Спираловидните тунели са привлекли вниманието на изследователите още през XIX век, когато ги нарекли "дяволски тирбушон". Преди се е смятало, че те са били дело на древни бобри Palaeocastor. Шон Дуди и неговите колеги обаче са открили много подобни странни дупки на място, обитавано от гущерите Varanus panopters ( в Кимбърли, северната част на Западна Австралия).
Биолозите са измерили дълбочината, температурата и влажността на 52 дупки. Оказало се, че на цялата ни планета само вараните от този вид могат да изкопаят спирални отверстия с подобна дълбочина. За сравнение: морските костенурки и крокодилите си правят дупки с дълбочина половин метър. Дупките завършват със специално място, където влечугите снасят яйцата си. Там на практика няма промени в температурата, което прави средата много благоприятна за развитието на ембриона. Освен това влажността в дупката е по-голяма, отколкото около нея и яйцата по-лесно преживяват 8-месечния период на инкубация през сухия сезон. Учените обясняват екстремната дълбочина именно с нуждата да се оцелее по време на сушата. Биолозите продължават да спорят за смисъла на спираловидните дупки. Направата им изисква огромни усилия. Дуди дори е намерил няколко мъртви варана, които са били затрупани от земята по време на копаенето.
Вероятно, причудливата форма е трябвало да затрудни достъпа на хищниците (основно самците варани, които се опитват да унищожат потомството на конкурентите) до яйцата. Възможно е също спираловидната им форма да ги е предпазвала от проливните дъждове, падащи в началото на размножителния период.
Монитор
