И ван Сабахлъков все още е земеделец. Напук на всичко. Той е земеделец на инат. Той е от онази рядка порода хора, която все още се среща у нас. Закърмен е от дете с любов към земята, към обработването на земята, към това да засее и после да ожъне. И заради тази силна връзка все още е на полето и днес, ще бъде там и утре, докато може да се грижи за културите, които сее. Стопанството му се намира в Хаджидимово, Благоевградска област.
„Земеделец съм на инат, понеже е сгрешена цялата структура в земеделието в България. Има и много алчни хора по пирамидата надолу, което допълнително ни съсипва като бранш. Не знам защо, но се стигна до ситуация, в която цялото земеделие сякаш се прави от производството на зърнени култури. Всичко друго загива - зеленчукопроизводство, отглеждане на плодове, оранжерийно производство. Не на последно място и животновъдството. Няма правилна стратегия“, категоричен е фермерът.
Иван засажда чушки, дини, картофи, зеле. Всички тези култури изискват страшно много труд, много усилия, за да узреят и пораснат. След цялата тази нелека работа по нивите идва проблемът с пазара, с пласирането на стоката. Вносът подбива цените години наред. Затова родните земеделци не могат да се мерят с тези стопани в страни, където се дават много по-високи субсидии на земеделските производители, дори в съседна Гърция има по-ниски ставки на ДДС.
Стъпка
„А нас ни убива това ДДС, което е 20%. Още тук ние сме губещи и няма как да сме конкурентни на цените на зеленчуци и плодове от много чужди държави. Земеделецът у нас се мъчи като жена, която ражда всяка година. Мъка е земеделието у нас заради калпави политици, заради несправедливо разпределение на субсидиите, заради кражбите на средства и измамите. Затова и в магазините вече почти всички зеленчуци и плодове са вносни“, твърди Иван Сабахлъков.
Според него първата стъпка към успокояване на земеделския сектор в България и към възможността цените на родните продукти да са конкурентни на вносните е да се намали ДДС. Той трябва да е по-нисък в земеделието. Това ще даде глътка въздух на фермерите. При конкурентни цени ще могат да пласират повече от своята продукция.
Техника
По този начин ще могат най-сетне да заделят пари за нова и по-модерна техника, както и за малко по-високи заплати за работниците, които и без това са кът. В момента не е тайна за никого, че в земеделието огромното мнозинство от нас ползва техника от 70-те и 80-те години на миналия век. Не повече от 10% са тези, които обработват земята със съвременни машини. „Работната ръка пък бяга с 200 км в час към Гърция, към Западна Европа - Англия, Германия, Франция“, казва земеделецът от град Хаджидимово, който вече десетилетия наред превива гръб над земята, за да осигурява препитанието за семейството си. Крайно време е за промяна в управлението на земеделието в страната, за да оцелеят земеделците. И да не звучат думите на стопаните като панихида за този отрасъл.
Подкрепа
„Сега нямаме напоителна система, но имаме политическа система, стига политически назначения на некомпетентни хора в системата на земеделието. Време е за реална подкрепа от държавата, а не да купуват от мен килограм чушки за 1 лев, а в магазините тази цена да стига до 3,50-4,00 лева за килограм. Докога ще печелят търгашите и прекупвачите, а за земеделците ще остава само мъката и превиването на гръб по нивите? Сдружаването на земеделци също е побългарено, правят се такива сдружения за лични интереси, а не за защита на бранша ни“, реди Иван Сабахлъков.
Места
Той недоумява как преди години се позволи да се съсипят напоителните системи на земеделските земи, всичко се наряза и се продаде за скрап. Стига се до парадокса Сабахлъков да има земеделски земи до коритото на река Места, но да не стига и една капка вода от реката до нивите му. Всичко е унищожено и е знак за разсипията в страната на земеделието. А историята на земеделието винаги е била важна част от развитието на българската народност и държава, както и основен отрасъл в българската икономика. В периода 1881 -1888 година само от поземления данък, от данъка върху добитъка и от данъка върху лозята са се формирали половината от годишните приходи в държавната хазна на Княжество България.
Гърците с 250 евро субсидии, българите с 18 лв.
Ако не се вземе в ръце държавата, то земеделието е обречено, смята Сабахлъков. В последните години доста млади хора опитали да намерят препитание в земеделието, инвестират припечелени или наследени пари, но я няма държавата, която да ги подкрепи, да ги насърчи. Защото в момента земеделецът от Хаджидимово очаква да получи по 18 лева на декар помощ, а в същото време гръцките земеделци получават по 200-250 евро на декар. Да не се отваря дума за субсидиите във Франция, Германия, Полша и още много други държави.
„В България има най-благоприятни климатични условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Но продължаваме да затъваме, тъй като няма кой да сложи ред и да подреди целия бранш - да въведе правила, да има справедливо разпределение на средствата, подкрепа за реализация на родната продукция. Не става въпрос за висша математика, а за нещо много по-просто, за което трябва да има воля“, допълва Иван Сабахлъков.
Владимир Симеонов
