- Г-н Илиев, Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изпрати своето становище по проектобюджета. Според вас можеше ли да се мине без вдигане на осигуровките в бюджет '26?
- Становището ни е плод на експертния потенциал на института. Направено е от работната група по данъци, която се ръководи от Пламен Донев. То е по няколко теми – внесения закон за изменения в Закона за ДДС и проекта на бюджет, приет от МС и внесен в парламента. Според нас мярката за осигуровките не е добра. Тя ще доведе до повишаване на приходите от осигуровки, но когато се вдига данъчно-осигурителната тежест, се стимулира сивата икономика. В нашата осигурителна система няма достатъчно стимули да се плащат осигуровките. Скъсана е връзката между вноските, които лицата правят и последващите доходи, които получават. Ако вие внасяте едни средства, които не се връщат обратно при вас, в даден момент губите мотивация да правите това. Особено когато това е съчетано с усложнена икономическа ситуация. В момента не го усещаме, но ние сме пред такава усложнена икономическа ситуация. Всичко това ще намали стимула на хората да плащат тези осигуровки.
- Размерът на пенсиите обаче и сега зависи от приноса на човека към системата?
- Трансферите, които се правят от държавния бюджет за изплащане на пенсиите, са близо 50% от разходите за пенсии. Това може би е един от мотивите да се иска увеличаване на тази вноска. Но лицата, които получават минимална пенсия, обикновено е без това да е обвързано с приноса им в осигурителната система. Получава се така, че тези, които плащат повече, получават по-малко. А тези, които плащат по-малко, получават повече в сравнение с приноса, който те са имали в годините. Това е един от основните моменти, за който говорим, че се намалява стимулът да се плащат осигурителни вноски. Мога да дам един пример. Ако един човек прави вноски върху 1000 лева, а друг върху 2000 лева и ако този, който внася повече, получава не 100% по-висока пенсия, а 30% по-висока пенсия, то той в даден момент си казва: защо да ги внасям тези средства, не е ли по-добре да ги спестявам.
- Има цели сектори, в които служителите се осигуряват на минимална заплата, защото такива са условията на работодателя. Какво могат да направят контролните органи, за да се прекратят подобни практики?
- Най-доброто, което може да се направи, е да се премахнат стимулите, дадени на работодатели да се държат по подобен начин. Когато има развит пазар на труда и има конкуренция, няма как един работодател да си позволява да изнудва другата страна с подобни условия. Естествено, че държавата чрез своите контролни механизми трябва да реагира в такива ситуации. Контролът не трябва да се занижава, но най-добре би било, ако икономическите условия не стимулират работодателите да действат по този начин. Защото ако има икономическа ефективност, която да позволява на един работодател да плаща високи възнаграждения, то той не би поемал излишни рискове.
- Против сте и да се повиши данък дивидент. Един от мотивите за увеличението на този данък бе, че с по-високата ставка ще се изсветли сивата икономика. Каква е логиката в случая?
- Говорим от професионална гледка точка. Когато става въпрос за данък дивидент, има известна логика, че с неговото увеличаване ще се бори сивата икономика. Това е така, ако приемем, че чрез изплащането на дивидент се плащат нерегламентирани доходи. Тоест, ако даден работодател не иска да плаща цялата данъчно-осигурителна тежест и за да официализира изкарването на дадени средства от своята компания, то той си разпределя дивидент, след което плаща тези пари на служителите си на ръка. Това е смисълът. Но съществуват много други практики за укриване на реалния размер на заплатите, които не са свързани с този данък. Затова смятаме, че тези мерки, свързани с данъка и осигуровките, ще доведат до разрастване на сивия сектор, а не до неговото намаляване.
- Прокрадна се мнението, че целта на вдигането на данък дивидент е да се стимулират фирмите да си разпределят неразпределената печалба тази година, за да хванат по-ниската ставка. Споделяте ли тази теза?
- Ако има такъв мотив, ние не сме запознати с него. Някой може така да прецени да направи. Но това са хипотези. Данък дивидент трябва да го гледаме в пакет с останалите данъчни промени. Вдигането на данъчно-осигурителната тежест като цяло не е добър сигнал към инвеститорите.
- Какво смятате за една друга мярка – задължението търговските обекти да въведат одобрен от НАП софтуер за управление на продажбите?
- Практически е много трудно този софтуер да се въведе в първите месеци на следващата година. Големите компании имат задължение да въведат стандартния одитен файл SAF-T и това е едно немалко предизвикателство. Ще бъде въведено еврото, което също означава, че целите счетоводни системи трябва да бъдат пренастроени. И в този момент да се въвежда т.нар. СУПТО мисля, че е доста неподходящо и неефективно. Според нас това няма да доведе до нищо, освен да се повиши немалката административна тежест за бизнеса в България.
- Трябва ли да се затегне контролът върху стоките с висок фискален риск – огромни приходи са заложени от тази мярка?
- Считаме, че тези 1,430 милиарда евро са нереалистични за реализиране. Мярката отново увеличава административната тежест върху бизнеса. Фирмите, които търгуват с такива стоки, и сега имат доста високи разходи. И сега са много често глобявани заради дребни формални пропуски. В нашата страна в момента към държавната администрация се подава изключително много информация по различни канали. Всички регистрирани по ДДС лица ежемесечно подават всички издадени и получени от тях фактури. Тези, които в момента търгуват със стоки с висок фискален риск, също подават информация към НАП. Въвеждането на стандартния одитен файл за данъци също ще изисква въвеждане на информация, една част от която е подадена по тези канали, които споменахме. Този натиск непрекъснато да се слагат нови и нови задължения за дружествата да изпращат информация, според нас не е оправдан. Силна икономика и силна държава се правят, когато бизнесът е спокоен, работи добре и е финансово обезпечен. В момента като че ли се мъчим да доизтупаме брашнения чувал, колкото се може повече, на принципа, че все нещо ще пусне.
- Има ли опасност бюджетният дефицит на начислена основа да излезе извън поставените рамки от 3% тази година?
Да започнем от чисто теоритичния въпрос каква е разликата между касова и начислена основа. На касова основа приходите и разходите на парични средства се измерват с движението на паричните потоци, входящи и изходящи. На начислена основа, приходите и разходите се отчитат независимо от движението на паричните средства. Ще дам пример. Ако днес получите от банката един заем, можете да кажете имам един приход от 50 000 лева. Когато ги изхарчите, на касова основа имате едни влезли и излезли пари. Но, ако си купите нещо с банков кредит и банката го плати директно и парите не дойдат при вас, вие можете да кажете, че нито съм получил пари, нито съм купувал нещо, защото при вас няма движение на парични средства. В този случай на касова основа няма движение на пари. В същото време ще имате при вас това, което сте купили и задължение към банката, което трябва да платите евентуално следващата година. Надявам се, че го обясних разбираемо.
- Как се отразява това, когато говорим за бюджета?
- Но да се върнем на бюджета. Когато имаме неразплатени капиталови разходи, например по инфраструктури обекти, които към края на годината са завършени, но не са разплатени към инвеститорите, на касова основа пари не са излезли. Казваме, че тази година не сме ги изхарчили тези пари. Да, но работата е извършена и парите се дължат. Освен това през годината бяха получени авансово данъци от банките. Когато в едно търговско дружество получиш авансово едни средства, те не са приход за годината, независимо че като парични средства са постъпили сега. Получава се така, че банките са кредитирали държавния бюджет. И ние казваме, че на касова основа ние имаме постъпления в бюджета. Но тези постъпления се отнасят за следващата година. Имаме физически постъпили пари на касова основа, но следващата година тези пари няма да дойдат. Това е игра с бюджетния дефицит нагоре-надолу. Все едно цяла година да живеете на кредит, да получавате пари, но нищо да не изкарвате и да кажете – ами аз на касова основа съм много добре, колкото получих, толкова изхарчих. Един от основните принципи в счетоводството е т.нар. текущо начисляване, който казва, че приходите и разходите за дадени събития се отразяват в периода, за който се отнасят, а не формално по движението на парите, както обясних по-горе.
- Защо смятате, че капиталовата вноска в Българската банка за развитие може да повиши дефицита?
- Тук става въпрос за европейски правила – в кои случаи държавата прави вноски в търговски дружества това не се счита за бюджетен разход, а е увеличение на капитала. Когато това са инвестиции, от които се очакват бъдещи доходи. Тогава те не са разход за бюджета.
- Но в случая защо смятате, че това е разход за бюджета?
- Защото ББР не е разпределила дивидент от 2019 г. насам. През 2023 г. е намален нейният основен капитал с цел да се покриват натрупани загуби. Тоест банката няма история на много добра рентабилност в последните години. Тези средства, които ще бъдат прехвърлени към нея, ще се използват за финансиране на определени проекти – общински и други. Тоест това не са пари, които се дават на банката тя да инвестира с тях, а трябва да се провеждат определени държавни политики. Това са европейски правила, не е наше субективно изразено мнение.
- В същото време обаче Европейската комисия в есенната си прогноза за България потвърждава, че бюджетният дефицит ще бъде в рамките на 3%, както очаква и Министерството на финансите.
- Да приемем, че това е една добра новина. И че нашите опасения могат да се окажат само опасения. Бихме се радвали, ако те не се реализират. Ние не желаем обратното.
ТОВА Е ТОЙ:
- Илия Илиев е избран за председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) през 2024 г.
- Завършил е Икономическия университет-Варна, специалност „Счетоводство и контрол“.
- В началото на професионалния си път е работил като главен счетоводител и преподавател по счетоводство и одит в Икономическия университет-Варна (1995-2004 г.) и ВСУ „Черноризец Храбър“ (2004-2009).
- Дипломиран експерт-счетоводител, член на ИДЕС от 1999 г.
София Симеонова
