С порът дали сме произлезли от маймуните може да има неочакван обрат. Намират се учени, които твърдят, че тази теория е изначално сгрешена и човечеството е произлязло от непознати същества - великани, чийто ръст е достигал до пет и повече метра. С течение на времето ръстът на човеците започнал да се смалява, за да достигнат до днешните размери. Тази версия се смята за ненаучна до 2011 г., когато в Грузия са открити останки на древен човек, чийто ръст е надвишавал 3 метра. Първото предположение на изследователите било, че той е страдал от неизвестно генетично заболяване, довело до гигантски ръст. Изучаването на находките обаче изяснило, че не е имал никаква мутация.
Голиат, Герион, циклопите Бронтес, Стероп и Аргес, синове на Уран и на Гея... Легендите изобилстват от същества и божества с внушителни размери, символ на сила и мощ. В приказките, напротив, те са зли и толкова тъпи, че може като нищо да поемат риска да се спускат по бобени стъбла и да се пребиятq точно както прави великанът от „Джак и бобеното зърно”, който е истински позор за вида си. Добри или лоши, гигантите са сред най-разпространените персонажи, редом с джуджетата, а циклопите са едни от най-страховитите. Титани строители, чудовища, човекоядци – официалната история смята циклопите за измислени герои, но старинните ръкописи, гравюри и литература казват обратното.
Фомори
В ирландските митове това са фоморите - митичен великански народ, който загубил битка с народа на Туаха де Данаан. Повечето фомори били избити, други станали бежанци. Тяхна разновидност са човекоядните огри, които фигурират в приказките на голяма част от европейските народи.
Според мореплавателя Фернандо Магелан гигантите не са измислица. Той ги зърнал по време на едно от пътешествията си и разказал за тях. Или по-точно - хроникьорът на пътешествията го сторил. Днес никой не може да каже дали това, което Магелан и хората му са видели, е било точно така или на страха очите са големи. Във всеки случай великаните в Патагония наистина били едрички, ръстът им стигал почти 4 метра...
Годината е 1519-а. На 26 декември Магелан и придружаващият го екипаж спрели в устието на Ла Плата. Останали там до 2 февруари следващата година, когато потеглили на юг. След още месец, в края на март, екипажът се установил на място, което нарекли Пуерто Сан Хулиан. Избухнал бунт, който бил потушен, след което ентусиастите продължили напред, за да достигнат до нос Кабо Вирхенес, откъдето навлезли в Магелановия проток. Озовали се пред земя, която изглеждала негостоприемна и пуста. Един ден моряци забелязали дим и отражения на огньове. Това било толкова впечатляващо, че нарекли острова Огнена земя.
Трофеи
След като видели огньовете, хората на Магелан останали с впечатлението, че земята е обитаема. Но никъде не видели сгради и признаци на живот. Загадката се разрешила, когато един ден забелязали силует на човек, но с огромни размери. Великанът също ги съзрял и започнал да си посипва главата с пясък. Магелан знаел, че аборигените изразяват по този начин дружелюбното си отношение към чуждо присъствие и наредил на един от моряците да постъпи по същия начин. Отстрани било комично да се наблюдава как великанът и морякът се имитират, но сцената разтопила ледовете и великанът се доближил да разгледа пришълците. Той изглеждал добродушен и кротък, но моряците се страхували от исполинските му размери. Те стигали едва до кръста му. Според описанията гигантът бил поне четири метра висок. Краката му били като стълбове. Възрастен мъж спокойно можел да мине под чатала му. Затова испанците започнали да наричат аборигените „патагайо” (великоноги), а земята в южната част на Южна Америка (в по-голямата си част на територията на днешна Аржентина) и до днес се нарича Патагония.
Великанът, когото срещнали първо, се оказал голям лакомник. На едно сядане той изпивал цяло ведро вода, изяждал половин кофа сухари и продължавал да се облизва гладно. За да му се присмеят, моряците му дали няколко плъха и гигантът ги излапал живи според описанията. Иначе гигантът бил ненадминат добряк. Радвал се като дете на всичко лъскаво и металните джунджурии му били като залъгалки. Моряците му подарили всякакви непотребни вещи от рода на огледалца и гривнички, с което окончателно го спечелили на своя страна. А когато подкупили доверието му с подаръците, той довел при тях и други местни с неговите размери. Летописецът на пътешествието - италианецът Пигафета, описал сцената, в която решили да похитят аборигена, за да го покажат на краля. Понеже не можели да му насмогнат, ако решат да го преборят, измислили хитринка. Един от матросите си омотал краката с вериги. Очите на великана блеснали, когато видял оковите, които помислил също за накит. Така доброволно се озовал в плен. Усетил се, чак когато разбрал, че веригите възпрепятстват движенията му. Дори и повален, няколко моряка трябвало да се хвърлят върху него, за да преодолеят яростната му съпротива. После хванали и още един абориген, но и двата великана на борда умрели от глад, докато ги откарат в Испания, така че останали само описанията на Пигафета. Магелан плавал в тези ширини между 1520-1521 г. Но според някои източници великани има и днес, макар и не чак с такива исполински размери. Някои ги описват като Йети.
Ходила
Най-често за размерите се гадае по гигантските стъпки. Това човекоподобно или маймуноподобно същество обитава високите части на Хималаите между Индия и Китай. Твърди се, че е покрито с козина и избягва контактите с хората. Никой не го е виждал, но легендите са толкова живи, че се вярва, че то съществува. Някои правят добър бизнес от това.
По време на знаменитото си пътешествие из Азия и Хималаите между 1927-1929 г. Николай Рьорих твърди, че виждал загадъчни огньове високо в недостъпни гори. Светлините им се отразяват и върху някои от картините на художника. Дали това са огньове, запалени от същества с исполински размери?
Има многобройни исторически и литературни свидетелства за срещи на хората с расата на гигантите. Има ги и в „Книгата на Енох”: „На петото небе, където нямало никакво служене, Енох видял безчет воини, наричани григори (бдящи) - грамадни великани, посърнали и мълчаливи”.
Според Библията хора с ръст на великани някога населявали Земята. Някой от тях е послужил за прототип на гиганта Гарагантюа на Франсоа Рабле. В страната на великаните пътешества и Гъливер на Джонатан Суифт. Въпросът, на който никой не може да даде отговор, е дали тези същества, за които се говори от древни времена, са изчезнали или си имат основателна причина до ден днешен да странят от хората.
Кристи Петрова
