С ензацията в романтичния жанр Ел Кенеди се завръща с дългоочакваната трета част от поредицата Off-Campus.
След „Сделката“ и „Грешката“ този път книгата обещава същински пир за почитателите на наситените с еротична енергия отношения между наглед невъзможни влюбени. „Свалката“, издание на „Сиела“, е пламенна любовна история, която идва, за да покаже, че дори най-ледените сърца могат да бъдат разтопени. За изкусителния Дийн сериозните връзки са нещо забранено. Момичетата знаят, че могат да го имат само за една нощ, и са се примирили, че красавецът е забранено изкушение за желаещите нещо повече. Той прекарва времето си или на хокейното игрище, или в безразборни свалки. Но сърцето му няма да остане студено завинаги. Невинната Али току-що е преживяла тежка раздяла. Отчаяна, наранена и объркана, тя дори не иска си помисля за ново гадже. Романтичката в нея не може да си представи да бъде с някого, на когото сърцето й не принадлежи изцяло. Но срещата й с Дийн се оказва съдбовна и за двамата. Притегателната сила между тях е по-силна от волята и здравия разум. Прекарват една незабравима нощ заедно. След тази нощ за първи път в живота на Дийн се появява желание за нещо повече от „Свалката“ на века. Изненадващо дори за самия него се оказва, че Али е много повече от поредното му бързо завоевание. Али е единственото момиче, което Дийн иска за повече от една нощ, а тя не отвръща на желанията му. Любовта изглежда почти невъзможна, но обсебващите мисли няма да го оставят, докато не я спечели завинаги. И само за себе си.
Предизвикателният, изпъстрен с пряма сексуална страст разказ на Ел Кенеди е доказателство, че съдбата обича да дава втори шанс на онези, които имат смелостта да се възползват от него.
Разделите са гадна работа. Имам чувството, че съм се провалила напълно. Не, чувствам се като беглец. Последният съвет на мама, преди да почине, беше никога да не се отказвам от любовта. Тя ми беше набила това в главата много преди да се разболее. Не знам всички подробности, но не беше тайна, че бракът на нашите се бе разклащал застрашително неведнъж през осемнайсетте им години заедно. Въпреки това бяха успели. Бяха положили усилия.
Всеки път, когато се замисля над това как зарязах вчера Шон, стомахът ми се преобръща. Май трябваше да се боря по-усилено за нас. Искам да кажа, че той ме обича…
Ако те обичаше, нямаше да ти постави ултиматум, уверява ме остър глас. Постъпи правилно.
Гърлото ми се стяга, когато разпознавам гласа. Той е на татко, който ме подкрепя най-много. Според него няма начин да сбъркам.
Жалко, че Шон не ме възприема по същия начин.
Телефонът ми избръмчава, когато съм на пет минути от Бристъл Хаус, където деля двустаен апартамент с Хана.
Мама му стара. Поредното съобщение от Шон.
Мама му стара на квадрат, защото пише:
Много се извинявам, че изругах, любима. Не исках. Просто съм разстроен. Ти си всичко за мен. Дано да го знаеш.
Пристига и второ съобщение. След часовете идвам. Ще поговорим.
Спирам и усещам как ме обзема паника. Не се страхувам от Шон, не и във физически смисъл. Знам, че няма и с пръст да ме пипне, нито да изпадне в ярост. Само че се страхувам от способността му да ми замаже очите. Много го бива. Достатъчно е да ми каже любима и да пусне онази божествена усмивка, и аз съм готова.
Гняв, ужас и раздразнение се опитват да привлекат вниманието ми, докато препрочитам съобщенията му. Той блъфира. Няма да дойде непоканен, нали?
Мама му стара, че и отгоре.
С разтреперани пръсти набирам номера на Хана. След две позвънявания чувам вдъхващия увереност глас на приятелката си.
– Здрасти, какво става? Добре ли си?
Чувам тих говор някъде до нея. Гласът е женски – това е Грейс Айвърс, гаджето на Лоугън. Това означава, че Хана и нейното гадже Гарет вече са заминали за уикенда в Бостън. Тя ме покани да тръгна с тях, но аз отказах, защото не исках да бъда като някакъв придатък. Две лудо влюбени двойки и аз? Не, няма начин.
Сега ми се иска да бях приела поканата, защото ще бъда съвсем сама този уикенд, а Шон иска да говорим.
– Шон ще дойде довечера – избъбрям.
Хана ахва.
– Какво? Не! Защо си се съгласила…
– Не съм се съгласявала с нищо! Той дори не попита дали може. Просто пусна съобщение, с което заяви, че идва.
– О, по дяволите! – Тя ми се струва точно толкова вкисната, колкото съм и аз.
– Знам, нали? – Паниката ми се надига. – Не мога да се видя с него, Хан. Все още ми е криво заради раздялата. Ако дойде, накрая може пак да се сдобря с него.
– Али…
– Дали да не угася лампите, да не заключа вратата, за да реши, че ме няма, и да си тръгне?
– Знаеш го какъв е Шон. Ще чака пред вратата цяла нощ. – Хана изругава. – Слушай сега. Не трябваше да се съгласявам да идвам на мача на „Бруинс“. Трябваше да съм с теб. Чакай, ще кажа на Гарет да обърне…
– Няма начин – прекъсвам я аз. – Няма да се откажеш от уикенда си заради мен. Това е последният ти шанс да се позабавляваш малко.
Гаджето на Хана е капитан на хокейния отбор в „Брайър“, което означава, че програмата му ще бъде пълна с тренировки и мачове, тъй като сезонът започна. А това пък означава, че Хана няма да има възможност да го вижда достатъчно често. Няма начин да проваля един от малкото им свободни уикенди.
– Просто искам съвет. – Преглъщам с усилие. – Така че, моля те, кажи ми какво да правя. Дали да не помоля Трейси да ме приюти за една нощ?
– Нямаш работа в Бристъл, ако Шон обикаля по коридорите. Може би Меган – не, чакай, този уикенд новото ѝ гадже е в града. Сигурно ще искат да останат сами. – Хана ми се струва замислена. – Ами Стела?
– Двамата с Джъстин се събраха да живеят заедно миналата седмица. Няма да се зарадват на гостенка в последния момент.
– Чакай малко. – Следва дълго мълчание. Чувам приглушения глас на Гарет, но не успявам да разбера какво казва. След това Хана се обажда отново. – Гарет казва, че можеш да останеш у тях този уикенд. Сигурно и Дийн, и Тък ще са там, така че, ако Шон се досети къде си и се отбие, те ще го изритат. – Отново чувам гласовете около нея. – Можеш да спиш в стаята на Гарет – добавя тя.
Обзема ме нерешителност. Това е нелепо. Не мога да повярвам, че заради Шон ще трябва да се разкарам от общежитието си. Само че си го представям как блъска по вратата ми. Или още по-зле, решава да пресъздаде сцена от филма „Кажи нещо“ и застава пред прозореца ми вдигнал касетофон над главата. Леле, ами ако пусне песен на Питър Гейбриъл? Ненавиждам го.
– Сигурна ли си, че става? – питам.
– Аха. Съвсем наред е. Лоугън пуска съобщение на Дийн и Тъкър, за да им каже. Тръгвай, когато решиш.
Залива ме облекчение, същевременно ме прорязва чувство на вина.
– Включи на спикър. Искам да говоря с Гарет.
– Добре. Дай ми секунда.
След малко чувам дълбокия глас на Гарет Греъм.
– Чистите чаршафи са в шкафа за бельо, ако искаш, си донеси възглавница. Уелси мисли, че моите са много меки.
– Наистина са прекалено меки – възмущава се Хана. – Все едно спиш върху подгизнало маршмелоу.
– Все едно спиш на пухкав облак – поправя ме Гарет. – Повярвай ми, Али, възглавниците ми са върхът. Ти обаче за всеки случай си донеси.
Прихвам.
– Благодаря ти, че ми каза. Сигурен ли си, че няма проблем? Не искам да се натрапвам.
– Всичко е наред, сладурче. Достатъчно е да запърхаш с миглички към Тък и той ще ти сготви супер вечеря. А, да, а пък Лоугън ще нареди на Дийн да не ти се пуска, така че не се притеснявай, че ще тръгне да развратничи.
Да, бе, сигурно. Дийн Хейуърд-Ди Лаурентис е най-големият сваляч на планетата. Всеки път, когато го видя, той се опитва да се натъпче в гащичките ми. Това дори не ме кара да се почувствам специална, защото го прави с абсолютно всички.
Това обаче никак не ме притеснява. Знам как да се справя с Дийн, а Тъкър ще послужи като буфер между мен и разгонения си съквартирант.
– Много ти благодаря – казвам на Гарет. – Сериозно. Длъжница съм ти.
– Няма защо.
Хана заговаря отново:
– Да ми пишеш, когато пристигнеш там. След това си изключи телефона, за да не те тормози Шон.
Споменах ли колко много обичам най-добрата си приятелка?
