Т айнствената метална сфера е открита във Флорида през 1974 г. и по точно в имота на семейство Бетц във Форт Джордж Айлънд. Първоначално Антоан, Джери и сина им Тери помислили топката лъскав метал за останки от епохата на завоюване на Новия свят от испанските конкистадори. Те прибрали сферата, която смятали за гюле, у дома си. Но тогава започнали истинските странности.
Оказало се, че мистериозният обект реагира на звук. Няколко дни, след като семейството забравило за намереното в имота си гюле, синът Тери решил да посвири на китара, за да покаже колко е напреднал. Тримата се били събрали в хола, там в един ъгъл била и сферата. При всеки акорд на китарата, тя започвала да реагира и да издава ужасни звуци. Оказало се по-късно, че реагира и на други шумни звуци, издавани от човек. След време на гюлето не не налагало да бъде провокирано с човешки звуци, за да издава свои. То понякога трептяло доста странно.
Бетц решават да дадат пресконференция, за да уверят военните, че нямат нищо общо с комунистите.
Скоро обаче започнали да стават още по-големи странности. Сферата в един момент решила да се движи напълно самостоятелно. Без никакви видими причини тя по някое време предприемала движения и решавала да върви насам-натам, като често самостоятелно сменяла посоката на движение. Отначало това се струвало на Бетц нещо много забавно, но в един момент сферата започнала да жужи. Тогава семейството се уплашило наистина. За по-сигурно то се обадило на военните. Това е периодът на едно от най-силните противопоставяния между Изтока и Запада и времето след Кубинската криза, когато ситуацията в глобален мащаб е силно изострена и има мащабно противопоставяне между Съветския съюз и силите на запада, предвождани от Америка.
Затова Бетц били обзети от всякакви съмнения. Те искали да проверят дали металното гюле не е някакъв обект, дело на руснаците или на техни съюзници, поставен в имота им за провокация или разузнаване. И се обърнали към военните. Но по съвет на адвоката си, първо дали пресконференция, на която показали сферата, за да не могат военните да ги обвинят в предателство. На самата пресконференция Бетц многократно заявявали, че нямат нищо общо със Съветския съюз или с някой от съюзниците му и че са примерни американци.
Синът на семейство Бетц пръв открива, че не става въпрос за гюле на конкистадорите.
След това Военноморските сили на Щатите изпратили хора да вземат сферата, за да бъде изследвана. Първото заключение, което направили, е че обектът не прилича на нищо от познатите съоръжения, дело на руснаците или други народи. След това обяснение обаче семейство Бетц отказало да разреши на военните да разрушат сферата. Така се оказва, че те не могат да определят от какъв метал е направена тя. И започват изследванията й, които продължават години наред. При едно от тези изследвания се прави проучване с най-силния рентген. Така се установява, че сферата е на типа на матрьошките. Всъщност в нея има други две по-малки сфери. Но те не се удрят една в друга, защото малките сфери използват магнитна левитация. Сферата е с диаметър 20,22 см – малко по-малка от топка за боулинг. Теглото й е 9,67 кг.На повърхността си има няколко резки и няколко изпъкналости под формата на много малки, но дълги триъгълници. Дебелината на стените на всяка една от трите сфери в гюлето матрьошка е между 1,09 и 1,14 см.
Изследване сочи, че вътре има две по-малки сфери, които са с магнитна левитация.
През 1977 г. дори сериозни учени започват да се занимават със сферата. Проф. Джеймс Хардър от университета В Бъркли, Калифорния, предипреждава по никакъв начин да не се правят опити с отварянето на сферата. Според него ядрото е съставено от непознат елемент от Менделеевата таблица, който е най-тежкият в природата и е по-тежък от всичко познато. Уранът е най-тежкият известен природен елемент и той е с номер 92 в Менделеевата таблица. По това време най-големият познат на науката елемент е с номер 118у а според Хардър този в ядрото на сферата е с номер 140. Той твърди, че не трябва по никакъв начин сферата да бъде отваряна, за да няма ядрена експлозия.
Джей Бренън от Националното географско дружество в Арлингтън успява да се добере до мистериозния обект и да му направи изследвания. Слага го на стъкло. Постепенно започва да вдига стъклото и открива, че сферата въпреки това не пада, а сякаш стои и проучва на какво е подложена. В един момент стъклото застава в позиция под 45 градуса, но сферата все още не пада от него, а противно на законите на гравитацията решава да се покатери нагоре. Бренън смята, че тази сфера е част от множество други подобни обекти, които са пратени от извънземни на нашата планета да бъдат своеобразен род шпиони. Той заявява: „Смятам, че подобни обекти са свидетелство за съществувала някога високоразвита цивилизация – дали е плод на развитие на местни интелигентни общества или на извънземни пришълци, това е друг въпрос. Но тази сфера може да е сонда, която изпраща данни към далечен свят. Само, където ние все още не знаем начинът, по който да ги открием“. Други учени обаче твърдят, че тази сфера си е напълно земен и съвременен обект, един много добър фалшификат.
Георги П. Димитров
