинарки в България. Постовете й в социалните мрежи са истинска атракция и хит сред любителите на екологичното земеделие.

Със снимки, видеа и артистично написани текстове, тя прави всички, които я следват, свидетели на отглеждането на доматите, пипера и подправките в двора си. Обожават я еднакво и тези, които отглеждат зеленчуци, и тези, които са просто жадни за чиста храна.

Раданово

Преди 15 години след като завършва училището по грънчарство в родния Троян, тя си купува къща на пътя във Великотърновското село Раданово. Целта е да продава грънците си, за които си прави сама пещ. Дворът на къщата й бил близо 2 дка, с богат чернозем, и било грехота да не използва този дар. Така започнала да отглежда и зеленчуци, разказва историята си тя. Първоначално за семейството си, а отскоро започнала да продава и кошници чрез куриерска фирма.

Не са евтини

Моите зеленчуци не са евтини, защото ги отглеждам без химия и клиентите ми са хора, които могат да си го позволят. Те са предимно семейства, работещи в София, с бебета и малки деца, споделя тя. Любопитно е също, че с Тихомир Трайков, друг известен български градинар, за който „Телеграф“ писа, живеят на съпружески начала и са в приятелска конкуренция кой ще отгледа по-хубав зарзават. Всеки си има своя двор, но работят и в сътрудничество.

Да се ядосаш

Преди седем години ми писна да ставам всяка сутрин в пет и да поливам. Развъртях се из интернет, четох, гледах видеа и взех решение да си направя сама капково напояване, разказа тя историята на съоръжението. Въобще не е сложно. За целта са необходими бидони от 1 куб. метър, пластмасова тръба от 1 цол, маркуч за връзка между тръбата и бидоните, кранчета и най-евтиният маркуч с дупчици за капково напояване. Монтираш ги и така осигуряваш на растенията постоянна влага направо в коренчето, при това с малко вода, обясни разпалено тя.

Кладенец

Деси има четири такива бидона в градината си. Пълни ги с вода от кладенеца. Използва естествената нивелация, затова не й е необходима никаква помпа. Просто поставя бидоните малко по-високо. Според нея, може да се ползва вода и от чешмата, но струята не бива да е силна. Най-добре за растенията обаче е кладенчовата вода. Тя обясни, че нейният маркуч за капково напояване е с дупчици през десет сантиметра.

Как се садят?

В този случай през 10 см ли си садиш доматите?, е въпросът, който изниква веднага. Оказва се, че Деси Владовска сади домата, така че да е легнал по дължината на лентата за поливане. Така той се вкоренява добре и става много здрав, нещо, което е необходимо за типа земеделие, който тя прилага без химия. „Поливам по цялото протежение на растението и така с малко вода успявам да изхраня домата и той да ми роди добре.

Моят домат стои полегнал. Когато го садя, коренът е полегнал. Практически една педя от стеблото след пръстта от кофичката, където е бил като разсад, е под земята. Но е на плитко, около 10-15 см е максимум почвата над него и капковият маркуч го полива по цялото протежение. А 15 см от стеблото пък се вкореняват напречно. По същия начин процедирам и с краставиците. Така, една част от стеблото е хоризонтално с допълнителни коренчета, а другата качвам на колци”, обясни системата си за отглеждане на здраво растение тя.

При пипера е важно е коренът да е дълбоко и да се затъпка почвата. Ако е рохка, няма да тръгне. Той всъщност е дърво и има нужда от устойчивост, каза Деси.

И доматите, и пипера, които са от едно семейство, си пускат въздушни коренчета. Практически пиперът се засажда на дълчбончина, така че бебешките му листенца да са под земята.

Търсят влага

Според нея изключителен важни са първите три дена след разсаждането при пипера и доматите. Когато ги засади в почвата навън, тя обилно ги полива. След това ги оставя три дни без вода. Прави така, за да започнат да пускат корени, да търсят влага и да се вкоренят добре. Като ги види, че завяхват, чак тогава ги полива. Така стават здрави и издръжливи.

Редовно ги полива, когато започнат да цъфтят и връзват.

Точно обратното е с краставиците и тиквичките, които са от едно семейство. Те искат топлина и много вода, колкото повече, толкова повече. Откъде ги знае всички тези неща? Предимно от опит, от четене и споделяне, разказа Деси. Тя допълни, че е отгледана на село при баба си. Много от нещата си ги спомня, как баба й се е грижила за зеленчуците, но чак сега проумява защо възрастната жена е правила така или иначе с растенията.


Как се монтира?


Тръбата се монтира в началото на реда, дълга е колкото полето за поливане. Ако например доматите или пипера са 20 реда, на всеки ред слагам кран с врътка, за да спреш и пуснеш водата, разказа Деси.

В тръбата е пъхнат маркуч, който прави връзката с бидона, където пак има кранче.

„Моята градина е около 2 декара, имам 8 кубчета с вода. Маркучът е дебел, колкото пластмасовата тръба. Тръбата се избира твърда, за да могат да се монтират кранчетата. Правиш върху нея толкова дупчици за кранчета, колкото реда имаш. Тръбата, като се надупчи, се слага на земята и се поставят кранове, които се уплътняват с гумичка, а капковият маркуч се връзва за крана. Това е. Като се напълни системата, отваря се крана и се напоява.

С едно кубче можеш да поливаш тридесет реда от по 4 метра.

Водата капе капка по капка и се набива в корена. Нямаш разпиляване на вода. С един кран напояваш един ред домат, с един капков маркуч. Тръбата е перпендикулярна на самите редове от 1 цол. Тя е неподвижна, в моя случай стои седем години на едно и също място. Само сменям насажденията, обяснява Деси.


Откъде да купим?

Всичко това можеш да си го купиш в местната железария, обясни грънчарката. Искаш тръба пластмасова ПВЦ, която е на руло, ще я разпознаеш, че е със синя лента. Вземаш колкото метра ти трябват. Преценяваш колко реда домати, чушки, краставици имаш и си вземаш толкова кранове. Капковият маркуч е на ролки. Изчисляваш си колко да е дълъг, като умножиш броя на редовете по четири, ако са четири метра дълги. В края маркучът се сгъва на три и се пъхва в късо отрязаното парче на тръбата, за да се запуши и да не ти тече. Пускаш крана на бидончето и водата тръгва, като редовете се контролират с кранчетата на тръбата. Това е, приключи Деси.