- Г-н Стефанов, изненадаха ли ви с нещо политическите декларации при откриването на новия парламент и коментарите на лидерите в дните след него?
- Не. За съжаление предизборната кампания продължава в следизборна треска. Изказванията на лидерите са естествено продължение на това. Говори се в стил политически екзорсизъм, тричат се разни хора, отново всичко е искрено и лично и не виждам как това отваря вратата на зала за преговори, където нещата ще се говорят спокойно, ясно и по същество. Това, което Борисов каза, е грандоманско, но е единственото възможно нещо. Не визирам частта, в която той си се представя като министър-председател, тъй като това също е някаква мантра, която е по-скоро за самочувствие, отколкото нова политическа реалност. Иначе и преговорите между „Продължаваме промяната“ - Демократична България (ПП-ДБ) и МЕЧ онзи ден го потвърдиха. За тези разговори и аз, и всички останали разбрахме впоследствие. Така не се прави. Преговорите по шубраци и кьошета са точно обратното на посланието, което всички политици, подчертавам, всички, е време да излъчат. Днес (б.а. - вчера) при срещите нещата се развиват в малко по-позитивна посоката. Ругаят се, но поне се гледат в очите и това може и да доведе до сядане на масата за сериозни разговори.
- Подлежи ли на прогнозиране изходът от тези консултации и разговори, които продължават да се водят?
- Ще ми се да кажа да, но отговорът е не. Тези хора щом могат шест пъти да ни пращат на избори, очевидно не могат да се справят със ситуацията. Това е очевидно и за съжаление отваря вратата към някакви доста тъмни и нездрави неща, които могат да изплуват от тази политическа тиня и от това политическо безвремие. Ако не осъзнаят тази си отговорност и този път не го направят, както трябва, смятам, че времето им е изтекло. И това просто е обективно заключение. Трябва да направят преговорите публични, без това да означава всички да са вътре в залата и да им светят, но да е ясно, че се срещат и вземат нещата насериозно. А не впоследствие да обясняват врели-некипели, че те, видите ли, не се харесвали и едва ли не не можели да стоят в една стая. Че как тогава ще управляват държавата. Затова мисля, че по действията им ще ги познаем, а не толкова по приказките. И ако този път подходят отговорно и го направят, както пише във всички учебници, току виж станало нещо. Може би не най-доброто, но с оглед на настоящата ситуация, до която сме се докарали, може би да е нещо работещо.
- Изборната победа на Доналд Тръмп в САЩ може ли да бъде някакъв катализатор в процеса на формиране на управляващо мнозинство у нас?
- Едва ли. Това беше по-скоро смокиново листо. Криеха се зад него, за да бягат от отговорност. Едва ли не Тръмп, ставайки президент, ще пренареди дневния ред във всяка една държава от Аляска до Владивосток. Това са абсолютни врели-некипели, които хора, които нямат визия, възможност и желание, които ги е страх от всичко, използваха като скривалище, за да кажат: „Чакайте да видим какво ще стане в Щатите, пък после...“. Какво да чакаме да видим в Щатите? Да изгрее слънцето над Средния запад и да влезем в някой уестърн на Енио Мориконе... Абсолютни политически врели-некипели, тъй като американците избраха американски президент, а ние гласувахме за български парламент. Като „а“ и „б“, буквите в азбуката, точно толкова различни са нещата в Америка и в България. Те си имат дневен ред, който следват и изпълняват, ние си имаме дневен ред, който следваме и изпълняваме. Това, че сме някъде в средата на тяхната голяма политика, въобще не означава, че сме важни. Това да чакаме някой да ни оправя отново налива вода в пропагандната машина на тези като онзи човек от онази партия, чието име отказвам да казвам, който обича една друга държава повече от собствената си, но се нарича патриот.
- Конституционните промени предполагат тази драма около избора на председател на Народното събрание (НС), а как може една конфронтация по тази тема да бъде забравена след това при опита да се състави правителство?
- Не си го представям как ще стане, ако много рязко и драматично не успокоят топката и не започнат да си говорят конструктивно като политици, каквито твърдят, че са. Някои образовали се в бързия курс на политиката, други твърдят, че имат опит. Не виждам нито едното, нито другото – разбирането отсъства. Продължават да са си сърдити и респективно скарат ли се за председател на събранието, после няма как това нещо да произведе коалиция. Поне тази дума вече започнаха да употребяват правилно и на място, а не криволичейки и криейки се зад разни скудоумия и оригиналничения. Няма как да направиш коалиция, без да произведеш и проведеш политически разговор. Ако не умеят да го направят, всичко е предизвестена смърт и преамбюл към следващи избори. Въпросът, за който те - съвкупното политическо народно представителство, не си дават сметка, е, че с новото статукво в Конституционния съд (КС) е възможно президентът да изиска тълкувателно решение относно правомощията си за назначаване на служебен кабинет и тогава може да ни се извие свят в каква допълнителна криза може да ни хвърли той. Защото последното нещо, от което държавата има нужда в момента, е някой да я саботира отвътре. Засега президентът се въздържа, но ако тези представители, които твърдят, че са и политически такива, не започнат да се държат като такива, както се казва, народното настроение зорлем ще бутне президента в подобна посока.
- В това ли се корени изострянето на противопоставянето срещу президента, което отново наблюдаваме в последните дни?
- Да, може да се каже. Въпреки че на политиците им липсва въображение и те не могат да си представят последствията от своите действия и бездействия. Ако го можеха, нямаше да направят това нещо, което ни продадоха като ремонт на конституцията, а то се оказа едно калпаво лепене на ниво трета група в детската градина с блокче и лепило на водна основа. Нито издържа юридическия прочит, нито издържа тълкувателното решение на КС. И тук естествено са виновни и конституционните съдии, и т. нар. бащи на конституцията. Вижте колко лесно прехвърлят отговорността за тази глупост, която са сътворили и която даже не е юридически издържана. Сега им се привижда атака отвсякъде, но ако си бяха свършили работата, когато трябва и както трябва, а не да бързат, президентът в момента щеше да е вторичен фактор. Какъвто би следвало да бъде. Моето мнение е, че президентът няма място в политическия процес, тъй като е никаква власт. В един триъгълник няма четвърти ъгъл. Президентът си стои там да краси държавата и да представлява някакво неметафорично единство. Оперативната политика е в НС и в Министерския съвет (МС). Обаче, когато тези две институции, или хайде не толкова МС, но събранието абдикира за шести-седми пореден път от правомощията си, какво очакваме да ни се случи. Започват да ни се привиждат призраци на всеки ъгъл.
- Защо бе пропиляно ценно време за политически избори веднага след изборите, възможно ли е някои да държат на шоуто в първия ден от парламента или има друга причина за това отлагане на разговорите?
- Ще отговоря просто и ясно – не знам. Ако вляза в някакви интерпретации и хипотези, ще стигна до нелицеприятната истина, че толкова могат нашите политически представители. Затова нека да кажа, че не знам и аз нещо и съм изненадан и учуден. Това е единственото нещо, което ме изненада всъщност и се чудех как 10 дни нямаха време да си проговорят. Ако не искат да си говорят, нека си пишат съобщения, да намерят начин да скъсят дистанцията и да започнат да си разменят информация като как могат да станат нещата. Има само един начин между другото и уж всички го виждат, ама бягат от него като дявол от тамян.
- И той е...
- Коалиция, разбира се. Само че нека кажа каква е разликата между това, което всички ни втълпяват, и това, което трябва да стане, за да работи. Коалицията не трябва да е компромисна, а консенсусна. Думата пак е с „к“, но е фундаментално различна.
- А количественото увеличение на протестите сигнал ли е за някаква качествена промяна към по-радикални действия от страна на избирателите?
- Много добър въпрос (смее се). Имаше седем протеста, въпреки че Бойко Рашков на влизане в парламента ги обяви за осем. Явно му се щеше да са толкова. Не се получиха нещата. Най-смислената кауза остана най-встрани от фокуса. Тя не е това, което искат „Величие“, или това, с което „ДПС - Ново начало“ утвърждава себе си и се навира в очите на всички. Най-смислената кауза е онова, което родителите и близките на деца, загинали на пътя в нелепици, искаха. Те отново остават някъде встрани, а говорим за държава, която е в дълбока и остра демографска криза, която губи младите си хора дали чрез инвалидизация или загуба на живот заради липсата на абсолютно наложителни промени в законодателството. Това е абсурдът. Затова за съжаление отговорът на въпроса е не. Същността на проблемите продължава да убягва. Гражданското общество има един дневен ред, политиците не могат да се справят с него и това много лошо ескалира.
- Може ли да има смислена законодателна дейност, без да е ясно как ще функционира оперативното управление на страната при отсъствието на редовно правителство, защото има и такава идея?
- Чух го това, да. Екзотиката на Асен Василев. Трябва да казваме нещата с имената им. За мен това е несериозно. Очевидно не се е научил как се управлява държава. Законодателното мнозинство минава през политическо и парламентарно такова. Щом имаш политическо парламентарно мнозинство, излъчваш кабинет. Отварям скоба, за да илюстрирам с пример защо смятам, че това е скудоумие. Нашите министри от служебните кабинети много пъти в последите години ходят до Брюксел и обратно с доста прилични, сносни и грамотни предложения, но получават едно такова сконфузно потупване по рамото, което означава, преведено от брюкселски: „Справили сте се. Написали сте си домашното, но вие сте тука за малко. Няма кой да ви ги направи тези промени на практика“. И Асен Василев иска да постави държавата в същото положение. Дайте да избутаме някакви три закона, които според ПП-ДБ са фундаментални за благото на родината, което апропо аз не смятам, че е така, пък после ще видим. Какво има да гледаме? Държавата има нужда от правителство, не от закона за личния фалит, за реурбанизацията и индустриализацията на Горнотракийската низина и какво беше още там.
Това звучи абсолютно несериозно. Без мнозинство, което да прокарва каквато и да е законодателна програма, тя е безсмислена, не смислена.
Разговорите за управлението не трябва да стават по кьошетата.
- Как изглеждаме отстрани в една Европа на доста бурни промени, с икономики на ръба на рецесията и политически кризи във водещи държави?
- Странно. Като политически загубили коефициента си на интелигентност и минаващи във все по-долна категория на политическата функционална грамотност. При нас има тотално неразбиране на това какъв е смисълът на публичното политическо представителство. Защото вече имаме и любимия ни азбучен пример Германия. Германия влезе в криза, Германия ще излезе от криза, а ние най-вероятно няма да сме започнали даже да помирисваме началото на края на кризата. Причината е, че там работят институциите и че отговорните фактори са отговорни, а не са просто ходещи лица по студия и из публичното пространство. Нашите т. нар. политици обичат да слушат единствено и само себе си и да казват кого мразят страстно и как любят силно избирателите си. Превърнали са се в заложници на народното одобрение или неодобрение, изразявано през социалните мрежи. Да излязат оттам, да отидат при гражданите, но и да не ги е страх от това, което ще се случи.
- На база на цялото политологично знание и опита, който имате, кои са трите стъпки, които искате да видите, за да се върне малко повече оптимизмът ви в политическото бъдеще на България?
- Да, черногледо звучим и изглежда, че всякак слагаме всички под един знаменател, а то не е съвсем така. Защото обичайният заподозрян ПП-ДБ стигнаха поне до това разбиране, че те винаги ще са виновни на ГЕРБ и не искат да се хващат повече на тази примка. Това означава, че ГЕРБ като уж опитна и стара партия трябва основно да направят нещата. Гласовете за тях са колкото за втория и третия, взети заедно. Какво означава това – нормални и грамотни преговори с всички, които са идентифицирали като коалиционни партньори. И не да им казват: Давате ни председателя, подкрепяте нашата програма и правим правителство. Сядат на една маса с една много проста цел – да стабилизират държавата и да излъчат парламентарно мнозинство, което да излъчат правителство. Това са трите стъпки, които, ако се случат, ще ми дадат оптимизъм за следващите дни, седмици и месеци напред. Всичко останало ще говори с обратен знак.
ТОВА Е ТОЙ:
- Роден е на 19.06.1977 г. в Шумен
- Доктор по политология на СУ “Св. Климент Охридски”
- Магистър по политически науки от Централноевропейския университет в Будапеща
- Главен асистент в департамента по политически науки на Нов български университет
Людмил Христов
