И ма едно място в България, което е едно най-тайнствените култови центрове у нас и същевременно е символ на религиозната търпимост и приемственост, царяла винаги в нашите земи. Това е алевийско текке (параклис) с тюрбе (гробница) край село Свещари, Разградско. Теккето е един от първите официално обявени в „Държавен вестник“ през 1927 г.) национални паметници на културата поради забележителната си архитектура, природна среда и запазеност.
Кръст и полумесец
Мястото е било свещено за населявалите този район различни племена и народи повече от 2000 години преди построяването му. По време на Първата и Втората българска държава на това място вероятно е съществувал християнски параклис, тъй като в края на XIX в., при първите археологически обхождания на района, братя Шкорпил описват голям каменен кръст на склона на хълма. Според историите там е имало българско оброчище и манастир „Свети Георги“. Алевиите считат, че храмът е издигнат в чест на техния духовен водач Демир баба, а християните го приемат за свой светец. Демир Баба текке е култов паметник, почитан едновременно от християни и мюсюлмани. До 1927 г. на купола е имало както християнски кръст, така и мюсюлмански полумесец.
Железният баща
Демир баба означава Железния баща и е историческа личност - Хасан Демир баба Пехливан от XVI в. Той бил провъзгласен за духовен водач и светец на мюсюлманската общност къзълбаши, наричани още алиани или алевити. Освен духовен учител и лечител на алианите, той е и светец за християните. Името си получава от преданието, че е ходел с железни чехли, с които е правел два пъти по-големи крачки от обикновените хора.
Много от легендите за Демир баба го описват като драконоборец, победил ламята и лечител, което свързва култа към него не само със свети Георги, но и с култа на древните лекуващи божества, почитани на това място. В миналото посетителите алиани са имали право да останат в текето три дни и две нощи в специална сграда за гости, наречена имарет, съществувала до 1976 година.
Надграждане
Самото тюрбе според „Вилаетнаме" - османски ръкописен апокриф - предполагаемото време на построяване на тюрбето е 1612-1617 г. То представлява седмоъгълна сграда с по-ниско квадратно преддверие, покрито с полусферичен купол с височина 11 м. Гробът на Демир баба е разположен в средата на седмоъгълното помещение. Той е постоянно затрупан от дарове и се показва много рядко само пред алевийски поклонници. Провежданите през 1983-1991 г. разкопки в двора на теккето и в близката околност разкриват древно тракийско светилище (VI в. пр. Хр. - II в. сл. Хр.) под тюрбето. Част от огромните скални блокове от жертвениците на светилището са вградени в дебелите 1,2 – 1,5 м стени. Върху единия от тях са запазени стъпалата, по които тракийските жреци са се изкачвали, за да отправят своите молитви към боговете. Върху скала при входа на двора личат улеите, по които са се стичали жертвена кръв и вино, а в подножието й са открити фрагменти от питоса нен съд, където се е събирала жертвената течност. Дълбоко под плочите на двора се е запазила стената от светилището и четири жертвени площадки. През елинистичната епоха (IV – III в. пр. Хр.) светилището е било свързано с близко разположения тракийски градски център – резиденция на тракийски владетели от племето на гетите. В района са намерени релефи и статуетка на Херос – Тракийския конник.
Чудеса
Преплитането на алевийски, християнски и езически традиции намира израз и в съществуващите до днес ритуали, които се извършват на това място: преспиването върху околните скали с цел изцерение и добиване на сила, връзване на парцалчета от дрехи по околните дървета, курбан от благодарност. Легенда разказва за незапомнена суша в района. Дебир баба чул молитвите на хората и бръкнал с ръка в скалата. От нея бликнала животворната вода. В памет на сътвореното чудо изворът днес е наречен „Беш пармак“ (Петте пръста). Според поверието, който иска да оздравее или да си сбъдне най-съкровеното желание, трябва три пъти да се измие с водата от извора и три пъти да пие от нея. Така всичко, което си е пожелал с чисто сърце, ще се сбъдне.
Общият празник
След Освобождението придошлото християнско население, започва да посещава района на теккето и изворите край него. Преселниците християни свързват мястото и изворите край него с името на свети Илия и устройват събори на 2 август – Илинден (по стар стил), на който масово присъстват и мюсюлмани. Така на едно място се преплитат мюсюлмански и християнски традиции, върху основата на древни традиции. Връзват парцалчета по решетките на прозорците, палят се свещи и се прави курбан. Ритуалното измиване, връзването на парцалчета от дрехата по дърветата и други магически по своя характер действия идват от онова прастаро време, когато е била почитана Богинята майка на всичко живо и символично измивана и обличана на определени празници.
Аязмото
В подножието на „Камен рид“ между VI и IV век пр.Хр. имало непресъхващ извор. До него било светилището на подземните божества, на водата и здравето. То просъществувало до началото на новата ера, но и до днес се е запазила скалата жертвеник, която може да се види до входа на вътрешния двор на теккето. Поверието гласи, че ако бездетни жени легнат върху него и се помолят, ще се сдобият с рожба.
Хора от различни краища идват тук на 2 август и преспиват на открито, за да потърсят изцеление. Могат да се видят и парченца от дрехи, вързани по дървета, за да им донесат здраве. За аязмото в двора се смята, че също помага на жените за зачеване. По традиция всеки посетител отпива три глътки, измива три пъти лицето си и пуска монета за здраве. В двора има липа, покрита с мъх и от него се носи парченце у дома.
Уловиха призрака на светеца
През 2013 г. камера на туристи „улови“ призрака на Демир баба. Експертният анализ доказа, че снимките са истински, което разбуни духовете на медии и интернет пространството. Фотографиите са направени случайно от семейство Събеви по време на нощна разходка по тези свети места.
В ноемврийската вечер Марика и Искрен заедно със свои приятели и малката си дъщеричка решили да се разходят около чешмата на Демир баба текке.
Ненадейно, докато се снимали, времето рязко се застудило, а момиченцето станало безпричинно нервно. Родителите му веднага си тръгнали от мястото.
Алевитите не се молят в джамии
Алевитите, наричани също алевии или алиани, са ислямско религиозно течение. Те са разглеждани от сунитите като еретици заради култа им към Али - внук на пророк Мохамед, и особените им обичаи и ритуали. Те не се молят в джамии, а почитат гробници на алевийски светци (тюрбета) с курбани, дарове, свещи, вино и ракия, музика и танци. Жените се смятат за равностойни с мъжете, участват задължително в ритуалите, не носят фередже. Основни верови принципи на алевиите са: любов и уважение към всички хора („Най-важното нещо не е религията, а да бъдеш човек“); толерантност към другите религиозни и етнически групи („Ако си наранил другиго, никаква полза няма от ритуалните ти молитви“); уважение към труда („Най-големият израз на вярата е да се работи“). При официалното преброяване от 2001 година – 53 021 души. Те са разпръснати в различни части на Източна България – Източните Родопи, Лудогорието, Добруджа, Сливенско, Казанлъшко, Хасковско.
