П илотът от Формула 1 Карлос Сайнц утре вечер ще забрави, че голяма част от живота му минава в Италия и кара за "Ферари", защото в полуфинала на Евро 2020 неговата Испания се изправя срещу „адзурите“. В навечерието на сблъсъка той даде интервю пред репортерката на вестник „Република“ Алесандра Ретико.
Пилотът от Формула 1 Карлос Сайнц утре вечер ще забрави, че голяма част от живота му минава в Италия и кара за "Ферари", защото в полуфинала на Евро 2020 неговата Испания се изправя срещу „адзурите“. В навечерието на сблъсъка той даде интервю пред репортерката на вестник „Република“ Алесандра Ретико.
- За кого ще викате в полуфинала на Италия – Испания?
- За Испания, естествено. Макар Луис Енрике да не извика никого от любимия ми Реал (Мадрид). Испания е моята страна, сърцето ми е червено. Хубавото е, че ще гледам полуфинала заедно с цялата „скудерия“, но ще се постарая да бъда на по-голямо разстояние от другите.
- Не отделяте поглед от телефона си, какви ги вършите?
- Извинявай, изчакай малко, свършвам една партия шах.
- С кого играете? С Шарл Льоклер?
- Как позна? С Шарл играем много, имаме общи интереси, сърдечни приятели сме и както се случва във всяко едно добро сработване между двама души, в началото на всичко е уважението един към друг. Било то на пистата или що се отнася до ценностите, които споделяме извън нея. Само не ме питай кой ще бие на шах.
- А как ще свърши мачът на стадион „Уембли“?
- Така, че не съм сигурен дали трябва да го гледам изобщо заедно с целия отбор. Само като се замисля, че ще бъда в абсолютно малцинство. Шегата настрана – мисля, че мачът ще бъде много интересен!
- Кои са вашите любими футболисти?
- Като фен на Реал веднага казвам - Серхио Рамос! Ще ми липсва, ще ни липсва, но аз му пожелах всичко най-добро оттук нататък. Много ми харесва Лоренцо Инсине, но се надявам сега да не играе толкова добре. А доколкото до треньора Луис Енрике – той е куражлия, има голям опит и най-вече притежава страхотна страст към футбола.
- Наистина ли ви ядосва фактът, че в тима няма нито един играч от "Реал"?
- В действителност не ми пука. Защото ти викаш за твоята страна и аз ще направя точно това.
- При все това вие ставате все повече и повече италианец, даже имате къща в Маранело, недалеч от завода на "Ферари".
- Винаги съм се чувствал прекрасно в Италия. Започнах да я обикалям още от 11-годишен, за да участвам в надбягванията с картове. Всички отбори и механиците бяха италианци, схванах много бързо как разсъждават, научих се да говоря и езика им. Дори имах късмет да се състезавам за италиански отбор във формула BMW, след това бях три години в Ред Бул и сега съм във Ферари. Ние, испанците, сме много близки с вас като култура, ето защо в Италия се чувствам като у дома. И в Макларън се чувствах добре, макар че ми трябваше много повече време, за да свикна с англосаксонския начин на живот.
- Не се усмихвате много, не изглеждате латино тип. Или това е само плод на зрелостта ви?
- Когато съм пред телевизионните камери, обикновено работя и съм изключително концентриран. Винаги мисля за моите си неща и може би забравям да се усмихвам. А зрелостта е нещо положително. Налага ти се, когато приемеш да бъдеш отговорен за 600 души, които работят за теб и за постигането на твоите цели. Това ми се случи още като 15-годишен, когато бях взет в програмата на Ред Бул за подготовка на състезатели за Формула 1. Трябва да можеш да устояваш на натиска, да го управляваш, за да станеш лидер. Иначе доникъде няма да стигнеш.
- Вие напуснахте сам "Ред Бул" и това бе доста смел избор.
- Чувствах се зле приклещен в оня момент. След три години, в които се представях много добре, не правех и крачка напред. Ред Бул залагаше на Верстапен и Рикиардо, а аз съвсем не исках да бъда тяхното второ блюдо. Стремях се към нещо повече. Трябва все пак да им благодаря – оставиха ме да направя сам моя избор.
- Много ли сте амбициозен?
- Изключително.
- Като баща си?
- По характер приличам на майка си. Израснал съм заедно с нея, както и сестрите ми Бианка и Ана. Татко беше непрекъснато някъде, за да участва в ралита. Опознах го наистина добре, когато станах на 11. Тогава започнах кариерата си и той започна да ме придружава. От него прихванах стила и методологията на работата. За съжаление в Маранело вече не ям паста. По време на карантината миналата година промених навиците си, защото открих, че храната променя не само физиката ти, но също така мотивацията и ума ти. Ако искаш да бъдеш професионалист, не трябва да правиш нищо случайно.
- Твърде сте сериозен и педантичен. И вие ли се обучавате за "Ферари" 2022 на симулатора?
- Разбира се, поне от миналия февруари.
- Какви са впечатленията ви?
- Философията на Формула 1 и самата кола са коренно различни от болида за тази година. Пилотите трябва да се приспособим към нея и да се научим да я караме, независимо че всичко е оптимизирано изцяло, променя се из основи.
- Но каква е ролята сега на пилота във Формула 1, където се залага все повече и повече на технологията?
- Пилотът играе важна роля не само на пистата, но и извън нея. Човешкият фактор, който той внася в един отбор, ще бъде винаги от голямо значение. Винаги съм казвал, че пилотите се вписваме в половин секунда от най-добрия до най-непохватния. Следователно, когато видим, че става дума за разлика от секунда – секунда и половина, си даваме сметка, че колата е много по-важна от нас. Докато не караме една и съща кола, няма да се знае със сигурност кой е най-добрият, тъй като колите сега имат по-голямо значение от пилотите. И това е най-големият проблем на Формула 1.
- Но все пак не може да не е имало в историята и пилоти, които да са изпъквали над другите?
- Шумахер заради умението да се вписва в отбора – за мен той е основен пример тук, във Ферари. Другият е Сена – изключителен не само на пистата, но и извън нея, изключително харизматичен мъж. Велики са също така Хамилтън и Алонсо. Никога не са карали един срещу друг, никога няма да се разбере кой от двамата е бил по-добър, епохите се променят и това е красотата на този спорт.
- Какво ви харесва във Формула 1?
- Надпреварата. Да застанеш срещу най-добрите пилоти в света, които карат най-добрите коли, е нещо, което те принуждава да ставаш с всеки изминал ден все по-добър. Също така фактът да си част от един истински елит – да работиш в екип с най-добрите инженери, механици и пресаташета, които могат да се намерят в света. Така е поне във Ферари.
- Коя е вашата слабост?
- Имам към 3 милиона последователи в социалните мрежи. Считам се отговорен и задължен към тях, защото трябва да им дам пример с поведението си и начина си на живот. Не мога да правя глупости. А не се откъсвам от телефона, но това е мисля слабост на цялото днешно общество.
