Н ов доклад на Института за пазарна икономика анализира икономическото развитие на областите у нас. Столицата е водач с дял от 68 млрд. лева в брутния вътрешен продукт. Веднага след това е Пловдив с 13 млрд. лв. Новото - на трето място се нарежда Стара Загора с 10 млрд. лв. Не толкова добре справящите се области са Смолян, Кюстендил и Видин. И трите имат под 2 млрд. лева от годишния БВП.
Доходите са най-високи в София - 29 000 лева средна заплата за година, а във Варна и Враца е около 19 000. Най-ниските възнаграждения са в Добрич, Хасково и Видин, където за 12 месеца жителите изкарват между 14 и 15 000 лева. За съпоставка средното ниво за страната е 21 000 лева за година. Все по-голяма разлика в развитието на отделните региони в страната, констатира за поредна година ИПИ.
„Има няколко оформени силни регионални центъра - Пловдив, Варна, Русе, Велико Търново и Стара Загора успяват да дръпнат пред останалите региони. Което на практика застрашава и демографското им развитие и пазара на труда”, заяви Адриан Николов от ИПИ.
Ключов фактор за изоставянето е невъзможността на областите да стигнат до европейско финансиране и чуждестранни инвестиции. Което според експертите създава нужда от ново райониране, така че икономическата им тежест да се изравни.
„Това означава, че достъпът на София до съфинансиране ще е по-нисък, но всички други райони ще получат по-висок процент европейско финансиране. Което означава, че всички големи инфраструктурни проекти ще им бъдат по-евтини за тези региони”, уточни Николов.
Разделителна линия на икономическото развитие се оказват магистралите. В южната част на страната, през която минава „Тракия”, се отчитат много повече инвестиции. Докато в Северозападна и Североизточна, където изобщо няма аутобан, има отчетлива зависимост от парите, идващи от държавата.
„При тях е много важно по какъв начин реализират делегираните от държавата бюджети. Образованието е такъв тип дейност, околна среда, много видове услуги, за които държавата предоставя средства. Там качеството на тези услуги е много важно”, заяви Петя Георгиева от Институтът за пазарна икономика.
По-ниското ниво на образованост означава по-малко висококвалифицирани кадри и по-ниски заплати. Тенденция, която се обръща трудно.
„В Смолян виждаме високообразовано население, което иска децата да ходят на училище и на детска градина и добри резултати. За съжаление, заради неразвитата икономика областта става донор на кадри за околни области”, подчерта Зорница Славова от ИПИ.
Според експертите от ръста на икономиката на областите зависят всички останали сектори, включително образование, здравеопазване и пазар на труда.
