П охотлив свекър става причина синът му, булката и всички сватбари да останат във вечността като каменни фигури.
Така гласят старовремските легенди за родопския скален феномен Каменната сватба. Той се намира край кърджалийското село Зимзелен и е част от така наречените Кърджалийски пирамиди.
Булка
Легендата разказва, че някога живеели момък и девойка от съседни села, които се видели веднъж на поляна между двете селища. Влюбили се от пръв поглед и се обичали искрено. Момчето убедило баща си да поиска момичето за жена и най-накрая таткото се съгласил да отиде при родителите на девойката да договори подробностите по сватбата. Както се полагало в тези времена, той преговарял само с родителите, без да погледне дори момичето. След като всичко по сватбата било договорено, в деня на самото щастливо събитие от селото на момичето тръгнала процесия към селото на момчето. Преди днешното село Зимзелен на върха на хълм те били посрещнати от сватовете начело с бъдещия свекър. В този момент обаче изневиделица се разразила вихрушка, която за беля вдигнала булото на девойката и открила лицето й. Свекърът видял, че момичето е с неземна красота, и в миг я пожелал. Погладил си брадата и още по-похотливи помисли забушували в главата му. Започнал начаса да крои планове как да вкара снаха си в кревата. Това обаче не останало скрито от бабата на младоженеца по майчина линия, която била наблизо. Тя се примолила на Бог да направи така, че похотливите помисли на свекъра, който бил неин зет, да се вкаменят. Молитвата й била чута и Господ вкаменил всички сватбари. Но вкаменил също и бабата, която била отсреща на процесията заедно с още няколко съселяни. Вкаменил и всички животни и дървета, които били там.
Като момъкът чул за това вкаменяване, дошъл да прегърне за последно булката си. Младоженецът се примолил много силно през сълзи и той да бъде вкаменен до своята любима. Молбата му била чута и виждайки голямата му любов, Бог го превърнал и него в каменна фигура. Така и момъкът заел място до своята несбъдната невеста. А за да не бъдат обезпокоявани във вечността, Бог издигнал фигурите им над другите сватбари. До скалата на младоженеца целогодишно има локва. Поверието гласи, че това са сълзите на момъка по неговата вечна любима.
Местни хора, а и туристи твърдят, че сред скалните феномени и днес могат да се чуят сватбарски песни. Други пък чуват тъжни напеви от булката. Трети казват, че се заслушвали как момчето напява нежни мелодии на своята вечна невеста.
И днес, макар и доста по-рядко, край този скален феномен влюбените се вричат във вечна любов.
Легендите пък нашепват още, че мястото е пълно с чудодейна сила. Всички влюбени, които се целунели пред скалите на булката и младоженеца, подпечатвали за вечни времена любовта си.
Унищожение
Не легенди, а спомени от близкото минало пък разказват как през средата на 80-те години на миналия век някои от фигурите на Каменната сватба били унищожени от кинаджии. Това станало по времето на социализма. Един от големите в културата ни – Иля Велчев, прочут поет, сценарист и режисьор, снимал филма „Каменната гора“. За целите на продукцията екипът от тогавашния киноцентър решил да прибави гипс и различни бои върху скалните образувания, за да изрази по-характерни черти. Въпреки че времената били социалистически, когато подобно нещо било почти нечувано, местното население се вдигнало на протест. В местната преса пък излезли гневни писания срещу филма. Но от студията за игрални филми се оправдали, че тази продукция не била единствената, която е снимана сред тези скали и отрекли да са правили дообработка на Каменната сватба. Кърджалийци обаче казват, че една от фигурките на скално конче била заличена от кинаджиите. Още навремето народът за Зимзелен се вдигнал и с дружни усилия се опитал да премахне лошите последствия от канаджийското нашествие. Така и обаче не станало ясно дали филмът на поета Иля Велчев, по чиито стихове са създадени песни шедьоври като „Ако си дал“, „Хризантеми“, „Осъдени души“, е бил причина за щетите по каменните сватбари или това е от друга продукция. А може би и от иманяри, които вярвали на легендата, че даровете на сватбарите, сред тях и злато, са запазени от вкаменяването.
Море направило феномена
Покрай легендите, а може би по-скоро покрай развихрената фантазия на ентусиастите, че Каменната сватба е била част от митичната Атлантида, има и нещичко вярно.
Мястото наистина е било обкръжено от вода, но преди милиони години. Там е било дъно на море. А скалите са дело на изригващ подводен вулкан, като пепелта и лавата, които изстивали под вълните на древното море образували прегърнатите младоженци. Така и скалите днес са в различни цветове в зависимост от това кой от елементите, дошли с лавата, преобладава. Тук само на няколкостотин метра е побрана почти цялата Менделеева таблица. А с милионите години своя принос в извайването на сватбарите дават също слънцето, вятърът и смяната на сезоните, за да се получи един от най-удивителните скални феномени на планетата.
Георги П. Димитров
