Стъпвайки на тази методика, антрополозите наблюдавали в течение на две години живота на два народа – на 191 паланан-аката във Филипините и на 103 мигмеи мбенджеле в Централна Африка. Наблюденията им потвърдили изходната хипотеза, че броят на хората, които не са роднини, сред ловците-берачите са около четири пъти повече, отколкото при земеделците.
Дайбъл смята, че при равноправие на половете появата на групи съставени от няколко братя и семействата им е изключено. Равенството способства за по-голямо разнообразие и поява на доста повече потенциални полови партньори. Авторите на изследването наричат това явление „еволюционно предимство”. Според Дейбъл именно равенството на половете е помогнало на човечеството да изпревари в развитието си останалите примати.
Преминаването към патриархата вероятно е станало чак в неолита при появата на земеделието и животновъдството. Тогава хората за пръв път са се научили да акумулират икономически значими ресурси (зърно, животни), да се вземат по няколко жени и да използват натрупаните блага, за да създават съюзи с роднини от мъжки пол.
Не всички антрополози са съгласни с изводите на Дайбъл и смятат за твърде рисковано да се правят изводи за първобитните общества въз основа на съвременните ловци-събирачи. Егалитарността на последните често се свързва с разпада на традиционните култури под влиянието на съвременната цивилизация, отбелязва Поли Винсер от университета в щата Юта.
Страниците подготви Денис Коробко
Монитор
