Икономическият анализатор в КНСБ Теодора Пачеджиева пред "Телеграф": Яйца, сирене и боб поскъпват с 50% на щанда

- Г-жо Пачеджиева, от вашите наблюдения в магазините какви са разликите в цените на едро и на дребно?

- В изследванията ни за стойността на малката потребителска кошница, които правим регулярно от юни тази година, се наблюдава, че цените на едро, обявявани от Държавната комисия по стокови борси и тържища, са по-ниски от цените на дребно. Това е индикатор, че за крайния потребител са налице сериозни надценки на основни хранителни продукти, които достигат и до над 70%. В тази връзка КНСБ винаги е настоявала за изсветляване на веригите на доставки, както и на процеса на ценообразуване, за да се ограничат нелоялните търговски практики.

- Може ли да посочите къде има най-драстични разлики?

- Според последното изследване на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО), което ежемесечно наблюдава цените на 20 хранителни стоки от малката потребителска кошница и една нехранителна – бензина, през октомври отново има разлики в цените на определени стоки на едро и на дребно, като се запазва тенденцията тези на дребно да са по-високи. По-драстични разлики наблюдаваме при седем основни стоки. Най-голяма - от 74,4%, се наблюдава в средната цена за килограм ябълки; 73,2% разлика има в средната цена за килограм картофи; 62% е при средната цена на килограм краве сирене; разлика от 59,2% се наблюдава в средната цена на килограм български бял ориз; разлика от 59,1% има в средната цена за килограм пакетиран боб; 54,7% е при средната цена за литър прясно мляко и 51,1% е в средната цена за 10 броя кокоши яйца.

Откриват се и разлики в средните цени на основни хранителни продукти на областно ниво. Описаните тенденции са притеснителни, тъй като България е малка по площ държава и се предполага, че между отделните области не трябва да има значителни ценови разлики.

- Освен търговски договорки какво друго оказва влияние върху цените на храните?

Спрямо предходния месец септември отчитаме ръст в средните цени на зеленчуците, като най-съществено увеличение се наблюдава при краставиците - 3.3% поскъпване, и доматите с 3%, като това се дължи основно на сезонността.

Притеснителна е и продължаващата тенденция цените на стоките в малките търговски обекти да са по-ниски от тези в големите търговски обекти. Такъв пример за октомври е средната цена на ориза – на месечна база тя нараства с 3,4% в големите търговски обекти (средна цена от 5,41 лв.), като същевременно намалява с -3,2% в малките търговски обекти (средна цена от 3,31 лв.). Ръстът на цените, наблюдаван в големите търговски обекти, е необясним, тъй като при средната цена на едро за килограм ориз не се отчита изменение на месечна база (средна цена от 3,31 лв.).

- Има ли увеличение на цените и къде, откакто правите наблюдения?

- Средната цена на малката потребителска кошница за октомври е нараснала с 0,1% спрямо предходния месец септември, достигайки 111,90 лв. По-съществено изменение в средните цени на основните хранителни стоки се наблюдава при краставиците (ръст в средната цена за килограм с 3,0%), при доматите (ръст в средната цена за килограм с 3,0%), при свинския бут без кост (ръст в средната цената за килограм с 1,5%). Наблюдават се и спадове при средните цени на ябълките (спад в средната цена за килограм с -3,2%) и при средните цени на лимоните (спад в средната цена за килограм с -6,1%).

ИССИО наблюдава ежемесечно малката потребителска кошница от юни 2025 г. Кумулативно през изминалите пет месеца значителен ръст в средните цени се отчита при краставиците (9,5%), лимоните (7,8%), цялото пиле (6,6%) и белият боб (5,8%). От друга страна, кумулативно, значителен спад в средните цени се отчита при доматите (-11,6%) и картофите (-14,1%).

- Потреблението е индивидуално, но каква сума е необходима за закупуване по една бройка или килограм на всички стоки, които наблюдавате?

- Както посочих, средната стойност на малката потребителска кошница за октомври е 111,90 лв. Припомням, че данните ни за третото тримесечие на тази година показват, че необходимият нетен доход за само живеещо работещо лице възлиза на 1547 лв., а необходимият нетен доход за тричленно семейство, с дете до 14 г., е 2785 лв.

- Може ли да посочите колко пъти може да пазаруваме с една минимална заплата у нас и на кое място сме в ЕС?

- Настоящата минимална заплата в България е 1077 лв., а стойността на малката потребителска кошница за октомври е 111,90 лв. В случай че минималната работна заплата се разходва само за стоките, съставляващи малката потребителска кошница, то с една минимална заплата българинът може да си купи 9,6 пъти кошницата. В действителност никой не разходва заплатата си само за закупуването ѝ, което означава, че реално с настоящия размер на МРЗ работещите на минимално заплащане могат да си закупят кошницата значително по-малко пъти.

- Имате ли данни за Хърватия, която влезе преди две години в еврозоната, и как това се е отразило на покупателната им способност. Тоест колко пъти са успявали да купят основни продукти с минимална заплата преди еврото и има ли разлика след еврото?

- Минималната работна заплата в Хърватия през 2025 г. е 970 евро, а според тримесечното ни изследване „Заплата за издръжка“ стойността на малката потребителска кошница там възлиза на 57,45 евро. При равни други условия, ако хърватите, работещи на минимална заплата, я разходват само за закупуването на малката кошница, то те могат да си я позволят 16,9 пъти. В действителност тази стойност е по-малка, тъй като работещите разходват заплатите си и за други нужди.

- Трябва ли да има някакви ограничения за основните храни с цел да се предотврати спекулативно увеличение?

- Във връзка със сключения меморандум между Министерския съвет, социалните партньори, Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през юни 2025 г. КНСБ пое инициативата да следи равнището на цените, подпомагайки откриването на фрапиращи разлики. Всеки месец в изследването „Наблюдение на цените от малката потребителска кошница“ КНСБ представя своите данни и изводи, които показват къде се наблюдават необясними ръстове в цените. В тази връзка КНСБ подчертава, че не е регулаторен орган и апелира КЗК да продължава да върши отговорната работа в борбата със спекулата и нелоялните търговски практики.

Това е тя

• Теодора Пачеджиева е икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) към КНСБ
• Има придобита бакалавърска степен в университета Лайден (МИО) и магистърска степен в УНСС (Дипломация и стратегически анализи) Докторант в катедра „Икономикс“ към УНСС.
• Научни и работни интереси: изкуствен интелект, (доходни) неравенства, пазар на труда, човешки капитал

Елена Иванова